След като обявих ребърцата на Биляна за най-великите в България и получихме десетки запитвания за рецептата, решихме да ви я споделим… А понеже и аз мога да готвя, реших да ви предложа и моя вариант. Пробвайте и двата и ни кажете кой ви допада повече:

Продукти: (за 4 порции)

• около 1 кг пресни свински ребра (известни още като свински гърди), качественото месо е много важно (ние лично си го взимаме от Hot House, София);
• мащерка (или чубрица) за поръсване.

Марината на Биляна:

• соев сос;
• чаша (100 мл) червено вино;
• 2 с. л. мед;
• щипка черен пипер;
• щипка червен пипер;
• 1 с.л. зехтин.

Марината на Петър:

• 50 мл соев сос;
• 150 г горчица (1 малко бурканче);
• 150 г мед (1 малко бурканче);
• 1-2 скилидки чесън (обелва се, смачква се и се добавя);
• 500 мл светла бира (1 бутилка), като около 100-200 мл се изсипват в маринатата, а останалите – в устата на готвача.

Начин на приготвяне:

1. Нарежете ребрата на дълги ленти по дължина, като се стремите месото да се раздели равномерно.
2. Мариновайте (в случая на Петър сместа е гъста и е по-скоро за глагола „оваляйте“) и оставете в хладилник за около 2 до 6 часа (колкото повече, толкова по-добре).
3. Запечете във фурна (на вентилатор, ако имате такъв режим), на 220 градуса.
4. Когато почервенеят, ребрата се обръщат от другата страна, изчаква се отново да почервенеят и се вадят (отнема около 30-35 мин. на нашата фурна).
5. Да се консумира с червено вино и добра компания. От вината препоръчваме каберне совиньор, мерло, рубин и техните купажи, а от компанията – вие си знаете най-добре!

Материалът Свински ребърца на фурна по два начина е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Стокхолм. Столицата на Швеция често е наричана Северната Венеция, заради своите средновековни сгради, красиви острови и интересни мостове. И след като прочетохте за истинската Венеция, решихме да ви разкажем и за нашата семейна екскурзия именно до Стокхолм, подарък за рождения ден на Биляна… Пътуването с малки деца до Швеция си е истинско приключение, но пък Стокхолм е изключително приветлив и семейно-ориентиран град.

Няма да повтаряме 12-те ни съвета при пътуване с деца, както и нещата, които научихме за Швеция от Малмьо, но ще ви припомним, че полетът е 3 часа, като още след първия самолетът се превръща в странна комбинация от несвъртащи се на едно място дечурлига и тъмни балкански субекти с нула познания по шведски, английски, че и български, отиващи да търсят „възможности“ в шведската столица…

От Скавста до Стокхолм

След като преживеете всичко това, ще кацнете на летище „Скавста“, което е „само“ на 110 км от Стокхолм. Единственият обществен транспорт от Скавста до Стокхолм е чрез Flygbussarna. Стокхолм е изключително скъп град – всичко е поне двойно на България, а храната, транспортът и услугите могат да достигнат 4-5, че и 10 пъти БГ стандарта… Просто да си знаете, полетът до Стокхолм вероятно ще е по-евтин от входните такси за различните атракции, а хотел с нормална локация за 4-членно семейство под 300 лв./вечер просто няма! И за да не ви отегчаваме с конкретни цифри, всичко по темата ще видите в края на този пост (раздел „Бюджет“).

Колкото до Flygbussarna, ще спестите някоя-друга крона (а и минутка), ако резервирате предварително от сайта им, но можете да го направите и направо на летището. И в двата случая ще получите билет с баркод, който се сканира в автобуса. Разписанието е синхронизирано с полетите (важно е да не се моткате из летището при кацане) и трансферът трае около 1 ч. и 20 мин. Автобусите са удобни, имат зарядни за телефон, колани и дори детски седалки.

Карта за градски транспорт

След като пристигнете в Стокхолм, вероятно ще ви се наложи да ползвате карта за градския транспорт. Можете да си вземете 24-, 48- или 72-часова карта, както и седмична такава. За последната се купува пластика, която струва 20 SEK, може да се „пълни“ и изглежда така:

Ако ще ползвате транспорт над 72 часа в Стокхолм, седмичната карта е по-изгодна в сравнение с всякакви комбинации тип 1-дневна + 3-дневна или две 2-дневни.

Актуална информация за транспорта в Стокхолм – на sl.se.

Време и климат

Стокхолм е най-северната точка, в която сме били досега. През лятото по тези ширини тъмна нощ просто липсва, а „бял ден“ е от 3 ч. сутринта до 23 ч. вечерта (от 23 до 3 ч. е здрач).

Източник: timeanddate.com

Температурите дори в летните месеци рядко минават 20°C.

Източник: ClimaTemps.com

В тази връзка – имахме спор относно дрехите. Петър спокойно си ходи по тениска с къс ръкав и при 12-13°C, а северният силен вятър хич не понася на Биляна и децата, така че останалата част от фамилията прекара повечето време с дебело яке, шапка и шал. Вечерта, в която посетихме Грьона Лунд, изпуснахме последния автобус до хотела, телефоните ни бяха останали без грам батерия и бяхме почти на път да се оръсим здраво за такси. Тогава Петър реши да пробваме да отидем до по-голямата гара Gullmarsplan с метрото, а от там ако има автобус – да хванем него, ако не – ръсим се за такси. Слава Богу, автобус наистина имаше!

— Имам чувството, че и на Северния полюс да отидем, пак ще намериш спирка и градски транспорт! – възкликва Биляна.

— И пак ще си по къс ръкав! – добавя Виктория…

Настаняване в хотел

Решихме да направим компилация от 10 хотела, които са изключително подходящи за семейства с малки деца, предлагайки варианти от луксозен 5-звезден до спартански хостел на възможно най-ниска цена:

1. At Six – в случай, че парите не са от значение за вас и държите на 5-звезден лукс, това е Вашият хотел: всичко в него е супер, с изключение на цената;
2. Clarion Hotel Sign – семейно-ориентиран четиризвезден хотел, близо до централната гара, с вкусна закуска, фитнес, басейн и спа (последните се заплащат допълнително обаче);
3. Radisson Blu Royal Viking Hotel – друг семейно-ориентиран четиризвезден хотел с модерен дизайн, локация супер център, но в по-нисък ценови клас;
4. Park Inn by Radisson Stockholm Hammarby Sjostad – нашият избор, бюджетен 4-звезден хотел, от който определено не останахме разочаровани, с вкусна закуска, безплатен фитнес и приятни стаи (на снимката по-горе е спалнята с удобно легло), близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра (30-40 мин.);
5. Pop House Hotel – 4-звезден хотел с перфектна локация за туристи, точно на острова с всички музеи и паркове Юргорден (Djurgården), сносни цени, но има един проблем – стаите са само двойни, т.е. ако сте с деца, ще трябва да наемете две. А ако ще следвате нашата програма, с хотел на тази локация спокойно ще си спестите градски транспорт за няколко дни;
6. Lilla Rådmannen – Тризвезден хотел в широкия център, близо до търговската улица, силно ориентиран към деца – стаите са малки, но вършат работа;
7. Hotell M/S Monika – Тризвезден хотел-кораб, в случай, че нямате против да пожертвате малко комфорт, за да пробвате нещо по-различно. Има доста кораби-хотели в Стокхолм, но този е един от най-добре оценените и предлага четворни стаи;
8. Hotel Zinkensdamm – Бюджетен тризвезден хотел с приятна детска площадка, с почти спартанско обзавеждане, на около 30-40 мин. от центъра на града.
9. Motel L – Чист хотел с ниски цени, близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра на града (30-40 мин.), приятно обзавеждане и като цяло е едно от най-изгодните решения.
10. Stockholm Hostel – Възможно най-евтиното решение, близо до метростанция, а и до самия център, обща кухня, която дава възможност да си наготвите сами.

След като уточнихме всички подробности, време е да преминем към основното:

Забележителности и атракции в Стокхолм

Както вече неведнъж сме споменавали в нашите съвети, не е много мъдро решение да набелязвате повече от две, максимум три неща на ден. Така направихме и ние, така че ви представяме нашата програма, която се случи от сряда вечер (в която освен да кацнем и да се придвижим до хотела, за друго не остана време) до неделя вечер.

Ден 1 (сутрин). Старият град и кралският дворец (Gamla Stan, Sveriges Kungahus)

Метростанция Gamla Stan (Старият град) е чудесно начало да започнете разглеждането на Стокхолм. Gamla Stan е един от най-големите и най-добре запазените средновековни градски центрове – същестува още от 1252 г.

Името на Стокхолм идва от „сток“ (дънер) и „холм“ (островче), като историята гласи, че през 1252 г. шведският държавник Биргер Ярл издига крепост именно на Gamla Stan. Говори се, че той е избрал мястото, хвърляйки дънер във водата и наблюдавайки към кой бряг го отнасят водните течения.  През XV век градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция,  Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Гренландия.

Тази част на града е пълна със забележителности, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини със сувенири. Всички те са запокитени из тесните калдъръмени улички, сред златисти сгради със скосени покриви, заобиколени от залутани туристи и полицаи на сегуей.

Тук са редица музеи, сред които и този на Нобел, статуи, скривалища и стенописи от Средновековието, шведската Национална катедрала и Кралският дворец, един от най-големите дворци в света с над 600 стаи и интересна съкровищница (която обаче не беше част от плана ни). Съветваме ви да влезете и в Немската църква, заради красивия ѝ бароков интериор.

Правите каквото правите, на обяд точно в 12:00 ч. трябва да влезете във вътрешния двор на двореца, за да видите смяната на охраната. Желателно е да отидете около 30 мин. по-рано, за да заемете добри места (пълни се доста с туристи).

Да си признаем, очаквахме да е нещо незначително тип смяната на караула пред нашето Президентство, но сгрешихме… „Смяната“ прилича много повече на военен парад, където ще видите отработени движения с пушки и щикове, знаменосци, духов оркестър на коне и близо едночасово шоу.

В двореца можете да посетите още няколко музея, кралските апартамент и съкровищница, но ние просто нямахме време. Ако вие мислите, че ще се справите, вижте www.kungahuset.se.

Ден 1 (следобед). Разходка с кораб по архипелага

След едночасовото стоене, малките доста се умориха и планираната разходка с корабче ни се получи страхотно. Качихме се на кораб с името „S/S Stockholm“ и направихме една тричасова разходка до гр. Ваксхолм и обратно.

Децата не се бяха возили на кораб досега, така че изживяването много им хареса, а и някои от най-хубавите ни снимки са направени от кораба. Колкото до възрастните – и на нас по едно коктейлче сред красивите острови (над 30 000!) около Стокхолм ни дойде много зареждащо.

Най-интересната част обаче си беше самият Стокхолм, така че вие си решете дали искате да се насладите на шведската природа или на града и си изберете подходящия тур – Stromma.se за точна информация.

Евтиният вариант на круиза е просто да хванете някое корабче от градския транспорт.  На sl.se има информация кой кораб откъде докъде пътува.

Ден 2. Грьона Лунд (Gröna Lund)

Вторият и четвъртият ден от нашето пътуване имаха най-благоприятна прогноза, така че решихме да ги използваме за атракциите на открито.

Грьона Лунд е увеселителен парк от веригата Тиволи, сравнително малък, поради централната си локация и липсата на варианти за разширяване, но, вярвайте ни, ще изкарате цял един ден в него. Намира се в Djugarden, заедно с още 10-тина музеи и Skansen.

В паркa често се провеждат различни концерти – съветът ни е по възможност да не отивате в такъв ден, освен ако не пее любим ваш изпълнител, тъй като става твърде пренаселено.

Любимите ни атракции са чашките, влакчето с калинките, тунелът на любовта, огледалната стая, летящите килимчета, рокджетът, синджирите и блъскащите се колички.

Имайте предвид, че за повечето атракции се изисква минимален ръст от 100, 110, 120, 130 или 140 см и служителите в парка не правят изключения…

Паркът отваря в 11:00 ч. (повечето атракции – в 12:00 ч.) и затваря в 23:00 ч. Официалният сайт е www.gronalund.com.

Ден 3 (сутрин). Музеят Васа (Vasamuseet)

Ако има един музей, който трябва да посетите, то това определено е Васа, където е единственият в света запазен средновековен кораб-галеон на почти 400 години, с 98% оригинални части!

Историята му е много интересна и ще ви я разкажем съвсем накратко: Крал Густав II Адолф решава да превърне Швеция в една от най-страшните сили в Европа и през 1625 г. сключва договор с холандския майстор-капитан Хенрик Хибърсон и неговия бизнес партньор Аренд де Гроуте да построят най-мощният военен кораб в Балтийския регион, ако не и в света.

Работата по кораба започва през 1627 г. и продължава две години. Огромният плавателен съд е направен по спецификации на краля и има дължина 69 метра, над 50 метра височина от кила до върха на основната мачта, тежи над 1200 тона, разполага с 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици красиви скулптури, тогава оцветени в най-пъстрите за времето си багри – една истинска пропаганда за мощта на тогавашна Швеция!

На 10 август 1628 г. величественият кораб е пуснат по вода и изминава едва километър, след което тъжно и драматично потъва. Хиляди жители на Стокхолм стават свидетели на бедствието. Провежда се разследване и скоро грешката е открита – корабът е твърде тесен, за да поеме достатъчно баласт и газенето му е твърде малко.

Служителите на кораба претендират за невинност. Строителите са категорични, че са построили кораба според проекта, одобрен от краля. Кралят (явно осъзнал грешката си) не наказва никого, а наследникът на Васа е направен само метър по-широк и тази корекция била достатъчна, за да може да плава над 30 години!

В началото на XX в. започва издирване на потънали кораби и през 1956 г. археологът Андерш Франзен открива Васа. Оказва се, че водата около Васа е твърде студена, безсолна, безкислородна и замърсена, за да живеят бактерии и дървоядни организми, което е запазило кораба непокътнат.

Започва голямо мислене как да се извади кораба – от това да се напълни с топчета за пинг-понг до това да се замрази по-безсолната вода в огромен леден куб, който да изплува. В крайна сметка работите по изваждането на кораба започват на 20 август 1959 г., с помощта на 2 понтона и стоманени въжета в тунели, прокопани от професионални водолази под кораба. Започва бавно издигане, свързано с почистване от тиня, запушване на дупки и тем подобни операции.

На 24 април 1961 г. Васа се появява на повърхността за първи път от 333 г. Корабът е уплътнен, поставен на специален понтон и изтеглен към доковете, където започва реставрация, 17-годишно пръскане с етиленгликол и 9-годишно съхнене.

Шведското правителство решава да изгради постоянна „кутия“ около кораба и да създаде музей, който отваря врати през 1990 г. Средно около 3600 души на ден (над 1,3 млн. годишно) посещават музея, който ще ви очарова с интересна история, възможност децата да управляват кораб, филми и др.

Повече на сайта – www.vasamuseet.se.

Ден 3 (следобед). Детският музей Юнибакен (Junibacken)

Junibacken е на пешеходно разстояние от Vasa и е добре да ги комбинирате в един ден.

Специализиран като детски музей, това реално е един прекрасен закрит детски кът, в който можете да яздите коня на Пипи Дългото чорапче и да влезете във вила Вилекула.

Ще се качите на приказно влакче и като Карлсон ще полетите над градове и реки, за да ви разкажат любими шведски приказки.

Ще влезете в обърната настрани стая, ще откриете десетки тайни входове, тунели…

Музеят е малък, но пространството е много оптимизирано, така че ако сте с малки деца, по-добре прекарайте повече време тук. Ние се моткахме доста в и извън Vasa и имахме само два часа, а на децата няма да им омръзне и цял ден тук, вярвайте ни!

Повече информация – на www.junibacken.se.

Ден 4. Откритият парк-музей Скансен (Skansen)

Скансен смело се нарича най-старият открит музей в света (1891 г.)  и представлява интересна комбинация от старинни сгради и старинни занаяти (подобно на нашия Етър) с парк и зоологическа градина. Подходящо е да се посети при хубаво време и един ден практически не стига, за да се разгледа всичко.

Ще видите как са живели хората отпреди 200 години до наши дни, ще влезете в дървена църква, в къща „на кокоши крака“ и ще разберете какъв лукс е било да имаш електрическа печка малко след Първата световна война.

Ще можете да си купите кифлички от шведска сладкарничка от 1950-те или да посетите стая на работническо семейство, в която са живели 14 души едновременно…

Колкото до зоопарка, има приятна зона с малки, пухкави животни за децата, аквариум с тропически риби и животни (доплаща се), както и типични скандинавски твари – тюлени, северни елени, мечки, диви патици, диви коне, диви деца…

Още с идването в Стокхолм, ще ви направи впечатление колко зелен е градът. А Скансен е просто едно от най-зелените места – а да снимаш елен на фона на градския пейзаж не е нещо, което се случва често и е възможно на много места…

Музеят работи от 10 до 18 ч. и повече информация може да видите на www.skansen.se.

Бонус дестинации

Стига да имате време и финанси, Стокхолм може да ви предложи още десетки, ако не и стотици интересни възможности за ценно време, прекарано със семейството и децата. Ето няколко финални предложения:

Djurgården – на музейния остров има още десетки музеи: биологически, нордически, музей на ABBA, научнотехнологичен музей, водния музей Aquaria, военоморски музей, етнографски музей, музей на алкохолите, музей на полицията, викингски музей и поне 3-4 кораби-музеи… Входът за много от тях е символичен или дори безплатен;

Mетростанциите – често наричат метрото в Стокхолм „най-дългата“ художествена галерия в света. Всяка метростанция е изпъстрена с интересни картини, стенописи и скулптури, така че имате още една причина да използвате метрото повече. Имайте предвид, че някои станции са невзрачни на повърхността, но ако се пуснете до най-долните и запокитени коридори, може да откриете истински съкровища. Най-красивите метростанции са Kungsträdgården, T-centralen, Rådhuset, Solna Centrum, Tensta (по синята линия), Hötorget, Thorildsplan, Bagarmossen (по зелената линия), Tekniska Högskolan и Stadion (по червената линия).

Музеят на Нобел – това не е просто музей на наградите, а и на доста от най-значимите постижения на човечеството; нашите деца бяха твърде малки, за да издържат това посещение, но ако вашите са по-големи, вярваме, че посещението си струва.

Rum för Barn – безплатна детска библиотека с много занимания за най-малките на централна локация.

Fotografiska – огромен фотографски музей за любителите на снимки.

Ericsson Globe – Най-голямата сферична сграда в света; Интересен факт е, че ако приемем тази сграда за Слънцето, в и около Стокхолм е изградена цяла Слънчева система, със спазен мащаб, пропорции и големина на всички планети. Венера, например е 62-сантиметрова сфера, поставена в Кралския технологичен институт на 5,5 км от Ericsson Globe.

Замъците около Стокхолм – има над 10 такива, много от тях превърнати в различни музеи. Препоръчваме да започнете с Gustav III’s Museum of Antiquities.

Ако са ви останали пари, Ahlens City е нелош мол в центъра на града, с детски кът и доста занимания и магазини за деца.

Бюджет

Преди всичко, нека напомним, че навсякъде можете да плащате с карта. Кешът в Швеция не е на почит, така че ви съветваме да заредите картите на макс и да вземете минимум кеш. Дори фъстъци от улична сергия може да се платят с карта. Това ни дава възможност, както обещахме, лесно да бюджетираме описаното дотук. Различните компании и атракции имат различна ценова политика за различните възрасти, така че тази табличка ще ви даде доста добра информация кое колко струва…

Най-общо екскурзията до Стокхолм (без хотел, храна, сувенири и бонбони с рибки) ни е струвала 157 лв. за 3-годишния Симеон, 263 лв. за 6-годишната Виктория, а за нас, възрастните – по 488 лв. на човек. Като добавим и останалите разходи, сумата за 4-членно семейство е:

• Полети SOF-NYO-SOF с RyanAir за 4 души с ръчен багаж – 275 EUR = 538 лв.
• Трансфер Скавста-Стокхолм-Скавста с автобус за 2 възрастни – 556 SEK = 112 лв.
• Седмична карта за транспорт за 2 възрастни – 670 SEK = 135 лв.
• 4 нощувки със закуски в хотел за 2 възрастни и 2 деца – 8600 SEK = 1725 лв.
• Храна в заведение за бързо храненене – 3 пъти x 210 SEK = 630 SEK = 127 лв.
• Храна в ресторант нисък клас (бистро, семейна пица и напитки) – 350 SEK = 70 лв.
• Храна за из път от супермаркет за 2 дни за 4 души – 455 SEK = 92 лв.
• Разходка с корабче по архипелага за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 700 SEK = 141 лв.
• Коктейл и кафе на корабчето – 225 SEK = 46 лв.
• Вход за Grona Lund и всички атракции за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 1220 SEK = 245 лв.
• Хапване в Grona Lund за четирима – 442 SEK = 89 лв.
• Вход за музея Vasa за 2 възрастни и 2 деца – 260 SEK = 53 лв.
• 4 бр. хотдог – 120 SEK = 24 лв.
• 2 бутилки минерална вода от гарата – 35 SEK = 7 лв.
• Вход за музея Junibacken – 203 SEK = 41 лв.
• Вход за Skansen – 420 SEK = 85 лв.
• Сувенири и други разходи – 1185 SEK = 237 лв.
• 1% такса превалутиране = 38 лв.

ОБЩО: 3805 лв.

E, с изключение на последното число, всичко останало в Стокхолм беше наистина прекрасно и се получи чудесна семейна екскурзия…

Материалът Стокхолм – с деца на [Балтийско] море е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

В последните години low-cost полетите сякаш тотално изместиха тези, предлагащи пълния набор от услуги. Какви са триковете на нискотарифните компании? Те правят около 43% повече спестявания спрямо регулярните чрез:

• поставяне на допълнителни 2-3-4 реда седалки, оставяйки по-малко място за краката на пътниците (16%);
• използване на по-малки летища с по-евтини летищни такси и кратък престой на тях (16%);
• премахване на безплатния кетъринг по време на полет (6%);
• продаване на билетите си само чрез сайта си, без агенти и комисионни за тях (6%);
• постоянно използване на един и същ самолет и един и същ екипаж до няколко дестинации в рамките на деня (6%);
• по-ниски разходи за резервация и администрация, например само онлайн резервиране, онлайн чекин, онлайн поддръжка и др. (5%);
• използване на един и същ модел самолети за цялата компания (2%).

А пътниците нямат нищо против да плащат в пъти по-малко… Но дали е така? (Кой, кой ще ми каже?) Ето ви и скритите подводни камъни:

• Цената обикновено включва наистина най-основните неща, след което за всяко нещо ви се начислява допълнителна такса: за ръчен багаж, за чекиран багаж, за куфар, за застраховка, за чекиране на летището, за сандвич и дори чаша вода на борда и т. н.
• Часовете, в които летите, обикновено са по-неудобни, кацате на далечно летище и трябва да платите повече за трансфер до града.
• Очаквайте уморени стюардеси, недобре почистени самолети и като цяло по-лошо обслужване. За сравнение, на член от екипажа на British Airways се падат 13 пъти по-малко пътници в сравнение с RyanAir.
• В случай, че нещо се закучи (напр. отменен полет), ще направят всичко възможно да не ви възстановят парите, да не ви настанят в хотел, да ви цъкат с по „15 импулса на минута“, докато си говорите с тяхната поддръжка и т. н.

Ето защо, ако пътувате с ръчен багаж и голям куфар, сметката ви за low-cost може да излезе доста крива. И именно това решихме да проверим.

Как тествахме?

Към дата 21.06.2017 избрахме:

• Дата 1: сравнително скорошна дата на уикенд-полет – 1 юли 2017 г.;
• Дата 2: полет в делничен ден два месеца напред (когато уж е най-добре да резервираш билет според SkyScanner, но не и в средата на лятото) – 22 август 2017 г.;
• Дата 3: полет далече в бъдещето, отново в делничен ден, през най-евтиния месец според SkyScanner – 10 януари 2018 г.

Взехме всички 13 дестинации, които към момента се обслужват от летище София както от нискотарифни, така и от регулярни авиокомпании – Аликанте, Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Тел Авив и Франкфурт.

За всяка от тях проверихме цени на полетите в радиус 2 дни напред и назад, спазвайки условието за пътуване през уикенда. За всички компании избирахме винаги вариант с ръчен багаж, чекиран багаж и кетъринг, като запазихме минималната цена за low-cost компаниите в графиките. В случаите, когато full service компания предлага пътуване само с ръчен багаж, избирахме цената, която предлага и чекиран такъв. Добавихме и разходите за трансфер до съответния град и определихме победител на база средна цена от low-cost компаниите (WizzAir, RyanAir, EasyJet) и средна от full service компаниите (Bulgaria Air, Alitalia, British Airways, Lufthansa, Air France, El Al и др.)

Как оценявахме?

Всички цени преизчислихме в лева, добавихме парите за трансфер и закръглихме нагоре, като общата цена за всяка компания се формира на база средната цена от трите дати. Дестинациите подредихме по азбучен ред, а междинният резултат определихме както следва:

• 2-0 – две точки за low-cost компаниите давахме, когато средната цена на билета е два пъти (или повече) по-ниска от тази на full service компаниите;
• 1-0 – една точка за low-cost компаниите давахме, когато средната цена е просто по-ниска с 5 или повече процента;
• 0-0 – равенство давахме, когато средните цени са еднакви или тази на low-cost компаниите е с до 5% по-ниска (нервите и тесните седалки просто не си струват за цената на кафе и минерална вода на летището);
• 0-1 – една точка за full service компаниите давахме, когато средната им цена е по-ниска от тази на low-cost компаниите;
• 0-2 –  две точки за full service компаниите давахме, когато цената на някоя full service компания е по-ниска, дори ако не се закупи голям ръчен багаж от low-cost компанията.

Начало на мача: 0-0

И така, започваме с 0-0 и първият град по азбучен ред:

Аликанте

От София до испанския град на дворци и божествени води има директни полети от две компании – WizzAir и Bulgaria Air. Летището е едно и също и ако решите да пътувате само с малък ръчен багаж, полетът ви ще излезе 60 лв. по-евтино. Но при равни условия, полетът на Bulgaria Air е с 27% по-изгоден и открива резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Атина

Полетите до гръцката столица се обслужват от нискотарифната RyanAir и регулярните Bulgaria Air и Aegean Airlines. Цената на RyanAir дори с всички екстри е много по-добра, така че low-cost печели сигурна победа.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-1

Барселона

Каталунската столица може да бъде достигната от София чрез услугите на три компании. И докато RyanAir дава малко по-ниска цена, тази на WizzAir е по-висока. Дори без екстрите има дати, на които low-cost полетите са по-скъпи от тези на Bulgaria Air.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-2

Берлин

Полетите до немската столица представляват дуел между Bulgaria Air и RyanAir, в който low-cost имат сериозна преднина. Резултатът отново е изравнен.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 2-2

Брюксел

Мислехме да напишем нещо нормално тук, но… Bulgaria Air, вие нормални ли сте?! Цените до Брюксел и на трите дати са 687 лв., което прави най-високата средна и крайна цена изобщо в това сравнение. Две точки за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 2-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Лондон

Лондон е най-оспорваната дестинация (три low-cost и две full service компании), като в нашия тест цените варираха между 55 и 396 лв. Като осредним нещата обаче, откриваме, че разликата между low-cost и full service е смешните 9 лв. (4% разлика). Ето защо резултатът е нулев, а кое е по-изгодно няма как да се определи за Лондон.

UPDATE: Оказва се, че от 2017 г. British Airways не предлагат безплатна храна за късите си дестинации (и подобно на Bulgaria Air и Alitalia имат и цени само с ръчен багаж, но в това сравнение са гледани винаги цените с пълен багаж). Тоест, крайната цена на BA става с 11 лв. по-висока при ползване на храна (272 + 11 = 283 лв.), което е отразено и в сметките горе. Това обаче не променя равенството.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Мадрид

Следва една испанска корида до Мадрид, където можете да намерите както много ниски (85 лв.), така и много високи (454 лв.) крайни цени сред low-cost компаниите. Но като сложим всичко на масата, все пак low-cost компаниите се оказват по-изгодни и излизат 3 точки напред в резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 5-2

Милано

Продължаваме към красивия италиански град на модата и операта, където състезанието е „двама на двама“. И макар различните компании да кацат на различни летища, което да вкарва разлика и в цените за трансфер до центъра, като ударим чертата, ползата отново е на low-cost компаниите.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-2

Мюнхен

Ето един чудесен пример как тънките сметки в крайна сметка излизат криви. Lufthansa кацат на централното летище, докато low-cost компаниите кацат в Меминген, при това, в доста по-неудобно време. И като се сложи всичко на масата, low-cost дори излиза с левче по-скъпо. Ние не бихме се лишили от комфорта на Lufthansa за левче. Точка за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-3

Париж

Френската столица? Градът на любовта? Не и ако летите с WizzAir и кацнете в Бове, на 100 км от Париж. Ако летите с Air France, разликата в крайната цена след скъпия трансфер е отново левче, което не си струва неудобствата. И ако не бяха надутите цени на Bulgaria Air, full service щяха да спечелят точка. Но правилата са си правила, а и без голям багаж Париж излиза два пъти по-евтино с WizzAir. Точка за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-3

Рим

Вечният град може да бъде достигнат чрез четири компании и конкуренцията е голяма. Всички цени на RyanAir бяха 73 лв., а Alitalia предлага смешната цена от 63 лв., ако резервирате половин година напред за януари. Крайната цена на Alitalia също е по-ниска от тази на RyanAir и по нашите правила това означава две точки за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-2

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-5

Тел Авив

Не всички дестинации са на запад и най-големият град в Израел е един чудесен пример, до който можете да достигнете както с нискотарифната WizzAir, така и с full service компаниите Bulgaria Air и El Al, която отвсякъде си е „високотарифна“. И все пак, като осредним нещата, виждаме, че full service излиза по-изгодно с 4 лв. и много повече комфорт.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-6

Франкфурт

За финал – още една немска дестинация, в която виждаме двубой между два символа – на висок клас (Lufthansa) и на ниски цени (WizzAir). Но се оказва, че ако сте достатъчно предвидливи, с Lufthansa може дори да ви излезе по-евтино 155 vs. 170 лв. А ако започнете да добавяте екстри на WizzAir, средната цена на Lufthansa става точно 100 лв. по-ниска. Финалната точка отива при Lufthansa.

UPDATE: Bulgaria Air също обслужва тази дестинация, но това някак ни е убягнало. За съжаление, няма как да я включим в класирането за Франкфурт, защото цените на билетите се изменят с минути и не би било коректно да гледаме настоящите цени с една седмица по-късно. Извън протокола, към дата 28.06 и трите цени на Bulgaria Air са 217 лв. + 17 лв. за трансфер = 234 лв. крайна цена, което дори е по-евтино от Lufthansa. Т.е. и със, и без Bulgaria Air получаваме:

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-7

Краен резултат: 7-7

Оказва се, че ниските цени на нискотарифните компании са само привидно такива. И числата го доказват. Да, ако сте студент, който дебне промоциите и няма нищо против да си вземе раницата и нищо друго, да стои гладен и свит на кълбо за няколко часа, след което да пътува още два часа до центъра на града, към който се е запътил, в повечето случаи low-cost компаниите са правилният избор. Но ако имате деца, повече багаж и планирате пътуванията си отрано, full service компаниите обикновено ще ви дадат същата, че и по-добра цена от low-cost алтернативите!

Крайният резултат го казва и без думи – няма универсално решение за най-изгоден полет, просто трябва да проверите всички опции и да го прецените…

Дано тази статия ви е била полезна. А ако възнамерявате да пътувате, може да прочетете какъв куфар да си вземете, както и да хвърлите око на нашите 12 съвета за пътуване с деца или 10-те ни съвета за почивка.

Материалът Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети? е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Когато се събереш с приятели и откриете, че полетите София-Братислава са по-изгодни от полетите София-Бургас, директно купувате билети и не му мислите много-много… Така направихме и ние – две 4-членни семейства се метнахме на самолета и прекарахме чудесен уикенд в единствената столица в света, която граничи с две други държави (Австрия и Унгария). Едно от основните предимства на полетите до Братислава е, че дори не се налага да си взимате отпуск – има удобен ежеседмичен полет в петък вечер към Братислава и в неделя вечер наобратно…

Закътана в югозападния край на Словакия, разположена от двете страни на река Дунав и с едва 422 000 души население, Братислава е най-малката дунавска столица. Съществуват доказателства, че районът на Братислава е бил населяван още от праисторически времена, като дълго време градът е бил известен под имената Пресбург, Посониум и Пожун. Името Братислава се появява едва през 1919 г. и вероятно идва от грешното изписване на принц Бреслав като Братислав… Но това са недоказани подробности – с прекрасния си старинен център, заведенията със свинско „колено“, патешко със зеле, кнедли, галушки, сирене в галета и много, много (при това – евтина) бира, ясно е защо туристите наричат града „Партислава“…

Братислава е чудесна първа дестинация за тези от вас, които искат да се пробват и да си организират екскурзия сами. Първо, защото лесно ще се оправите с езика – „летище“ е „letisko“, „трамвай“ – „električka“, ресторант – „reštaurácia“, тоалетна – „toaletný“, а „Една бира, моля!“ е „Jedno pivo, prosím!“… Това е всичко, което ви трябва (добре, де, с една няма да минете, така че „Dalšie pivo, prosím“ също ще ви е нужно). „Наздраве“ е „Na zdravie“, а „пържени картофи със сирене“ – „vyprážané zemiaky so syrom“… и осъзнавате, че почти говорите словашки, докато не откриете, че „компир“ също минава и ви „думнат“ с още 30-тина думи за „картоф“: Zemiak, Zemiaky, Švabka, Švapka, Svapka, Bandurky, Bondurky, Repa, Brambor, Brambory, Krumple, Kromple, Krumpole, Krompele, Krompachy, Grumbir, Grombir, Krumpir, Kompere, Bandory, Bobale, Kartoška, Grule, Erteple, Ertekle, Erdeple, Zemčák, Bramboch, Grumbolec, Bombir, Budka, Šupák, Kartoffel… Стига толкова словашки!

Да се върнем на причините да посетите Братислава – дестинацията не е скъпа и официалната валута е евро. Цените са абсолютно сравними с тези в София, а бирата е дори по-евтина на повечето места!

И трето, наемайки място близо до историческия център на града реално прави всички важни забележителности „на крачка разстояние“, така че с изключение на зоологическата градина и трансфер от и до летището, градски транспорт няма да ви е необходим.

Настаняване

Хотелите в Братислава са твърде скъпи, сравнени с останалите цени в града. Можете да хвърлите едно око на Booking.com, но като цяло ви съветваме да се ориентирате към апартамент и Airbnb. В нашия случай, това беше мястото на любезния ни домакин Михал, чийто апартамент побра двете ни семейства безпроблемно.

Транспорт

На официалния сайт на градския транспорт в Братислава ще намерите цялата ви нужна информация, а тя е:

• 24-часов билет с неограничено ползване на цялата градска мрежа, вкл. до летището (т.е. зони 100+101) е 3,50 EUR, 72-часов билет е 8 EUR.
• Едночасов билет е 1,20 EUR (подходящ за трансфер от и до летището), 30-минутен билет е 0,90 EUR (подходящ за пътуване от центъра до зоологическата градина и обратно).
• Намалените билети (за ученици, студенти до 25 г. включително, пенсионери, инвалиди и деца до 15 г.) са с 50% отстъпка.
• Малък ръчен багаж се превозва безплатно (по 1 бр. на човек). В случай, че имате повече багаж, голям куфар или велосипед, трябва да закупите допълнителен намален 15-минутен билет (0,35 EUR).
• Съществува опция и за талони с брой пътувания и зони, но там схемата е твърде сложна, така че няма да я описваме.
• От летището до центъра се стига с автобус 61 до Trnavské mýto или Račianske mýto, а от там с един от трамваите 2, 3, 4, 5, 7, 8 или 9 ще ви закарат до най-удобната за вас точка на Стария град.
• Има и нощен транспорт – справка и карти на транспорта има в горепосочения сайт.
• ВАЖНО! Всички билети се валидират веднага след първото качване в превозно средство.

Хапване

Трамвай 4 ни оставя на метри от мястото ни на настаняване и точно пред Prazdroj – чудесна кръчма, за която е добре да си направите резервация, ако ще я посетите петък вечер.

Тук са отсядали известни спортисти, журналисти, писатели и политици (включително Бойко Борисов)…

Поръчвате си свинско колено за двама (17,40 EUR), хермелин с лук (4,90 EUR), виенски шницел (6,50 EUR), пържолка със сметана и хлебчета на пара (11,90 EUR)… но не всичко заедно, че няма изяждане! А и основният играч в Словакия е бирата, която не е газирана, в много заведения се прави на място и голямата върви между 1,20 и 2,50 EUR на повечето места в центъра…

Градът е чудесен за нощни разходки и улиците са оживени дори и в малките часове! От друга страна, почти нищо не отваря преди 9 часа, така че няма особен смисъл да сте ранобудни… За да приключим с темата за яденето и пиенето, на много места можете да намерите обедни менюта от супа и основно за по 3-4 EUR, но по-туристическите местенца ще ви струват двойно. Като цяло е много, ама много трудно да сбъркаш със заведение в Братислава – навсякъде е вкусно и с големи порции. Но ето още няколко места, които препоръчваме:

• Dunajský Pivovar – кораб-ресторант, акостирал на южния бряг, между стария и новия мост (Most SNP);
• Leberfinger – близо до Dunajský Pivovar, неформално местенце с пивка бира и детски кът, където почти игнорират свинското, но са специалисти в патешкото;

• Modrá Hviezda – вкусна храна и бира, изстудена в подземията на замъка, където реално може да се обядва или вечеря;
• Bistro Baroza – скъп, но известен с уникално изглеждащите си презентации на храната ресторант;
• Sladovňa – House Of Beer – вкусна храна в стария град, но кухнята им приключва сравнително рано за словашкия стандарт;
• NYC Corner – най-добрият хот-дог в Братислава, според местните;
• Tesla Ice Bar – леден бар в стария град, сервират джин-тоника с навити на спирала обелки от краставица и изглежда доста ефектно;
• Mondieu – чудесно място за следобедно кафенце, тортичка и лимонада след дълга разходка в стария град, а черната им палачинка е просто бомба… калорийна бомба, от която може да се спасиш само с ароматната им ябълкова лимонада;
• Franz Xaver Messerschmidt – другото място, което изпробвахме и където правят вкусно и ароматно кафе, на срещуположната страна на стария град. Доста се стараят с украсата на латето…

Зоологическата градина и динопарка

Единствената забележителност, за която ще ви трябва градски транспорт, е Зоологическата градина. Можете да вземете автобус 30 или 37 от моста SNP, има автогара в северния му край, намираща се точно под сложния пътен възел…

25 минути по-късно ще бъдете пред входа на зоопарка.

Зоопаркът работи целогодишно като през лятото работното време е от 9 до 18, а през зимата – от 10 до 15 ч. Нужни са ви около 4-5 часа, за да обиколите и разгледате всичко на спокойствие.

176 вида животни, сред които европейски бизони, бял носорог, жълтобузи гибони, нубийски антилопи, жирафи, зебри, лъвове и тигри…

Част от зоопарка е т. нар. динопарк – място, където децата могат да видят макети на динозаври в реален размер и да съпоставят своя ръст спрямо този на бронтозавър, трицератопс или тиранозавър… А повечето от тях дори дишат, мърдат опашки и издават страховити звуци…

Старият град на Братислава

Ако решите да разгледате стария град, постарайте се да започнете от по-горната му, северна част, за да не се налага да се катерите. Чудесно начало са Президенството и Михалската порта (спирки Hodžovo námestie и Zochova).

Михалската порта е една от най-старите сгради в града – построена в началото на XIV в., тя e единствената запазена порта от крепостните стени на някогашна Братислава. Името ѝ датира от 1758 г.,  когато портата е реконструирана и на върха ѝ е поставена статуя на архангел Михаил. Кулата на Михалската порта е висока 51 м. В нея се помещава експозиция от средновековни оръжия, а на шестия етаж на кулата има балкон, откъдето се открива великолепна панорама към Стария град.

Слизайки надолу и леко вляво, сред красиви магазини, барове и ресторанти, ще достигнете главния градски площад (Hlavné námestie). В центъра на площадa е най-известният фонтан в Словакия – Роланд, издигнат в чест на известен рицар от града със същото име. Мъжът на върха обаче не е Роланд, а Максимилиан II, първият унгарски крал, който бил коронован в Братислава. Точно срещу фонтана има друга бронзова статуя с войник на Наполеон, а по протежение на западния край на площада са старото кметство (XIII в.), историческия музей и архиепископския дворец.

Ако се върнете леко на север, ще видите статуята на жена с кана, от която се излива вода, а наоколо е пълно с китни павилиончета за сувенири. Вечер гледката се допълва от улични артисти и многобройни ергенски партита.

Ако поемете на запад, ще стигнете до катедралата „Св. Мартин“, построена през XIII в. в готически стил – най-старата и най-голямата в Братислава, където са короновани общо 19 унгарски крале и кралици. В близост ще намерите и детския музей Bibiana – малък, но пък чудесен начин децата да прекарат 2-3 часа в игри, особено ако вали.

Снимка: Thomas Ledl

А aко решите да вървите на изток, ще стигнете до не толкова огромната, но изключително красива Синя църква, която отвътре и отвън е в синьото.

А ако продължите на юг, ще видите прочутата статуя на работника, показал се от шахта и гледащ похотливо…

В тази посока наклонът ще става все по-равен и по-равен, докато стигнете до Hviezdoslavovo námestie – продълговатият площад, свързващ Словашкия национален театър с моста SNP, с красива пешеходна зона и приятна зеленина.

Съветваме ви да минете старинния център поне два пъти – веднъж през деня и веднъж през нощта. Гледката е коренно различна! 

Мостът SNP и наблюдателната площадка с ресторант UFO

Докато сте в Братислава, съветваме ви поне веднъж да преминете над Дунава, а най-централният мост е SNP с известната „летяща чиния“ в южния му край. Срещу 7,50 EUR/човек можете да се качите горе. Там е най-скъпият ресторант в Братислава, но поне таксата за качване се приспада от сметката…

Кулата-ресторант с наблюдателната площадка е построена през 1972 г. и е на височина 95 м. „Летящата чиния“ е с диаметър 32 метра и има 60 прозореца. Това е може би единственото място в света, където при ясно време можете да видите три държави едновременно – видимостта достига 100 км радиус!

Освен вече споменатите ресторанти, по южния бряг ще откриете кей с прилежащ парк и добре поддържани тревни площи, простиращи се по протежението на р. Дунав – чудесно място за релакс на възрастни и гоненица и търкаляне в тревата за децата…

От другата страна на парка пък е най-големият и известен мол в Братислава – Aupark, който е идеалното място за шопинг-маниаците.

Замъкът

Братиславският замък е известен още от първото споменаване на града в официален документ (907 г.),  но върхът, върху който е построен, е бил населяван от праисторическата епоха и основите на крепостта му са построени най-вероятно още от римски времена. Дострояван е по време на Великоморавската империя, Австро-Унгарската, през Ренесанса… има и готически, и барокови елементи… Историята на Словакия буквално може да се прочете по стените му и неслучайно замъкът е дом на Словашкия национален музей. Градините на замъка са прекрасни и са отворени денонощно…

А ако Братиславският замък не ви стига, може да се разходите и до Девинския, намиращ се на 12 km от центъра и достъпен с автобус 29. Между другото, Словакия е държавата с най-много замъци на глава от населението – над 180 замъка и 425 шата!

Бюджет

Колкото и да пишем за Братислава, винаги ще останат недоизказани неща. С недоизхарчените пари обаче не е точно така, затова кратко обобщение на бюджета:

• Полети – 4 двупосочни билета х 40 EUR (с WizzAir, цените, разбира се, варират надолу и нагоре) = 160 EUR
• Нощувки (половината от цената за две нощувки в 8-местния апартамент) = 110 EUR
• Градски транспорт за 48 часа (може да минете и по-евтино) – 21 EUR
• Вход за зоопарка – 2 x 7 EUR за възрастни + 2 x 5 EUR за деца = 24 EUR
• Вход за UFO – 2 x 7,40 EUR (за децата не ни искаха пари) = 15 EUR
• Вход за детския музей – семеен билет за 5 EUR
• Ресторанти – 2 пъти х 50 EUR = 100 EUR
• Кафе, сладолед и др.  = 50 EUR
• Пазаруване на сандвичи и храна от магазин = 30 EUR

Общо: 515 EUR за 4-членно семейство или под 130 EUR/човек за уикенда!

Заключение

Братислава не е голяма, не е скъпа и не е претъпкана с туристи. Чудесно място е както за семеен уикенд, така и за романтична градска разходка, а защо не и за лудо парти с приятели. Градът има и доста актуален туристически сайт с актуални събития, карти за отстъпка в туристическите обекти и др. Посетете www.visitbratislava.com за повече информация.

Насладете се на словашката столица – опитайте и няма да съжалявате! Дано сме ви били полезни… А ако сте решили да покорите словашката столица с деца, непременно прочетете нашите 12 съвета за пътуване с деца.

Материалът Един уикенд с деца в Братислава е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Горе-долу това пее Пласидо Доминго в песента си за третия по големина град в Испания… добавете модернистични сгради, боднете няколко палми в ситния пясък на плажа и украсете с едни от най-хубавите музеи, зоопаркове и аквариуми в Европа. Към всичко това прибавете чаша сангрия, сервирана с вкусна паеля, пресни плодове и зеленчуци от централния пазар, поръсете с щипка испански ренесанс, гарнирайте с  една нощна разходка сред букет от светлини и ще получите Валенсия!

Идеята да пътуваме и да опознаем Валенсия дойде от децата и по-специално от Вики, която отдавна мечтаеше да посетим Испания. Изненадахме Биляна за нейния рожден ден в края на февруари – пътешествие за нас четиримата с едно специално подаръче за нея.  Няколко месеца по-късно, когато моментът настъпи, затегнахме коланите (включително и този на Мечо Пух) и хоп – ето ни във Валенсия!

От България до Валенсия

Към момента WizzAir и RyanAir предлагат директни полети от София до Валенсия. Като се прибави летище Кастельон заедно с възможностите с прикачване, опциите са почти неограничени. Помислете дали можете да кацнете в един испански град и да излетите от друг – напр. Мадрид (така направихме ние), Малага, Барселона, Аликанте… Проучете всички възможни варианти и планирайте екскурзията отрано, защото особено транспортът с влак става много скъп, ако не си закупите билет навреме.

Трябва да признаем, че Валенсия има чудесен туристически сайт, в който можете да научите много за събитията в града, забележителностите и транспорта. Но все пак, ще ви споделим нашия опит от първо лице, започвайки с

Транспортът във Валенсия

Добрата новина – още с кацането можете да си закупите пластмасова карта, върху която може да „заредите“ различен брой и вид пътувания за до трима възрастни и неограничен брой деца. Забавното е, че децата и куфарите трябва да минават плътно през турникетите на метрото, което си е предизвикателство, а за малките – изключително забавно преживяване, в което ги хващате през кръста, ходите в синхрон и те си представят, че са предната част на някакво животно… Като добавим, че вратите на метрото отвътре не се отварят автоматично, а с дръжка или бутон, всичко останало си е нормално и цивилизовано. Има изключително много варианти с какви видове билети да си заредите картата. Ако кацате и излитате от Валенсия, закупете си двупосочен билет от летището до града. Според това дали престоят ви е 1, 2 или 3 дни, трябва да закупите съответно билети Т1, Т2 и Т3.

Лошата новина – трябва да планирате добре, защото устройствата не навсякъде ви дават възможност след като сте си закупили билет Т2 например, да си купите Т1 за още ден. Освен това, ако си купите брой пътувания с метро например, картата ви не важи за автобус. Персоналът в превозните средства е изключително вежлив и също толкова изключително неразбиращ английски, така че малко survival испански няма да ви е излишен.

И за да не попадате в нелепи ситуации, препоръчваме да си заредите  целодневни карти (Т1, Т2, Т3) за целия престой, или пък да заредите „туристическа“ тарифа, но тя се избива само ако смятате да посетите всичко, описано тук плюс още 2-3 места. Повече за транспорта – тук.

Настаняване

Да изберете къде да се настаните във Валенсия изобщо не е лесна работа. Централната част е достижима почти отвсякъде, но реално една нощна и една дневна разходка там са ви напълно достатъчни, а цените в центъра са доста по-високи.

От транспортна гледна точка, метростанция Àngel Guimerà е мястото, където се пресичат всички метролинии (еквивалентът на нашата метростанция „Сердика“). За съжаление, районът Velluters между Àngel Guimerà и централния пазар (Mercat Central) също е еквивалентно криминален на този между Женския пазар и Лъвов мост… Ето защо направихме една много условна карта с помощта на местни гидове за хубавите и не чак толкова хубавите места за пребиваване. Тъй като е доста субективна, вие преценете дали да се съобразите с нея или не…

Валенсия дава усещане за размерите на София (слава Богу, с доста по-спокойни и широки улици). Но местата и забележителностите, споменати в тази публикация, са пръснати из целия град, така че най-важното е да сте близо до метростанция, препоръчително в зона А. Добре е да помислите и за хубав супермаркет в близост – особено ако пътувате само с ръчен багаж, вероятно почти веднага ще са ви нужни неща като бутилирана вода, плажно масло/мляко, дезодорант, мазило против комари (има си ги и във Валенсия), продукти за сандвичи или плодове за среднощни похапвания и др. Освен познатите ви Lidl и Carrefour, популярни и не по-лоши супермаркети са Dia, Mercadona и любимия ни Consum. Съветваме ви да имате поне един от тези в радиус 400-500 метра от мястото на настаняване.

И последно по темата:

• Ако сте дошли предимно за плаж, може би добър вариант е да изберете място за настаняване близо до брега… ДА, ама НЕ! Оказва се, че едни от най-криминалните или бедни квартали са именно по източното крайбрежие. С едно изключение –  сградите на първа линия, непосредствено до плажната ивица, между улиците Carrer de la Reina и Carrer del Dr. Lluch, където животът не спира и има постоянен полицейски контрол. Но от втора линия нататък ще се насладите на „романтиката“ на валенсиански ромски квартал, през който ще трябва да минете така или наче, ако решите да стигнете пеш от или до центъра. Ето защо, ако плажът е вашата върховна цел, най-добре отидете извън Валенсия.
• Ако сте решили да разглеждате предимно Града на науките и изкуствата, то е добре да помислите за кварталите L’amistat, Mestalla или Camins Al Grau, стига да не сте твърде близо до морския порт.
• Ако идвате или напускате Валенсия с влак, може да помислите да сте в близост до центъра или гарата – ние си наехме място точно между ж.п. гара Estación Valencia Joaquín Sorolla и метростанция Jesús. Но и там кварталът изглежда една идея по-криминално, разбирайте графити, неподдържани сгради и типичните за ж.п. гарите странни субекти. Веднага казваме и добра новина – на почти всички ж.п. гари в Испания има място за съхранение на багаж (Consignes), което е изключително удобно, ако имате по-късно настаняване или по-ранно напускане (ние направихме така с посещението си в Bioparc Valencia веднага щом кацнахме).
• Такситата във Валенсия не са скъпи – първоначалната такса е 4 EUR, след което се таксува по около 1 EUR/km. Едната вечер ни се наложи да се върнем до апартамента си по този начин, за да си спестим дълга разходка с уморени от плаж деца. В зона А рядко сумата ще надхвърли 10 EUR.
• Подготвили сме ви и линк в Booking.com, за да ви улесним максимално.

Биопаркът

За разлика от обикновените зоологически градини, където животните са заключени в клетки, обитателите в Биопарк Валенсия бродят свободно на територията му. Мястото е изградено с концепцията „потапяне в зоопарка“, тоест посетителите са максимално близо до местообитанията на животните, а като прегради се използват реки, езера, потоци и скали. Само най-хищните и опасни видове са отделени чрез прозрачно, дебело стъкло.

Животните са предимно представители на африканската савана, екваториалните гори и о. Мадагаскар, сред които ще видите чукоглава чапла, африкански бивол, скалист даман, червен дукер, крокодил-джудже, императорски скорпион, африканска лопатарка, воден козел, газела на Томсън, пигмейски хипопотам, седлоклюн щъркел, жираф Ротшилд, пръстеноопашат лемур, ивичеста мангуста, южноафрикански мравояд, розови пеликани, гамбийски плъхове, дългоуха лисица, слонове, жирафи, носорози, леопарди, шимпанзета, сурикати и разни други тарикати…

В средата на парка дори има заведение, заобиколено от животни, където видяхме как мъжки воден козел се сби с друг за вниманието на една женска…

Ето и едно кратко видео с емоциите на децата, което е достатъчно красноречиво:

Насред биопарка има и пещера, в която се помещава аквариум с риби…

В определени часове можете да видите и шоу-програма с някои от животните – ние присъствахме на такава с дресировка на диви птици.

И ако след цялата обиколка децата все още имат сили, на изхода на зоопарка има и немалка детска площадка и бар със студена бира…

Едно няма да ви хареса в биопарка – цената. Деца под 4 г. влизат безплатно. Дотук добре. Но за деца от 4 до 12 г. и пенсионери над 65 г. цената е 18 EUR, а за всички останали – 24 EUR. Това означава, че в нашия случай (2 възрастни + 2 деца), се наложи да дадем 84 EUR за вход! И все пак – колко са местата в Европа, на които можете да се разхождате редом до лемура Крал Джулиън от „Пингвите от Мадагаскар“, например? Че и да го погалите…

Най-близката метростанция до биопарка е Nou d’Octubre, откъдето можете да стигнете пеш за около 15 мин. (под 1 км) или да ползвате автобуси 98 и 99 за това кратко разстояние. В близост до биопарка има и огромен супермаркет Carrefour плюс още няколко магазина. Съветваме ви да си „подложите“ хапване преди да влезете в биопарка – няма много възможности за хапване, но за сметка на това е скъпо. Освен това, почти винаги в Carrefour има шанс да откриете талони за отстъпка за вход в биопарка и можете да се възползвате от тях.

Паркът Турия

Ако видите картата на Валенсия, едно от най-забележителните неща е 9-километрова, зелена ивица, която подобно на воал се стели от Биопарка до Града на науките и изкуствата.

Всъщност, паркът Турия е някогашното корито на р. Турия, която през 1957 г. е пресушена и „преместена“ след поредното голямо наводнение. В пресушеното корито на реката се изгражда красив парк, чудесен за сутрешен джогинг или обиколка с велосипеди. На доста места в града има обществени станции за велосипеди – Valenbisi предлагат велосипед за цяла седмица на цена 10 EUR. Ще ви направи приятно впечатление, че в града спортуващите хора, трениращи редовно са много – за сметка на пушачите по заведенията. В парка има игрища за всякакви спортове, полянки, места за пикник, уреди за фитнес на открито… За най-малките има предвидени десетки детски площадки, като една от най-интересните е огромен дГъливер (в Parc Gulliver), като Децата могат да се катерят по неговите ръце, крака и глава…

От северозапад към югоизток близките до парка метростанции са Nou d’Octubre, Estació de Túria и Alameda, а в най-югоизточната част на парка започва

Градът на науките и изкуствата

Кой е символът на Валенсия? Ами Градът на науките и изкуствата!Комплексът е строен в продължение на почти десет години – между 1996 и 2005 г. Футуристичният дизайн е дело на местния архитект Сантиаго Калатрава, с помощта на друг испанец – Феликс Кандела. Прогнозната стойност от 300 млн. евро е надхвърлена тройно – крайната сума, платена за комплекса е над 900 млн. евро. Резултатът обаче е потресаващ – изключително интересни и красиви футуристични сгради. Неслучайно комплексът е част от пейзажа на филми (Tomorrowland, Doctor Who) и компютърни игри (Gran Turismo 6). Предупреждаваме ви, че можете да изкарате спокойно поне три дни в комплекса, виждайки нови и нови неща. „Градът“ се състои от шест основни части:

HEMISFÈRIC

Hemisfèric е първата сграда от комплекса, която отваря врати още през 1998 г. Нейният 100-метров покрив, извисяващ се над кълбо всъщност наподобява огромно око. И това не е случайно – в сградата има огромно IMAX кино с 900 кв. метра екран (!!!), 3D кино и планетариум с постоянни прожекции.

MUSEO DE LAS CIENCIAS

Научният музей „Принц Филип” (Museo de las Ciencias Príncipe Felipe) е модерна, триетажна сграда с разгърната площ над 26000 кв. метра. Ще научите много за живота, вселената и всичко останало, като особено интересни са залите за динозаври, опитите с електричество и „хромозомната гора“. А най-запомнящото се за децата от нашето посещение беше това, че станаха свидетели на излюпване на пиленце – на входа на музея са поместени полози с яйца, от които се очаква да изскочат пиленца. И на всеки 15-20 минути наистина се излюпва по някое, вижте сами:

Колкото до това кое беше най-запомнящо се за нас, възрастните? Че срещнахме нашата приятелка Ренета (която по принцип си е в Русе) насред музея! Ей така, както срещаш познати в родния си град… Случва ни се за втори път, след „Пешоооо“ насред дубайската пустиня и чувството си остава все така сюрреалистично… Светът е малък.

OCEANOGRÀFIC

Ако досега не сте ходили на голям аквариум и имате само един ден, непременно изберете Oceanografic – най-големият аквариум в Европа, с над 500 различни вида морски обитатели, включващи делфини, белуги, морски лъвове, пингвини и акули в седем различни среди, представящи различни части на Средиземноморието, Северния ледовит океан и Червено море. Билетите никак не са евтини – от 22 EUR за деца до близо 30 EUR за възрастен, т.е. входът за четиричленно семейство надхвърля 100 EUR. Добрата новина е, че има комбинирани билети за останалите части от комплекса и добавката за другите части е съвсем малка,  но имайте предвид, че не можете да видите и половината от всичко в рамките на ден.

PALAU DE LES ARTS

Дворецът на изкуствата „Кралица София” (Palau de les Arts Reina Sofía) представлява огромна галерия, заобиколена от красиви градини и водни площи. Голямата зала събира 1400 души и може да се превърне в балетна сцена, зала за конференции или изложбена зала.

ÁGORA

Ágora е метална структура, наподобяваща елипса с размери 88х66 метра, 70-метров таван и огромно вътрешно пространство, представляващо закрит площад. Намира се зад подобния на арфа мост (в лявата част на снимката по-долу). Когато няма изложби, концерти, тенис-турнири или други подобни събития, можете да посетите сградата безплатно. А когато има събития, Ágora побира над 6000 души – с 50% повече от Зала 1 на НДК.

UMBRACLE

Umbracle е открита, обществено достъпна (безплатно) тропическа градина, обкована с красиви бели арки, извисяващи се над палмови дървета (вдясно на снимката горе). Чудесно място да си направите снимки, а ако останете до късно в летните вечери, можете да видите как мястото се превръща в открит нощен клуб.

На метри от комплекса има и средно голям мол (Centro Comercial El Saler), в който също можете да прекарате няколко часа, да си направите шопинга или да хапнете малко по-изгодно – в сравнение с цените в комплекса си е направо евтино (разбирайте, ще дадете 5-6 EUR за кафе с кроасан вместо 9-10). За съжаление, до Града на изкуствата и науките няма метро, но пък около комплекса спират доста автобуси: 15, 19, 25, 35, 40, 94, 95, 99, 190A, 190C и нощната линия N9.

Плажовете

Целият регион на Валенсия е пълен с красиви кътчета и китни плажове с крайбрежна ивица от ситен пясък. Регионът е чудесно място и за почивка, но както вече казахме, хубавите плажове са извън Валенсия – препоръчаха ни Sagunto, Cullera, El Saler и Port Saplaya. Но ако сте като нас на градски трип и просто искате да отчетете, че си си топнали краката в Балеарско море, можете да използвате и градските плажове, които всъщност никак не са лоши. Достигат се с трамвай или автобус – пътува се около 25-30 минути от центъра. Автобус 19 е известен като „плажният“ автобус и може да ви извози и до по-далечните плажове на града.

Централният плаж на Валенсия се казва El Cabanyal и е отделен от останалата част на града чрез красива променада (пешеходна алея за разходки), с палмови дръвчета, магнолии и много зеленина… Плажната ивица е дълга около 3 км и почти навсякъде е широка над 100 метра, а плажът е оборудван с тоалетни, шезлонзи, чадъри, медицински център, полицейски участък, ресторанти, барове, спасител, душове, питейна вода, игрища за волейбол, достъп за инвалиди, както и с „празни зони“ пясък, където никой да не ви безпокои. Шезлонзи и чадъри се заплащат, всяко по 5 EUR/ден. Цените на храни и напитки са като в централната част на града.

Храната във Валенсия

Като стана въпрос за храни и напитки – в родината на паелята няма как да не отделим един абзац на популярното ястие с ориз. То произлиза именно от Валенсия, където е традиция да се хапва всяка неделя. Името „paella“ означава буквално „тиган“ и трите му основни съставки са ориз, шафран и зехтин. От там нататък може да видите всякакви разновидности и комбинации на различни сортове ориз, пилешко, свинско, заешко, морски плодове, зелен боб, грах, домати, чушки…. дори охлюви, змиорки, артишок и кюфтета! По време на престоя си пробвахме паеля наколко пъти и нито една не приличаше на предишната.

Eдна от странните, интересни и типични за местните напитки, които пробвахме във Валенсия, е хорчата – разхладителна напитка, направена от млякото на накиснати ядки (бадеми, сусам, ориз, ечемик и др.). Ако не си падате по подобни неща, портокаловият фреш е ароматен, вкусен и навсякъде (и не е особено скъп). Вярвате, или не, върви чудесно както с паеля, така и с телешки стек, на който испанците, бихме казали, са големи майстори!

Центърът

Централната част на града е изключително интересна и красива, така че ето ви бърз вариант да я обиколите с деца (около 1,5 километра общо разстояние). Започвате от централната гара (метростанция Xativa), където ако се абстрахирате от типичната за централните гари лудница, ще видите арена за борба с бикове, с формата на колизеум и тематичен музей, в случай, че си падате по тореадори. От въпросния площад Плаза де Торос (Plaça de Toros) тръгвате на север и общо взето следват – тесни улички със средновековни сгради, магазинчета, кафенета, ресторанти…. площад… тесни улички… площад… тесни улички… площад!

На много от площадите също има кафенета и улични музиканти, които обикновено са с китари и допринасят за приятната атмосфера. Та, движейки се на север, ще стигнете много бързо до сградата на Общината и Централната поща, с красив площад между тях – Plaça de l’Ajuntament.

Това е една от най-централните части, с красив фонтан. Имайте предвид, че нощните автобуси на почти всички линии тръгват от тук, така че ако искате да разгледате Валенсия през нощта (трябва!), преценете си маршрута ви така, че да завърши тук.

Продължавайки на север по Carrer de Sant Vicent Màrtir, сред десетки заведения ще стигнете до Plaça de la Reina, където е Катедралата на Валенсия и кулата Torre del Micalet.

Зад тях са Plaça de la Verge, от там хванете на запад до Plaça de Manises, после отново на север по улица „Серанос“ и ще достигнете до Porta de Serrans, откъдето отново влизате в зеления воал на парка Турия.

Централният пазар

Ако разходката не ви е стигнала, или пък четете пътеводител за Валенсия, ще ви препоръчат да се отбиете и до централния пазар. Макар това да се води една от най-представителните сгради в модернистичен стил от началото на 20-те години на миналия век, липсата на празно пространство (по-голям площад, например) я прави да изглежда по-скоро „закътана“…

Влезете ли вътре обаче, ще ви направи впечатление интересната архитектура и неправилните форми на сградата и тавана, стига да може да вдигнете глава от прекрасно подредените стоки.

Със сигурност си струва да отделите 15-тина минути, да се разходите сред сергиите, да си купите нещо „на крак“ и да продължите разходката си из Валенсия…

В обобщение

Валенсия не е огромна, но определено е голям, космополитен град. Може да бъде обикаляна отново и отново, а с всяка нова обиколка ще откривате по нещо ново. Щеше ни се да разгледаме Кралските градини, Ботаническата градина, да отскочим до езерото Албуфера, да разгледаме военноисторическия музей, природонаучния музей, Музея на керамиката, както и част от другите музеи, да видим един от най-големите морски портове… или да знаехме за фестивала Las Fallas , за да отидем през март (15-19.03 всяка година)! Но просто няма време за всичко.

Мадрид беше следващата ни дестинация, така че се качихме на влака и отпрашихме към столицата на Испания с 300 км/ч. А в ушите ни все още звучеше Пласидо Доминго…

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Бюджет

• Полети София-Валенсия за четирима души (само с ръчен багаж) – 350 лв.
• Метро от летището до Валенсия – 40 лв.
• Пластика и три тридневни билета (T3) – 60 лв.
• Три нощувки в апартамент – 480 лв.
• Вход за Bioparc Валенсия – 2 възрастни и 2 деца – 165 лв.
• Вход – билети за Oceanografic + Hemisferic – 200 лв.
• Среднощно прибиране с такси при каталясали деца – 10 EUR = 20 лв.
• Пощенски картички, подаръци и сувенири – 60 лв.
• Ресторанти  – 3 х 50 EUR = 300 лв.
• Кафенета – 4 х 20 EUR = 160 лв.
• Наем на два шезлонга и чадър на плажа – 3 x 5 EUR = 30 лв.
• Храна и напитки за 4 души за 2 дни (сандвичи, сокчета, плажно мляко, перилен апарат и др.) – 120 лв.
• Авариен шопинг на изцапани дрехи – 50 лв.
• Високоскоростен влак до Мадрид (възможно най-евтината тарифа) – 165 лв.

Общо за 3 дни за 4-членно семейство: 2200 лв. (550 лв./човек)

Материалът Валенсия с деца е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вече стана традиция да посещаваме технологичното изложение IFA в Берлин. Всяка година в началото на септември над 1800 изложители от цял свят показват иновации в технологиите и представят най-новите си продукти на площ от 160 000 кв. метра. Е, имахме честта да сме едни от 250 000 посетители на изложението и решихме да споделим с вас 18 неща, които ни впечатлиха на IFA 2018. Ето ги и тях:

1. Asus Zenbook с LED тъчпад

Asus представи шест нови лаптопа от серията ZenBook, с размери 13, 14 и 15 и инча. Всички те имат тъчпад с LED екран, на който може да видите различни бутони. Съотношението екран-тяло е 95%, всички модели разполагат с инфрачервени камери, а освен това лаптопите покриват военния стандарт MIL-STD-810G и осигуряват батерия с живот 14-16 часа.

2. Детски фитнес тракър Garmin Vivofit Jr 2 с функция за сън

След като фитнес-тракърите станаха популярни сред възрастните, Garmin се обединяват с Дисни и представят детски тракер с красив дизайн на любими герои и редица чудесни функции. Родителите могат да поставят цели на децата, да организират състезания с цели и точки, като децата повишават активността си. Тракерът следи и количеството сън.

3. PanzerGlass – протектор за телефон, издържащ на удар с чук

Ще го кажем просто – датчани са измислили и патентовали технология, наречена XtremeEdges, с която предлагат протектори за смартфони, камери и тем подобни, които устояват на удар с чук…

4. Panasonic Croustina – машина за печене на хляб с коричка

Пазарът е залят от машини за печене на хляб, но Panasonic SD-ZP2000 ще се появи на пазара от октомври 2018 г. Ще ви спестим подробностите за външния и вътрешния сензор, специалното покритие за постигане на най-добра текстура, 18-те програми за приготвяне на всичко от кекс до пица – ще ви кажем само, че резултатите са уникално вкусни! Между другото, един от любимите ни щандове (доколкото огромно хале може да се нарече „щанд“) беше този на Panasonic.

5. Хладилник Beko с технологиите Everfresh+ и Freshmark

Ако не сте чували за Arçelik, не се притеснявайте – до IFA и ние не бяхме. Това е турска корпорация-майка, обединяваща марките Beko, Grundig, Dawlance, Altus, Blomberg, Arctic, Defy, Leisure, Arstil, Elektra Bregenz и Flavel. Това обяснява защо Beko и Grundig представиха идентични технологии при хладилниците си. Една от тях е EverFresh+®, предназначена да поддържа влажността и въздушния поток в отделението за плодове и зеленчуци постоянни, така че трайността им да се увеличи до 30 дни. Другата е Freshmark, която пък индикира дали рибата или месото в хладилника е прясно, трябва да се консумира спешно или е директно за кофата.

6. Smart хладилник от Samsung

Говорейки за хладилници, Samsung отдавна са пионери в разработката на IoT устройства за дома. На IFA 2018 представиха „умен“ хладилник с голям дисплей, Android, вградена камера, следяща кой продукт от колко време е в хладилника, вграден гласов контрол с Bixby и пълна интеграция с мрежата на Samsung, наречена SmartThings. Пазарувайки в любимия си супермаркет, можете да видите какво имате в хладилника по всяко време – директно от смартфона си. Или пък да направите списък за пазаруване, да изберете рецепта според продуктите в хладилника ви, да четете новини, да виждате прогноза за времето и какво ли още не… От толкова технологии са останали и цели 810 литра място за съхранение на продукти.

7.  Samsung AR Emoji

Другата иновация от Samsung, идваща с S9/S9+ са симпатичните емотиконки AR Emoji (AR идва от Augmented Reality). Правите си „селфи“, с което автоматично се изгражда ваш 3D аватар. Простичко, но много ефектно и забавно.

8. Второ поколение 80″ 8K HDR телевизор от Sharp

Всъщност, 8К телевизорите бяха един от хитовете на IFA 2018 г. Избрахме Sharp, защото те бяха единствената марка, която представя нов свой модел (след първото поколение, представено през април 2018 г.) 8K телевизор за първи път именно на IFA. Но 8К телевизори представиха и Samsung, LG, Toshiba и TCL. Такива телевизори ще можете да си купите още в края на 2018 г. За съжаление, 8К филми (а камо ли телевизия) към момента в Европа почти няма, но в Япония вече пускат експериментално 8К предавания – наричат ги Super Hi-Vision телевизия. Черно-бели 8К телевизори обаче не се предлагат

9. Гъвкави дисплеи от Royole

Цветен дисплей с дебелина 0,01 mm??! Да, това е най-тънкият дисплей, произведен и патентован от Royole, който може да се сложи към смартфон, автомобил, дори дреха или шапка и да се увие в неправилна форма. Royole предлагат и вариант с тъчскрийн, който дава още повече възможности за използване – въобще, един от най-футуристичните щандове на IFA 2018 беше техният.

10. Mabot – „Лего“-подобни роботи за деца

Mabot всъщност е интересен Kickstarter проект, пожънал успех. Основният комплект учи децата на програмиране, функции, входни и изходни данни, сензори и взаимодействие с околната среда. С малко програмиране, много въображение и въпросния комплект на цена около 300 EUR, децата могат да се научат да правят най-различни роботи. Изглежда Lego-съвместим, а и качеството на изработка е чудесно.

11. Kuvings Slow Juicer

Kuvings CS600 Chef предлагат професионална сокоизстисквачка на бавни обороти (60rpm), която може да издържа и 24 часа непрекъсната работа, което я прави изключително подходяща за кафенета, ресторанти и фреш-барове. Има възможност за комбиниране на сокове, както и бавно изстискване чрез студено пресоване, получавайки максимално количество сок. Работи тихо и крайният резултат е хомогенен, като утайка практически не се получава. А ако изчакате месец-два, ще се появи и още по-добрата Kuvings CS700 Master-Chef.

12. Котлон в чекмедже

Китайската компания Haier прави впечатляващо навлизане на пазара на бяла и черна техника, година след година. През 2018 г. представиха перални без ремък (с директно задвижване по техен патент), дву-, три- и четирикорпусни хладилници, лампи-абсорбатори, фурни с печене на пара и не на последно място – котлони в чекмедже, които да не заемат излишно място на плота Ви, докато не ги ползвате.

13. HiMirror – умно огледало

New Kinpo Group

Надали сте чували за New Kinpo Group, компания от Филипините, която произвежда „умни“ огледала в три различни версии. Базовата (Mini) анализира кожата, като идентифицира бръчки, фини линии, тен, тъмни кръгове, червени петна и пори, след което предлага персонализирани препоръки за грижа за кожата, чиято ефективност може да се следи с течение на времето. Може да се ползва от няколко души едновременно, като огледалото разпознава лицата им. Можете да добавите и всички козметични продукти, които използвате (или пък искате клиентите на Вашия козметичен салон да използват, за да ги препоръчате). По-напредналите версии идентифицират алергени в козметичните продукти, предлагат различни заместители и гримове според случая и обстановката, свързани са с Amazon Alexa, Spotify и YouTube. Огледалото има и 8-мегапикселова CMOS камера, 2 високочувствителни микрофона, Wi-Fi и Bluetooth, което го прави всъщност доста по-добро от това в приказката за Снежанка.

14. Bellabeat – бижу тракер

На мъжете-техничари често ни е тъпо да подаряваме бижу. Окей, красиво е, но няма никаква практическа полза от него. Е, с bellabeat изобщо не е така. Бижутата на американската компания могат да проследяват движението на тялото през деня, според вида активност, от  йога до конна езда. Красивите аксесоари всъщност следят активността, почивката, общите изгорени калории, активното време, предприетите стъпки, изминатото разстояние, съня и движенията през нощта, менструалните цикли, фокусът, стресът и ги сравняват с Вашите цели. Петър все още се чуди какви цели можеш да си поставиш в категория „менструален цикъл“, но за да разберем, ще трябва да се бръкнем около $150.

15. Toshiba 12/14 ТB NAS HDD

Къде пазите личните си данни? Ако нямате NAS, може би е добре да се замислите такъв. А ако имате, от Toshiba към края на годината ще предлагат издръжливи NAS хард-дискове до 14 TB, запечатани с хелий. Ето защо преди да кажете, че конвенционалните хард-дискове са мъртви, помислете за Toshiba MN07, за който обещават и уникално добра цена на мегабайт. Това са приблизително 4 500 000 снимки, почти цяла година филми с високо-качество или, ако предпочитате, музика, която ще слушате нон-стоп 27 години без да повторите!!!

16. Екзокостюмът на LG – CLOi SuitBot.

Тази година LG заложиха на роботите. След впечатляващия си каньон от LED дисплеи, влизате в огромна зала, където ще видите упътващ робот; робот-пиколо, пренасящ куфарите Ви; шопинг-робот, изчисляващ покупките Ви и пренасящ ги от магазина до автомобила Ви; почистващ робот; робот рум-сервиз и робот-екзокостюм. Последният лично нас впечатли най-много: „обува“ се подобно на чифт панталони, адаптира се към структурата на тялото на всеки човек и прави тялото ни изключително силно. Това помага както на хора с двигателни проблеми, така и на такива, които просто имат нужда лесно да клякат и стават с до 300 килограма товар.

17. Брава, отключваща се с пръстов отпечатък от Hisense

Другият производител, който виждаме като изключително прогресивен, е Hisense. След като миналата година представиха „безкабелен“ телевизор, а тази бяха основен спонсор на световното по футбол, Hisense бързо настигат основни производители на бяла и черна техника, превръщайки се в един от големите играчи. А в XXI в. без smart home устройства няма как да си голям играч. Едно от нещата, които впечатлява е, бравата, отваряща се с пръстов отпечатък… за да няма поредна връзка със стърчащи метали, късащи джобовете Ви и притеснения къде сте си забравили ключовете…

18. Електрическа четка за зъби Philips Sonicare Protective Clean

Щандът на Philips беше другото ни любимо място по време на IFA 2018 (заедно с този на Panasonic). Philips представиха доста иновации, сред които продукти за по-здравословно хранене, по-добър сън и не на последно място – по-здрави зъби! Струва ли си човек да даде 500+ лв. за четка за зъби? Със сигурност е по-добре от това да ги даде за лекуване на развалени зъби, иначе оставяме на вас да прецените. Освен, че почиства супер с минимални движения на ръката, нововъведението е сензор в четката, който предава данни на Вашия смартфон чрез app и в реално време да ви казва кои зони пропускате, кога натискате прекалено силно и кога движите четката прекалено бързо.

Като цяло за IFA 2018

можем да кажем, че за първи път прекарахме два дни на изложението и определено ще отидем пак в идните години… Може и да няма как да предскажем бъдещето, но поне знаем как ще изглеждат домовете ни след 5-10 години… Дано!

Материалът 18 неща, които ни впечатлиха на IFA 2018 е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

От близо година се каним да си купим автомобил – за целта обиколихме десетки автокъщи в София и Пловдив, но като цяло резултатите бяха плачевни: коли или в умопомрачително лошо състояние, или „напудрени“ автомобили, за които при по-внимателен оглед откриваме, че са удряни или имат огромни проблеми в двигателя, или нереално високи цени… Е, имаше 1-2 „читави“ изключения, но пък там нямаха това, което търсим, така че решихме – време ни е да си внесем автомобил от Западна Европа.

Направихме си и една разходка до Белгия без успех – оказа се, че и там могат да са некоректни за километраж, състояние на автомобила, сервизно обслужване и… „той шибидахът сега не работи, защото е студен0о, ама иначе няма проблем“ или „пясъкът и тинята по двигателя са си нормално нещо при шофиране по белгийските магистрали“…

И тогава, почти отчаяни, попаднахме на Георги от Cars-Help.com. Изключително коректен човек, който за около две седмици ни реши проблемите и с негова помощ един VW Touran смени собственика си от Вюрцбург, Германия в София, България.

Ето как стана всичко: Георги взима 300 лв. такса за услугите си, плюс половината от договорената отстъпка. След плащането си харесахме обява от Mobile.de (имахме право на още две, но всичко се получи с първата). Георги прегледа обявата, свърза се с продавача, разпита подробно за автомобила, прати ни снимки и видео. Решихме да направим технически преглед (TÜV), а междувременно той провери дали автомобилът е краден, удрян и каква му е сервизната история. С изключение на преден ляв маншон и неработеща крушка за осветление на заден номер, всичко беше наред. Георги ни договори 500 EUR отстъпка от цената. Преминахме към плащането, което извършихме директно към продавача, като получихме договор и фактура. Георги ни уреди и автовоз от Германия – колата пристигна по-бързо от очакваното, за по-малко от 5 дни. Така за Хелоуин вече бяхме в КАТ-София с подготвени документи, където колегите на Георги ни съдействаха с цялата лудница по регистрация на автомобила, технически преглед, табели, гражданска отговорност и каско… За съжаление, по грешка на КАТ бяха вписали бензин вместо дизел в талона и се наложи нещата да се коригират – Георги отново се включи адекватно и проблемът бе разрешен в рамките на час.

Равносметката – 17 разменени email-и плюс малко комуникация по Viber за всички обяви, снимки, договори, пълномощни, фактури и платежни. Всичко по електронен път, без да се налага да ходим където и да било (с изключение на регистрацията в КАТ), много спестено време и нерви. Благодарим на Георги и го препоръчваме – пълни подробности за процедурата по внасяне на автомобил и данни за контакт с него ще намерите на www.cars-help.com.

Материалът Покупка на автомобил от Германия: Георги от Cars-Help.com е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Цюрих. Мъж влиза в швейцарска банка, с огромен черен сак, приближава се до касиера и прошепва:
– Нося два милиона долара в брой и искам да ги внеса.
– Господине, няма нужда да шептите – бедността не е нещо срамно в Швейцария.

Не е особено смешен виц, докато не отидеш в Цюрих. Там пък вече съвсем не ти е смешен… Има градска легенда, че името Zürich идва от Zu reich (прекалено богат)… В класацията на UBS за 2018 г. Цюрих е най-скъпият град в света, следван плътно от Женева, Ню Йорк, Осло и Копенхаген. Говорим за хора, които имат 5 CHF (~8,70 лв.) на монета!

Основната забележителност на Цюрих са цените – към началото на 2019 г. хляб в супермаркета струва между 4 и 8 лв., кофичка кисело мляко е около 6 лв., билет за трамвая – 8 лв., а дамска прическа върви в диапазона между 180 и 250 лв. Видяхме и часовник, който струва повече от апартамента ни…

За първи път в туристически сайтове ни препоръчват летището като едно от местата с най-изгодни цени за шопинг (!!!)… В крайна сметка, пазаруването в центъра на Цюрих трудно може да е „на далавера“. Колкото да оцелеете на тези цени – за хапване вижте промоциите в супермаркетите (Coop, Migros), а за дрехи – вериги като H&M и C&A (държат горе-долу същите цени като в останалата част на Европа)…

Защо ви е да ходите в Швейцария изобщо? Е, ние имахме служебен ангажимент в Цюрих, та затова. Но все пак успяхме да си направим една бърза разходка из града и определено първото ни посещение в Швейцария ни хареса. Швейцария е едно скъпо, чисто, спокойно и уредено място. А и знамето си е голям плюс, както и да го погледнеш.

Настаняване

При швейцарските цени, това, което ще изядете на закуска е горе-долу цялото следване в университет в някои страни… Затова – задължително изберете хотел с включена закуска, по възможност в центъра.  Нощувките в такъв хотел започват от 300-350 лв./вечер и бързо могат да достигнат четирицифрена сума. Ние си избрахме Best Western Plus Hotel Zürcherhof (на 5 мин. пеш от гарата и суперцентъра) – малки, компактни стаи (познаваме хора с по-големи хладилници), но пък си има всичко необходимо.

От София до Цюрих

Bulgaria Air имат директен полет до Цюрих горе-долу през ден. Austrian, Swiss и Lufthansa обслужват редовни полети от София до Цюрих с прикачване в Мюнхен или Виена. Опция е и да кацнете в Милано, Меминген, Мюнхен или Франкфурт и от там да хванете влак.

От летището до центъра

Веднъж стигнали, имате поне четири варианта за придвижване от летището до центъра и обратно, като влакът е най-добър (можете да си вземете и карти за 24 часа или повече, но ако сте в центъра, реално всичко е на пешеходно разстояние):

• Влак – 12 мин., 6.80 CHF
• Трамвай No. 10 – 36 мин., 6.80 CHF
• Shuttle автобус – 30-40 мин., 25 CHF
• Taxi – 15-20 мин., 60-70 CHF

Както сами се досещате, влакът е най-ефективният транспорт. Швейцарците също си обичат железниците, където всичко тръгва и пристига на секундата. Качихме се във влака, електрическите врати се затвориха безшумно, след което влакът потегли толкова тихо, че можеш да чуеш собствените си мисли. 12 минути и 4 секунди по-късно бяхме в центъра на Цюрих.

Забележителности

Центърът и основните забележителности на Цюрих се разглеждат за по-малко от ден, но с музеите, историята и време за спокойно обикаляне, ще ви трябва уикенд, като общо взето маршрутът е такъв:

Още от гарата можете да посетите Швейцарския национален музей (Landesmuseum Zürich) или Музея на дизайна (Museum für Gestaltung), след което (минавайки покрай обсерваторията) да се пуснете по Bahnhofstrasse – главната търговска улица.

Не пропускайте най-скъпия площад в Цюрих – Paradeplatz, но след като се нацъкате, подобно на швейцарски часовник, гледайки скъпите витрини, продължете надолу до кея и Bürkliplatz, откъдето можете да се разходите с корабче из Цюрихското езеро на сравнително добра цена. Ако имате карта за транспорт, възможно е тя да покрива разходката с корабче. Обръщаме внимание, че дори с най-краткия маршрут на корабчето можете да посетите фабриката за шоколад Lindt & Sprüngli, която се намира на предпоследната спирка от круиза. Ние бяхме посещавали тази в Кьолн, така че пропуснахме.

След като се върнете обратно на Bürkliplatz, където често има фермерски пазари, можете да тръгнете на север, покрай реката. От западната страна ще видите първо обществените бани, които съществуват още от римски времена. След женската баня е църквата Fraumunster, чиято история започва още от 853 г., а през вековете църквата е достроявана и реформирана, като вътре ще откриете интересни орган, стъклопис и крипта (вход: 5 CHF). Следващата интересна сграда е църквата St. Peter, построена върху някогашния римски храм на Юпитер. Това е най-голямата часовникова кула по размер на циферблата в Европа – 8.7 m диаметър (за сравнение, Биг Бен е с диаметър 7 m).

С малко катерене, точно до църквата „Св. Петър“ ще се озовете на Lindenhof, площадка върху хълм в сърцето на града. Това е най-старата част на Цюрих, където в древността римляните построяват митница и така възниква селището Турицум (първото име на Цюрих). На площада днес има 90 липи, под чиито сенки гражданите и посетителите на Цюрих прекарват свободното си време през слънчевите и топли дни, а децата се радват на голямата детска площадка. Останете за известно време тук и се насладете на прекрасната гледка към реката:

От Линденхоф, спускайки се към реката, ще излезете край хотел Storchen, с красива щъркелова статуя на един от ъглите. Джон Ървинг увековечава хотела в романите си “Вдовица за една година” и “Синът на цирка”…  Ако сте готови да дадете над 1000 лв. за нощувка, можете да си направите резервация и тук. От тази страна на реката са и градската управа, женската баня и десетки магазини.

И ако западния бряг на р. Лимат е по-скоро обсипан с магазини и подходящ за шопинг, на източния са ресторантите и местенцата за купон. Точно край брега е „плаващата“ църква Wasserkirche, огромната катедрала Grossmunster („Голямата катедрала“), чието строителство отнема над 100 години, а двете ѝ кули достигат височина 62 метра. Там са и кметството (Rathaus), техническият университет, църквата Predigerkirche, библиотеката, операта и китайската градина. И ако това не ви стигне, в града са още и зоопаркът, музеят на FIFA, ботаническата градина и върхът Уетлинберг, от който се вижда цялата околност.

В заключение

Всяко кътче тук е забележителност, с богата история, но и с типичната за швейцарците дискретност и старомодност. В града официално се говорят четири езика, а името му също толкова официално се изписва по шест различни начина: Zurich (френски и английски), Zurigo (италиански), Turitg (романски), Zürich (немски), Zuerich (пак немски, ако нямате умлаут) и Züri (швейцарски немски)… И въпреки, че е пълен с толкова много хора, поне на пръв поглед се спогаждат чудесно. Или по-скоро не си обръщат никакво внимание, не можем да определим точно това тотално безразличие. Автопаркът в Цюрих е един от най-впечатляващите, но никой не парадира с автомобила си за 200 000, или с часовника си за 100 000, или раницата си за 1 000… Тук никой не се интересува какво става в съседното жилище и уважава пространстовто на другия – може би и заради това швейцарците са едни от най-щастливите хора на света. А може би защото имат най-много референдуми, навсякъде е чисто, хапват си страхотно сирене и кашкавал, а и стотици видове шоколад… Лош швейцарски шоколад няма, хора!

Швейцарците определено знаят и как да пазят и съхраняват – не само що се отнася до културни ценности (препоръчваме ви да посетите Швейцарския национален музей), но и особено когато говорим за природни блага… Бърз пример: в града има над 1200 фонтана с питейна вода, Цюрих е разположен сред река и езеро, не е като да нямат вода (както бе в Дубай например). Но въпреки това когато пуснеш казанчето на тоалетната, се разнася воня на канал – швейцарците просто използват отходни води за това, вместо да хабят чиста…

И макар че някои улични лампи са сякаш направени от злато, швейцарците всъщност са изключително пестеливи – главната улица с лъскави магазини дори няма плочки, а е покрита с най-обикновен асфалт… Чудесните кафенета стоят напълно празни през 95% от времето – туристите се спират от цените, а за местните сякаш е непривично и недискретно да се наслаждават на чаша кафе близо до площада. Чисто, старомодно, тихо и прекалено спокойно – някак скучно, без грам живец и глъчка, типични за големите градове. Трамваите минават тихо и сякаш за момент ти се приисква да изскърцат по релсите. Или някой минувач да се провикне. Или поне някоя чайка да изкряка, че нещо не е наред и я дразни. Но не – тук дори чайките са тихи, щастливи и дискретни…

Интересен град е Цюрих. Прилича на скъпо швейцарско ножче – стои кротко в джоба ти, но ти вдъхва спокойствие и сигурност. Старомодно е, но ти напомня за огромно разнообразие. И знаеш, че можеш да откриеш всичко, което ти е необходимо, стига да бръкнеш по-дълбоко в джоба си…

Материалът $къпи мой Цюрих е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Навсякъде около нас медиите ни заливат с хора, известни с това, че са… известни! Четем глупости, слушаме глупости, лайкваме глупости.

В същото време няколко пъти си казваме – нашите приятели са толкова интересни, яки, готини хора. Светът заслужава много повече да знае за тях, защото те ежедневно допринасят за това той да е по-интересен, по-шарен, по-ефективен, по-добър…

Затова решихме: всеки вторник ще качваме по едно интервю с наш близък човек. Първото очаквайте още през следващата седмица. А тук ще обновяваме списъка с интервюираните наши приятели и близки:

• Атанас Папазов – международен спедитор, занимаващ се с морски транспорт и логистика; университетски преподавател; любител тенисист и атлет; създава компания, която през 2010 г. печели второ място в категория “най-добър стартиращ бизнес” на сп. Forbes.

Материалът Нова инициатива: интервюта с наши приятели и близки е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Първото интервю от нашата инициатива е с нашия приятел Атанас Папазов. Tой е бургазлия, но от години живее в София и по-точно в Горна баня. Занимава се с транспорт и логистика повече от 20 години. Създава компания, която през 2010 г. печели второ място в категория “най-добър стартиращ бизнес” на сп. Forbes. През последните четири години е и преподавател по международен транспорт във ВТУ “Тодор Каблешков”. Семеен, с две прекрасни деца. Тренира бягане и тенис на корт. Умерен либертарианец по убеждения и държание спрямо околните.

Дай да започнем с някой лесен въпрос… Как се казваш?

Добре, че ме питате преди осем вечерта, защото мога да ви отговоря правилно – Атанас Папазов.

А защо?

Защото съм безсмъртен и с прабаба гъркиня…

Занимаваш се с транспорт и логистика. Как реши точно това да е твоето амплоа и какво всъщност правиш?

Всъщност работата ме избра. Когато бях в казармата, семеен приятел беше директор в една корабна агенция в Бургас. Без да имам право на избор, бях задължен да започна работа при него след военната служба. Беше ми безкрайно интересно, бях на двадесет години, започнах да печеля добре и морето стана “до колене”. След преместването ми в София през 2003 г. започнах работа в международна спедиторска компания, отново с морски транспорт, като аз бях един от малкото спедитори в София, които се бяха качвали на кораб и имаха обща представа от товарни планове, товароносимост и други малки детайли в корабоплаването. И в момента се занимавам с организирането основно на морски транспорт, като търговски директор в компания от 70+ души. За да отговоря на най-разбираем език на въпроса “какво всъщност правя”, ще кажа: когато решите да поръчате 1000 раници за следващата QA конференция, обадете се.

Можеш ли да обясниш на човешки език какво точно прави спедиторът? Всички сме я чували тази дума, но малцина знаем какво всъщност се крие зад нея.

Един от възможните отговори е: организира транспорта на стоки от точка А до точка В, като използва ресурсите на различни превозвачи, за които не сте чували и ги експлоатира по начин, който е непонятен за повечето хора. Спедиторът е човекът, който прави живота на производители и търговци по-лесен и подреден.

Да кажем, че искаме да си докараме въпросните 1000 раници от Китай. Каква е процедурата? Казваме ти „Атанасе, докарай ни раниците от този китаец“ и ти директно му обясняваш на китайски да ги ушие, да ги опакова в китайски кашони, да ги натовари на китайски кораб и да ги докара до тук, след което и колко ще ни струва в китайски юани, а накрая отиваме да се черпим в китайски ресторант… или е по-сложно?

Всъщност е много по-лесно. Казвате ми, че сте купили 1000 раници при определени условия на доставка, аз ви предлагам цена, за да ви ги доставя, плащате си ги на производителя и ми давате неговите координати. След това просто се опъвате пред телевизора и в един прекрасен момент ще ви уведомя, че едни 1000 раници ви чакат пред вратата. Което не изключва китайския ресторант и почерпката…

Супер! Кои са най-странните пратки, които си… ъъъ… спедирал от точка А до точка В?

Най-странната стока, която съм превозвал, бяха мебели за котки от Китай до САЩ.

А би ли споделил някоя забавна история или гаф във връзка с професията?

Превозвали сме отварачки с форма на фалос. Кашоните се бяха разкъсали и колегите с часове събираха буквално… отварачки… от пода на камиона. Мисля, че пазя снимка:

Снимка: личен архив на Атанас Папазов

Бил си съдружник в компания, наградена за най-добър стартиращ бизнес от Forbes. Сега си част от NTZ. Как се реши на тази стъпка?

През 2010 г. напуснах NTZ, за да се присъединя към една иновативна компания – ACS Global Services. Започнахме буквално от нула и стигнахме до 5 милиона долара оборот. През 2016 г. получих предложение за вливане на българския офис на компанията в структурата на NTZ. Не беше трудно решение, защото познавам екипа в NTZ и до днес работя с удоволствие в компанията, където в момента съм търговски директор.

Снимка: личен архив на Атанас Папазов

Колко голям играч е България в световния транспорт?

България винаги е била и ще бъде в позиция на страна, длъжна да се съобразява с тенденциите в транспорта, без да ги определя. Индивидуалисти обаче имаме…

Освен спедитор и търговски директор, си и преподавател по международен транспорт…

С преподаването се захванах, воден от принципа, че всеки знаещ и можещ човек, с когото съм се срещнал в живота си, никога не се е притеснявал да споделя опит. Поканиха ме след една лекция и много ми допадна желанието на университета да допълнят и разнообразят теоретичните знания, които дават на студентите, с оперативни и реални казуси, каквито се случват ежедневно в офисите на транспортните компании.

И как е? Какво ще кажеш за „днешната младеж“?

Това, което казвам на всички студенти е, че независимо какво правят, трябва да следват “принципа на Папазов”: каквото и да правиш, във всеки момент трябва да можеш да го обясниш на детето си без притеснения… Друго, което споделям често с тях е, че ако някъде на изпит може да минеш с тройка, реалният живот не търпи посредствеността…

А на какво учиш твоите деца? Разкажи ни малко повече за тях.

Да знаят от малки, че мама винаги е права – колкото по-рано го научат, толкова по-малко ще страдат! За децата мога да кажа само, че са отговорът… Философско, нали?

Снимка: личен архив на Атанас Папазов

След като стоките, за които отговаряш, пътуват по цял свят, на теб това налага ли ти се? Кои са дестинациите, до които си ходил и какво можеш да ни споделиш от първо лице?

Обожавам Азия и Далечния Изток – Китай, Тайланд, Хонг Конг. Съвет: приемете факта, че “цивилизованото европейско поведение” може да не е меродавно в някои точки по света и не е задължително местните да страдат, понеже живеят по различен начин.

Най-хубавото място, на което си бил?

Влюбен съм в Шанхай. Обичам съчетанието на “непостижимото от човека” с урбанизация за 30 милиона души. На всеки ъгъл можеш да видиш “невъзможни” неща…

А най-лошото?

Определено Шри Ланка. Хаосът и мръсотията са в непоносими за мен дози. Не бих повторил никога, ако не се налага да спася нечий живот…

И като говорим за това какво се случва по света – Amazon пускат дронове, които доставят пратките до вратата. Говори се за автономни камиони и кораби, както и за GPS-системи от ново поколение с ниски разходи, които се монтират буквално върху всеки контейнер и предават tracking-информация в реално време… Ти как виждаш транспортната индустрия след 20 години?

Всичко това вероятно предстои да се случи, но аз не съм оптимист за бързината, с която технологиите ще променят нашата индустрия. Консервативен съм, защото съм стар… 

В тази връзка – как се виждаш като пенсионер?

Ще ми се, много ми се иска да съм край басейна и да гоня внуците, но по-вероятно ще кося трева, ще псувам политиците и ще заклеймявам “днешната младеж”…

Ако имаше кораб, какъв щеше да е той – товарен кораб, яхта или малка лодка? Как би го кръстил, в какъв цвят би го боядисал и какъв алкохол ще сервират на борда?

Ако имах кораб, щеше да е товарен, но аз нямаше да избера името му. Това ще направи съпругата ми. Цвета също ще избере тя, както и кога аз ще мога да го управлявам, къде ще плаваме и в колко часа трябва да съм се прибрал вкъщи.

Хахаха… За това какъв алкохол ще сервират на борда си замълча… 

Количествено насищане и презадоволяване с разнообразен алкохол. 

Спомена за съпругата ти. Разкажи на читателите ни повече за нея.

Биби е моят човек! Тя разполага с хибридна батерия, която изумява учените с капацитета си, краткото време за зареждане и размера си, защото тя изглежда толкова фина и крехка, че никога не можеш да предположиш с каква енергия разполага! Тя прави живота подреден и лесен за спедитора. Представяте ли си?

Снимка: личен архив на Атанас Папазов

Добре, да поговорим и малко за спорт. Кой е най-добрият тенисист (освен теб, разбира се)?

Харесвам Джокович, но безспорно най-добрият за всички времена е Федерер. Аз уважавам усилията и лишенията на всеки професионален спортист.

Снимка: личен архив на Атанас Папазов

И още един важен въпрос от спортно естество – защо топките за тенис са космати?

Всички космати топки са с по-високо КПД!

Имаш ли любим цитат, верую, пътеводна светлина?

Често казвам, че най-добре е да се събуждаш в събота на брега. По-хубаво е само да се събудиш там в понеделник… Иначе нямам любим цитат, но харесвам една философия за простите неща и винаги се опитвам да опростявам всичко около мен.

Знаем, че слушаш брутална музика – от Ицо Хазарта до System of a Down. Коя песен звучи в главата ти напоследък?

В момента: Pop Evil – Footsteps (Go Higher).

И най-важният въпрос… дори ще минем на “Вие”. Какви са Вашите бъдещи творчески планове?

Търся Ицо Хазарта, защото чувам че имал човек за всичко – ще ми свърши работа! Искам да направя и два-три гейма с Джокович, но все се разминаваме по турнирите…

В заключение – какво ще пожелаеш на хората, които все още четат това?

Пожелавам на всички вятър в платната и не се притеснявайте да питате!

Материалът Атанас Папазов: реалният живот не търпи посредствеността е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Днешното интервю е с нашия приятел Иван Матев, известен сред народа като Супер Любо от една доста популярна реклама на БТК. Иван се е снимал във всякакви реклами и образи – от красивия, умен и прилично дебел Карлсон до сериен убиец-психопат… Роден е през 1974 г. в Стара Загора и е баща на три деца. Иван Матев е един от най-известните караоке-диджеи в България, организира сватбени събития и се занимава с портретна фотография… и най-вече е хубав човек! Всъщност нека питаме директно него за всичко това:

Как се казваш?

По лична карта съм Иван, но в Дружеството на анонимните идиоти съм по-известен като Супер Любо. (смее се) Зад гърба ми съм чувал да ме наричат Диджея, Фотографа, Водещия, Оня от телевизията.

A кой или какво си всъщност?

От екзистенциалната страна на въпроса търся себе си още. Единственият смислен отговор, който съм получил, е в лицата на трите ми деца. Иначе съм си ренесансов олигофрен от XXI век, лутащ се между дарбите си и разбиранията си за достойнство, морал и романтизъм. Критичното мислене ме направи саркастичен циник и непримирим бунтар на моменти. Може би трябва да попитаме другите… Според едни съм бъгав банкомат, според други – уред за емоционално рециклиране, според трети – основна пречка за неосъществените им блянове. Някои млади ме определят и като ментор, но винаги се опитвам да им докажа, че не бива да се бъркат понятията – “лош пример” е по-точното. 

Има ли нещо, което си казваш при започването на деня ти?

Всяко събуждане е като раждане. Кой съм? Къде съм? Защо се събуждам? Проговарям членоразделно по-късно, когато се зареди морално остарялата ми 8-битова операционна система. Ако ме е събудил телефонът, говоря несвързано и избягвам разговори за пари и обещания. Патил съм…

Снимка: личен архив на Иван Матев

И… как минава един твой ден?

Всеки ден е различен. Предвид, че съм избрал свободата на човек с неустановена основна професия (без работно време от 9 до 17 часа, без началник и отпуск) пред сигурния минимално-среден доход под корпоративно иго, живея интересно. Вчера станах в 4 сутринта и полуумрял заспах преди полунощ. Днес се събудих за втори път около обяд. През нощта ставах и посвърших някаква работа. След малко потеглям на път, за да се видя с приятели, междувременно може и да свърша някаква работа. Ще си легна вероятно преди изгрева… вероятно. Иначе основно работата ми през деня/нощта е снимки (като фотограф или актьор, както се случи), репетиции, срещи с клиенти, обработка на снимки, монтиране на апаратура, водене на парти, пеене, писане, режисьорски напъни понякога, мъкнене на колони или осветление, гледане на образователни видеа, четене по професионални теми, много шофиране, досадно говорене по телефона. С две думи, работя – когато трябва, почивам си и спя – когато мога (отново се смее).

Кое е по-трудно – да пренасяш техника за караоке-вечер, за сватба или за фотосесия?

Сватбите определено са “тежките” събития. Там се иска стабилен бас, за да се усети ритъмът. Говоря за по-големите сватби. Последната беше с 300 гости и си имаше сериозен звук, осветление, ефекти. Има и фирмени партита, които съперничат на сватбите, поради факта, че има фирми с по 800-900 души персонал. Тогава си трябва звук. В “най-тежките” случаи си е най-леко, защото обикновено се наема фирма, която се занимава само с озвучаването. Тогава пристигам само с пулт, микрофони и компютър. Фотографията е значително “по-лек” жанр от нютонова гледна точка – 20-50 кг. 

И още нещо – като актьор и фотограф, къде предпочиташ да си – пред или зад обектива?

В киното и телевизията пред обектива ми е комфортно. Все пак правя това от 1996-а година до ден днешен. Но въпреки че съм заставал пред обективите на едни от най-големите български фотографи, в последно време ми е по-приятно да съм зад фотоапарата. Голяма магия е фотографията. Там има техника, творчество, психология, естетика, изкуствознание, физика, математика и какво ли не. Портретът е моята страст, именно поради предизвикателството да “извадиш душата” на модела в името на перфектния кадър, да изрежисираш и уловиш емоцията в максимално чист вид, да композираш картинката, да впрегнеш светлината и да поднесеш идеята си ясно на зрителя.

От теб сме научили, че пред камера не се застава със зелени дрехи и с дрехи на райета или квадрати. Ще обясниш ли на читателите ни защо?

Нека уточним, че в този случай говорим за телевизия най-вече. Темата за облеклото, грима и аксесоарите в телевизията е много дълга. Райето и карето, както и шарките тип “рибя кост” не са препоръчителни на екран, поради спецификата на работа на телевизионните камери. Ако носим раирани и карирани дрехи пред тв камера, често се получава ефектът „моаре“ (характерно трептене на картината), което отвлича вниманието на зрителя. Зеленото пък е цвят, който не присъства в цвета на човешката кожа и това се използва в т. нар. chroma key. Най-яркият пример за тази техника е прогнозата за времето. Водещият стои пред зелен фон. Зеленият цвят лесно може да се изолира от картинката и да се замени с каквото пожелаем, анимация, видео или статична снимка. Премахвайки зеленото, лесно “изрязваме” обекта в различен цвят. Тоест ако облечем зелен костюм на зелен фон…от нас остават само глава и ръце Повечето полети на Супер Любо снимахме благодарение на тази техника. Та моят съвет е: ако ви поканят в телевизионно студио, облечете се в “по-убити”, пастелни тонове, различни от черно и бяло. Ако се спретнете в ярък ансамбъл с многобройни аксесоари и тежък вечерен грим, рискувате да стоите на екран като панаирджийска сергия и да отвлечете вниманието на зрителя от това, което имате да кажете.

Снимка: личен архив на Иван Матев

А какви други съвети би дал на хора, на които им предстои да застанат пред телевизионна камера за първи път в живота си?

Поровете се в нета преди това. Медийното поведение си е сериозна наука, но има някои основни тънкости, които човек лесно може да запомни. Не се притеснявайте, но и не преигравайте в ефир. В близките планове много личи. Като начало забравете камерите и си представете, че сте сами с водещия и това е просто непринуден разговор между приятели. 

Да преминем на DJ-ската ти кариера… Ъъъ… Какъв ти е любимият преходник от 3.5 мм жак?

От 3.5 мм стерео към два жака 6,3 мм моно. Без него съм загубен! Ползвам един такъв от 8 години и това са най-добре вложените 15 лeва в живота ми! (отново се смее) 

Снимка: личен архив на Иван Матев

Имаш ли любима технологична джаджа?

Обожавам джаджите! Като се замисля, че преди около 12-15 години носех със себе си навсякъде мобилен телефон, MP3-плейър, GPS, компактен фотоапарат, и джобен компютър (Palm или Pocket PC), мисля, че смартфонът ми към днешна дата е безценно другарче! (Да пребъдат нанотехнологиите! Да се светят микропроцесорите Му! Да са вечни p-n преходите им!) Иначе съм старомоден и не ползвам секс-играчки с вграден Bluetooth… 

Имаш много професии и повечето от тях са нощни… Как те търпят вкъщи?

Не ме търпят… (смее се) Работа е все пак. Просто съм по-продуктивен нощем.

Снимка: личен архив на Иван Матев

Как реши да се занимаваш с караоке-вечерите, фотографията и актьорското майсторство? И кое беше първо?

Първо беше актьорството. Детска мечта от 5-годишна възраст. Майка ми ме качи на сцената на една студентска художествена самодейност да съм миманс на селска седянка по чудомирови текстове. Вдишах прахоляка на сцената, понапекоха ме прожекторите, чух аплодисментите в тъмнината на салона и… магията ме хвана!  Както казва Бате Енчо, “секунда невнимание и цял живот… актьор!” Караокето ми беше любимо забавление и в един момент, когато бях останал без работа, реших да стана KJ, като временен източник на доходи. Та така – 10 години “временно” продължавам. Покрай него се закачи и диджейството. Преди шест години ме привлече фотографията. Влюбих се до степен да не мога да спя. Четях, гледах видеа, срещнах менторите си. Жена ми ми подари курс при Големия Начо Каменов. Той пък ме подпали съвсем… и както се бях зарекъл да оставя поне едно хоби, неусетно хората започнаха да харесват снимките ми, да ме викат за комерсиални поръчки. А техниката е скъпа и все не ти достига я обектив, я светкавица… На шега, на майтап – те ти Иване нова професия! 

Къде може нашите читатели да те намерят, да те гледат, да получат автограф или да се снимат с теб?

Ами обществените ми събития, свързани с караокето и новия формат Дъртотека (диско-рок-поп-фънк-ретро парти) официално обявявам във фейсбук страницата Караоке със Супер Любо. А театралното представление, в което играя с няколко талантливи колеги, се казва “Умиращ трудно” и също има страница в социалната мрежа. Офис нямам.:)

Ако някой пее много фалшиво, трябва ли да ходи на караоке? Защо?

Караокето е социално забавление. Всеки е добре дошъл да се забавлява. За тези години пред очите и ушите ми минаха много фалшиво пеещи, които с постоянство постигнаха прилични резултати. Пеенето е нещо, което се учи. Хората, които идват при мен са благосклонни към фалшивеещите и дори искрено ги окуражават с аплодисменти. Побеснявам, когато някой ми каже “Спри му на тоя микрофона, не може да пее!”. Мамка му, той пее човекът! Пее колкото може и го прави с желание, а това е истинският смисъл на караокето. Това не е концерт на изявени изпълнители. Кой си ти, че да спреш човек, който е отворил сърцето си и иска да пее?!

Препоръчай три български и три чуждестранни песни за хора, които за първи път ще пеят в караоке-бар.

Има песни, които са ми дошли до гуша, честно! Няма да кажа кои са. Пак казвам, това е забавление. Ако щеш Карузо пей като див вълк. Пей песента, която те радва… Това е просто забавление! 

Има ли редовни посетители на караоке-вечерите ти?

О, разбира се. За тези години около мен се събра голяма група от редовно пеещи на моите участия. Най-хубавото е, че тези хора се превърнаха и в мои приятели – верни и истински.

Снимка: личен архив на Иван Матев

Как се оправяш с подпийналите момчета, които ти крещят в ухото “Пускай Цеца”?

Онези с “Пущи Цеца бърже” за щастие са малко и рядко се връщат втори път. Имам си механизъм елегантно да им внуша, че са объркали заведението. Човек става психолог, когато работи нощем по баровете. Въпрос на оцеляване е понякога. Историята помни какви ли не случки. Алкохолът е лош съветник за слабите натури. Заплашвали са ме, псували са ме… В тази професия най-важното предимство е да си най-трезвеният в заведението. Останалото наистина е психология и понякога “влияние на висшия разум върху низшия” (отново пуска чаровна и загадъчна усмивка)

Снимка: личен архив на Иван Матев

А какво ще кажеш за страстните, хубави, прекрасно пеещи фенки?

Фенките… (чаровна и загадъчна усмивка) има ги! Но както и в горния случай, аз съм трезвен и на работа. Ако ще и Лив Тейлър да ми се качи на врата, нямам право да забравя защо съм там. В крайна сметка, приключи ли вечерта, събирам техниката и се прибирам вкъщи сам. Най-много да разкарам по домовете част от окъснелите или да отидем групово да хапнем нещо и после – кой откъде е. 

Кои са трите най-тъпи въпроса, които можеш да зададеш на DJ?

Ха-ха-ха! Повече от три са. Любимият ми е “Пусни онази песен новата, бе. Как да не я знаеш?! Дето един черен пее и има една много яка мацка в клипа… В YouTube първа излиза, като отвориш.” (В моя браузър излизат клипове за фотография или олд скул рок, джаз…)

Случвало ли се е хора да започнат романтична връзка от твоята сцена? 

Караокето, като всяко социално забавление, предразполага към междуполови взаимоотношения. Започването на любовна връзка между посетители е почти ежедневие.

Кои са най-интересните истории, които са ти се случвали по време на караоке-парти?

Случвало се е да се прави предложение за брак, романтични изненади, онлайн видео връзки, в които някой пее на друг песен… Въпреки, че съм на работа, виждам всички скрити погледи, свалки, несподелени трепети. Случвало се е да вляза в ролята на Амур и да ускоря процесите… Нескромно ще прозвучи, но успехът на моето шоу се дължи на умението ми да създам непринудена приятелска атмосфера и да заразя аудиторията с щуротията си. От там вече купонът тръгва. Имали сме всякакви импровизации, акробатични номера, акомпанименти с музикални инструменти, балети, актьорски етюди…. Случвало се е да се продъни сцената от скачане. Какво ли не. Винаги е весело.

А по време на сватба?

Младоженец е хвърлял букет, вместо булката. Кумска реч на 4 езика, друга – като PowerPoint-презентация със слайдове на мултимедия. Булка чупи менче с ритник. Всяка сватба има поне по една весела история.

Най-странната сватба, на която си бил?

Абе и тук са доста. Всеки си прави сватбата по свое желание, със своите си странности. Моята задача е да я направя точно както младите си я представят. Имало е рок сватби, рап сватби, изцяло фолклорни, сватби в нетипични пространства… Спомням си една, на която младоженците искаха цяла вечер музиката да е валсове и балади… Твърде нетипично за подобно парти. Обикновено са динамични песни, хора, рокендроли. Накрая пуснахме “Боса по асфалта” на Роси Кирилова и… никога не съм виждал такова избухване на това парчe! 

Снимка: Нина Абрашева

Ако организираш сватба, трябва ли да предвидиш храна и питиета за фотографa, видеооператорa и DJ-a? От една страна е разход и не са на сватбата, за да ядат и да пият, от друга – може би ситият е по-добър професионалист от гладния… Къде е истината?

Последната сватба беше за мен работен ден от 23 часа. От подготовката до стоварването на техниката вкъщи. Логично – ако не се храня, в движение вероятността да припадна от изтощение е голяма. Диджеят няма много време да се застоява на трапезите, ако си върши работата съвестно. Но все пак е минимум осем часа ангажиран. Случвало се е да ме пропуснат в списъка, тогава просто си поръчах от кухнята и си платих. После ми се обаждаха да ми се извиняват, милите. Обясних им, че това не ми е било проблем. Все пак съм там да работя. Всичко трябва да е с мярка – и яденето, и особено пиенето по време на работа. Виждал съм потресаващи неща. Бях фотограф на една сватба и станах свидетел на това как диджеят плющеше ракия с млечна салата, а младоженците чакаха да ги покани да влязат официално в ресторанта. До средата на сватбата беше пиян и съответно неадекватен. От персонала в заведенията съм чувал истории за диджеи, изпиващи по кило концентрат, падащи, повръщащи, линейки… провалящи най-важния ден на клиентите си. Немислимо е това. Докато не вдигнеш аудиторията до ниво да се самозабавлява, не можеш да мислиш за ядене и пиене. Сватбата е отговорно събитие и ти трябва да си последният трезвен там.  

Коя песен си тананика лицето Иван Матев след тежка работна вечер?

Обикновено последната, която съм пуснал. Остава в главата и “радиото” я върти до полуда.

Доколко те вълнуват нещата, които вълнуват “нормалните” хора – ядене, пиене, коли, жени, футбол, политика… ?

Не съм нормален! От футбол и коли не разбирам, жените не разбират мен. Не се напивам, от политиката образувам киселини… Ям колкото ми е сладко.

Какъв войник беше?

Свързочник. Не осъзнавах смисъла на казармата. Усещах, че губя ценно време за глупости. Свободата ми липсваше. Простотията ме съсипваше. Написах около 300 стихотворения, защото имах потребност да творя. Това ми помагаше да оцелея интелектуално. Не можех да се впиша в средата. Сега осъзнавам, че съм се научил на стоицизъм, но за това биха били достатъчни 2-3 месеца. Останалите 15 са си чиста загуба на време. Време, което ми трябваше.

Снимка: личен архив на Иван Матев

А какъв пенсионер ще бъдеш?

Здрав, работоспособен и весел, надявам се. Предвид темповете, с които се увеличава пенсионната възраст тук, мисля, че на 95 ще встъпя гордо в редиците на пенсионерите и най-после държавата ще направи нещо за мен. 

Кое е любимото място по света на Иван Матев?

Не разбирам хората, които се привързват трайно към една геостационарна точка и все ги влече натам. Щастието на човек е вътрешно състояние. Любимо място е навсякъде, където си щастлив. А щастлив си там, където те обичат безусловно, където имаш потребност да правиш някого щастлив и там, където е спокойно и пълниш душата си с живот и погледа – със съзерцание. Една бира в някой тих кът с приятен събеседник може да е много по-приятна от петзвезден хотел на екзотично място, фрашкан с шумни туристи, дошли да си предявяват претенциите и да си раздвижат Инстаграма с парвенюшки демонстрации на стандарт, закупен на безценица от сайт за колективно пазаруване. Иначе – обичам Прага, Валета, Ню Йорк, Париж…

Колко дни можеш да изкараш без интернет?

Не знам. Не съм опитвал. В днешно време си е необходимост – като електричеството, например. Виж, без телевизия и телефонни разговори мога много. Всъщност интернетът не е зло и няма смисъл да се демонизира и “веганизира”. Проблемът е в начина на потребление. Често поучавам младите с думите “Ей, едно време кръгозорът ми беше ограничен до пределите на градската библиотека, чаках някой да върне книга по темата, която ме вълнува, със седмици, за да получа отговорите си. А сега имате цялото знание на света в дланта си и не го ползвате! Отворете го тоя Гугъл и му задайте умен въпрос!” Филтър за простотия трябва да инсталират в социалните мрежи и търсачките. Иронията е в това, че смартфоните често са “по-смарт” от собствениците си. Държиш в ръка технология, изобретявана с години от армия гении, за да зяпаш коли и жени, които никога няма да имаш. Отваряш пълния със стойностно интелектуално видео съдържание YouTube, за да видиш как преуспяла проститутка, без елементарни познания по химия, ти обяснява как да си нарежеш хляба, без да му убиеш витамините… и как точно да акаш, за да имаш като нейния силиконов бюст! Няма да започвам темата за чалга-културата и масовия вкус. Ще бъда лицемерно мил. (усмихва се загадъчно)

Вероятно всички, които четат това, го правят от другата страна на компютърен дисплей или мобилен телефон. Какво би им казал и пожелал за финал?

На тримата или четирима мои скучаещи близки роднини, стигнали до тук, желая крепко здраве, щастие и късмет! А на тези, които са скролнали до тук, прескачайки хилядите глупости, които изговорих, искам да благодаря за вниманието! Обичайте безусловно и не дълбайте в дреболии! Щастието извира отвътре, а не идва от външни източници! Еволюцията ще победи, рано или късно!

Снимка: личен архив на Иван Матев

Материалът Иван Матев: Щастието извира отвътре, а не идва от външни източници е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Покрай 10-годишнината от сватбата ни решихме да се разходим с децата из Бавария. До 30 септември обаче летището в Меминген е затворено за ремонт, така че полетите на WizzAir кацат в Фридрихсхафен –  зад трудното за произнасяне име стои петдесетхилядно китно градче в съседната провинция Баден-Вюртемберг. Фридрихсхафен е разположен на брега на Бодензее, известно още като Боденско езеро, езеро Констанц или (любимото ни) Швабско море, през което преминава известната река Рейн. От летището за 12 минути с влак сте във Фридрихсхафен, като има редовни връзки до Мюнхен, Цюрих, Щутгард, Меминген, Равенсбург и Улм с влак и автобус (повечето – почти на всеки час), така че решихме да вземем по-късен Flixbus (доста евтин транспорт, ако резервирате навреме) и да останем за няколко часа в Фридрихсхафен… Между другото, с удобните немски железници можете да стигнете до всяка точка на Германия, Австрия и Швейцария в рамките на максимум няколко часа, има директни полети и до Скопие, Ниш, Тузла, Лондон, Палма де Майорка, Анталия и Истанбул.

Още с кацането си усещането наистина е сякаш сте на брега на море, с тази разлика, че на хоризонта се виждат планините на Швейцария и Австрия, има доволен брой заведения с хефевайз и безгрижието на Южна Европа е съчетано със спокойствието на немски пенсионери, които се шашкат единствено от чайките, които пък от своя страна се шашкат от викащите ни „по балкански“ деца…

Фридрихсхафен е известен като града на цепелините – онези красиви дирижабли с твърда носеща конструкция от алуминиеви ребра… Във Фридрихсхафен се намира Mузеят на цепелините, така че ако имате повече от два часа в града, непременно посетете експозицията.

Цепелините носят името си от граф Фердинанд фон Цепелин, който първи построява такива и достигат апогея си с цепелина „Хинденбург“ през 1936 г.  Музеят е направен така, че посетителите му да имат усещането, че влизат в истински цепелин „Хинденбург“.

Размерите му са впечатляващи – цепелинът е голям, колкото круизен кораб: 245 метра дължина, 41 метра диаметър, можете да надникнете в спалните помещения, където има легла и душ-кабини.

На борда има дори малък ресторант с кухня и салон за пътуващите със стая за наблюдение в дългите часове чакане цепелинът да прелети 15000 км с максимална скорост (при попътен вятър) 150 км/ч. За една година „Хинденбург“ извършва 37 полета над Атлантическия океан, всеки от тях продължил над 43 часа, превозвайки общо 3000 пътници…

Световните войни, множеството рискове и особено катастрофата през 1937 г. (да, същата, която е изобразена и на дебютния албум на Led Zeppelin), ниската скорост на придвижване, както и забраната да се използва водород заради опасността от експлозии след това (хелият е скъп!), правят цепелините икономически неизгодни спрямо самолетите. Така славата им отшумява…

Музеят работи от 9 до 17 ч. през лятната и от 10 до 17 ч. през зимната половина на годината. Трябва ви поне час, за да го разгледате (дори отгоре-отгоре), така че най-късно в 16 ч. трябва да сте там.

Във Фридрихсхафен дори детските площадки са с формата на цепелин (е, поне тази пред музея)… Имате възможност и самите вие да полетите с истински цепелин, разбира се, доста по-малък от 245-метровия „Хинденбург“. Има редовни полети, но цените едва ли ще ви зарадват: цепелините са икономически неизгодни и днес. 30-минутните полети започват от 255 EUR, 50-минутен полет до Мюнхен или Дюселдорф ще ви струва 395 EUR, а ако можете да си го позволите, може да си организирате дори сватба на цепелина. Вижте https://zeppelin-nt.de/ за повече информация… А ако сте здраво стъпили на земята, насладете се на града…

Фридрихсхафен определено има какво да ви предложи, спокойно можете и да нощувате край езерото – като цяло нощувките са малко по-изгодни от тези в Мюнхен – според AirBnb, средната цена на нощувка във Фридрихсхафен е 98 EUR, а в Мюнхен – 129 EUR… Въздухът е чист и ухае на морски бриз с алпийска хладина и направо си иска един голям, потен Allgäuer Hefeweizen, с кнедли, картофки или

Дано сме ви били полезни и този път…

Материалът Фридрихсхафен: Няколко часа в града на цепелините е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Днешното интервю е с нашата приятелка Весислава. Редовните ни читатели вече я познават от преживяванията ни в Абу Даби. Весислава Тодорова е родена в Пловдив и от ранна детска възраст се занимава с виолончело. Завършила е музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив и Националната музикална академия в София, в класа на Христо Танев. Печелила е редица конкурси в Европа, живяла е в Делхи, Дубай, Бахрейн, Катар и на още редица интересни места, а в момента е в прекрасния крайбрежен град Абу Даби… YouTube каналът ѝ има над 8,5 млн. гледания и над 50 хиляди абонирани. Но вместо да ви я хвалим, направо започваме с интервюто… Пуснете си клипчето долу за настроение като фонова музика и се наслаждавайте!

Здрасти, Веси!

Здравейте, Биби и Пепи! Благодаря ви за поканата и също така благодаря на читателите за отделеното време!

Знаем, че си музикант още от ранна детска възраст. Какво точно те „отключи“ за музиката?

Предполагам, че музиката винаги е била част от мен. Не мога да си спомня определен момент от живота ми, който да ме е отключил към това изкуство, но знам, че без подкрепата на родителите ми не бих стигнала далеч… Човекът, който първи откри моите заложби, беше майка ми. Тя ми е разказвала, че като дете съм била много музикална и съм обичала да пея сутрин на съседите ни на двора. До каква степен пеенето ми е било приятно за слушане обаче – не мога да кажа… Още в първи клас, на 7 години, тя ме записа в музикална паралелка и след това в Националното музикално училище в Пловдив – НУМТИ “Добрин Петков”. 

Защо избра да станеш точно челист?

Изборът на инструмент беше основно на майка ми. Спомням си, че тя ме попита дали имам интерес да свиря на виолончело, но, честно казано, на седем години аз не знаех точно каква е разликата между виолончело и контрабас. Бих казала, че тя е направила правилния избор. Виолончелото е прекрасен инструмент!

О, много възрастни хора също не знаят разликата… Буквално преведено от италиански, „виолончело“ означава „малка голяма виола“. Така ли е наистина и по какво се различава виолончелото от останалите инструменти в класическия струнен квартет?

В класическия струнен квартет обикновено виолончелото заема позиция на най-нисък регистър или басов инструмент, подобно на бас китарата в рок бандите. В днешно време обаче виолончелото може да се използва за много повече от поддържаща басова линия. В класическата литература има много примери за пиеси и концерти, написани за соло чело и оркестър. В съвременната музика, с примери като The Piano Guys и 2Cellos, челото би могло да изпълнява и много по-съвременна музика.

А вярно ли е, че челистките винаги са най-секси?

Да. Напълно вярно! Всеки 4 от 5 учени са съгласни със становището, че челистките са най-секси… (смее се)

Как ще накараш едно дете, което слуша само „100 кила“, Криско и компания, да заобича класическата музика?

Според мен няма нищо лошо в това да се слушат различни стилове музика. Музиката е не само песен, която слушаш и харесваш. Музиката е цяло едно общество от други хора, в което можеш да навлезеш и дори да създадеш приятелство. Нормално е младите хора да искат да бъдат част от тренда или от популярното за тяхното време. Ако като родители искаме да обърнем децата ни към нещо по-инструментално или класическо, лично аз бих се насочила към артист, който създава кавър-версии на популярните парчета, но в класически или джаз вариант… 

Нашите деца много обичат твоите кавъри на саундтраци от популярни анимационни филмчета, всъщност. А ти от какво се вдъхновяваш?

За мен вдъхновението идва от други артисти. Слушайки музиката на други, мога да си представя как създавам нещо мое. Бих казала на всеки артист да не си поставя граници, ако става дума за стил. Аз слушам всякаква музика на всякакви езици и във всеки стил…

Имена? Искаме имена!

The Piano Guys, Lindsey Stirling, Ed Sheeran, Hans Zimmer… А, и Yanni! Той също е голям пичага.

Била си в Дубай, Абу Даби, Бахрейн, Доха, Делхи, Мумбай и още куп градове с хотели-дворци като от „1001 нощ“… Разкажи ни за Азия и пустинния, арабски свят!

Арабският свят е много различен от това, което си представях преди да пристигна тук. Подобно на познатите ни съседи в Турция, арабите са много топли и гостоприемни. Културата им е пъстра и изпълнена с различни ритми, а също така и музикални инструменти, които често дори не сме виждали преди. В много отношения арабската култура не е толкова различна от българската. Ние сме си доста „ориент“ в нашата държава, дори и да не го осъзнаваме – арабската кухня е доста близка до турската, гръцката и българската. А ако става въпрос за взаимоотношения между хората, те са подобни на тези в Европа…

Особено ако си жена?

Да бъдеш жена в арабска държава има своите плюсове и своите минуси. Еманципацията на жените тук е по-назад, отколкото тази в Европа, но пък аз работя в развлекателната сфера на шоу и музика, в която да бъдеш жена е за предпочитане…

А и можеш да получиш предложение за брак от богат арабски шейх?

Предложение за брак от богат саудитски шейх съм получавала само веднъж – преди около три години работех като музикант в един от известните палати на Емира, който в днешно време е хотел. Там се запознах с влиятелен шейх от Саудитска Арабия, който беше собственик на един от магазините за бижута. Покани ме на по кафе в неговия магазин и не след дълго ми предложи да бъда неговата втора съпруга. Разбира се, за европейските разбирания това би било някакси смешно, но в арабския свят това е доста приемлив ход… Та така… Сега съм арабска царица и всъщност пиша от палата ми в Джеда… шегувам се , шегувам се-е-е…

Като оставим въпросния случай настрана, имаш ли много фенове от мъжки пол?

Повечето ми зрители в Ютуб са жени, но най-върлите ми фенове са основно мъже. Благодаря на всеки един от тях за вниманието и любовта, с която ме засипват всекидневно!

Получавала ли си неприлични предложения?

Неприлични предложения съм получавала, но не от фенове, а по-скоро от хора, които случайно се ме открили на някоя социална платформа и са ми писали съобщение. Бих казала, че никога не съм получавала неприлично предложение или съобщение от истинските ми фенове.

Знаем, че си свирила при Гордън Рамзи? Какво ще ни кажеш за него?

В началото на годината прекарах невероятни четири месеца в Доха. В хотела, където свирех всеки ден, Гордън Рамзи има собствен ресторант. В този ресторант съм свирила на различни събития. Лично никога не съм виждала Гордън Рамзи и ако трябва да бъда честна, не съм и гледала много от неговите предавания. Но от това, което съм виждала – много ядосан изглежда този човек, бих му предложила малко мента, глог и валериан.

Добре, де, при толкова богати и красиви градове, в които си била, Пловдив ли си остава най-якият град, майна? (въпрос от Биби, естествено)

Пловдив е толкова красив град! България обаче е пълна с много красиви местности. А и Европа! Ако можех да избирам къде да живея и ако можех да направя така, че всичките ми приятели и семейството ми да са близо до мен, може би бих избрала някой малък град в Рила или Родопите… Колкото до Пловдив, привързана съм към него не защото е най-красив от всички други градове, а защото семейството ми е там. Където са те, там е домът!

Кой е най-хубавият гиг в живота ти?

(„Гиг“ музикантите наричат представления на живо, звукозаписни сесии и всякакви подобни ангажименти)

Най-хубавият беше преди четири години в хотел „Емирейтс Палас“. Бях наета от един влюбен господин, който плануваше как да предложи на приятелката си да се омъжи за него. Ситуирах се на плажа на хотела и зачаках. Той беше поканил младата дама на разходка из градините на „Емирейтс Палас“. Неусетно се оказаха на пясъка пред мен. Аз свирех романтична музика. В този момент той падна на колене и й предложи брак. Не можах да сдържа сълзите си, толкова беше романтично! Всички предложения за брак досега са ме карали да се разчувствам, но това беше върхът!

(И благодарение на YouTube и съвременните технологии за видео и звукозапис, можете и вие да се насладите на този страхотен момент и тази невероятна локация)

Разкажи ни и за най-ужасния си гиг?

Най-ужасният ми гиг… Няма да го забравя! Наеха ме да свиря на частно парти в апартамента на шотландски милиардер в Дубай. Човекът беше истински любител на класичеката музика, но за това коледно парти беше решил да събере приятелите си и да си поръчат поп-музика. По време на шоуто, моята озвучителна система започна да прекъсва. По това време работех със стара и евтина безжична аудио-система. Знаех, че трябва да я сменя с нещо ново и по-добро, но нямах финансите. Накратко, след това ужасно преживяване събрах пари и веднага си купих нова! Тези хора обаче сигурно до края на живота си ще си спомнят за това ужасно представяне…

Как минава един твой ден?

В различните дни от седмицата имам различни задачи. В повечето случаи започвам седмицата с аранжимент на песента, която ще записвам. Понякога аранжиментът става за няколко часа, понякога обаче са ми нужни няколко дни… Следва денят, в който записвам и обработвам аудио файловете. След това заснемам и обработвам видеото – подобно на аудио-записът, в някои случаи видеата са лесни и процесът е бърз. В други случаи – доста по-сложни и изискват повече време. В общи линии моите дни, когато не съм навън на участие, са основно прекарани пред лаптопа ми. 

Ха! И при нас е горе-долу така, прекарваме доста време пред лаптопите си… В тази връзка – какво за теб означава здравословен начин на живот?

Здравословен начин на живот за мен е да не се взимаме толкова на сериозно и да го караме малко „по-яваш-яваш“… И да хапваме по повечко салатки и по-малко „Макдоналдс“… Което ми напомня… (започва шеговито да говори сама на себе си) Веси, спомняш ли си миналата неделя? Айде сега да не казваме на читателите, колко бургера омаха…

Кифла ли си или кроасан?

Кроасан всеки ден вкъщи. Кифла, когато ходим на бар!

И все пак, обичаш ли да ходиш по молове?

В Арабските Емирства за жалост няма много друго какво да се прави, освен ходенето по моловете, особено през лятото, когато градусите са ле-е-еко завишени… Но в България не съм голям фен на моловете, предпочитам си разходка по “стъргалото”… Но то и там има магазини, та вероятно също се води нещо като „мол с отворен покрив“…

Коя е най-лошата покупка, която си правила?

Преди три години си купих система за озвучаване на събития. Платих 2500 дирхама (около 1200 лева). Оказа се, че реалната цена е доста по-ниска. Опитвам се да я продам от година вече. Никой не я иска. Някой да си търси система за озвучаване?

Е, ти като каза, че реалната цена е доста по-ниска, най-вероятно никой няма да иска да я купи, освен ако не прибегнем до рекламни трикове… Уважаеми читатели, уникална система за озвучаване! Лично избрана, закупена и използвана от известната челистка Весислава Тодорова. На половин цена – само 12 000 000 лева… Сега – обратно към интервюто:

Какви скрити таланти имаш, за които другите не знаят?

Десничар съм, но мия чинии с лявата ръка. Татко ми казва, че това било странно… Интересувам се много от здравословен начин на живот и диети, но, както вече споменах, невинаги ги практикувам… Мога да си свия езика на две! Мога да си вдигам веждата като Скалата от WWF… И, като съм на шведска маса, имам невероятния талант да ям пет пъти повече, отколкото е нормално за моите килограми. Много се гордея с този, последния талант… (смее се)

Вярваш ли в магии?

В магии – не. Във врачки – също не. В хора със заострено усещане към по-фините неща в живота – да! Но не вярвам, че те предлагат тези услуги по телевизията, по телефона или тем подобни. Вярвам в магията на музиката. Затова и кръстих първия си сингъл “Black Magic“…

Голяма част от клиповете и снимките ти изглеждат много професионално. Разкажи ни за опита си като модел…

По-голяма част от клиповете ми в интернет са домашно производство. Аз записвам музиката, заснемам видеото и обработвам файловете в крайния им вариант. Обработването на собствените ми видеа ми дава възможността да работя над актьорската си игра. Не бих казала, че съм професионалист в позирането или заснемането на определени кадри, но се смятам за любител…

Ако не беше толкова талантлива във виолончелото, с какво щеше да се занимаваш? 

Може би щях да съм йога-инструктор. Или комедиант. Или артист в някой комедиен филм. Или йога-инструктор на артист в някой комедиен филм… А може би просто саудитско-арабска принцеса… (смее се)

Как се виждаш след година?

След една година се виждам с първия си албум зад мен и над 100 000 последователи в YouTube. Надявам се това да ми се случи скоро! Доста чакане пада досега.

А после? Какви са бъдещите ти творчески планове?

Бъдещите ми творчески мечти са да пиша повече оригинална музика, да имам възможността да бъда по-близко до семейството си и да поставям концерти там, където хората знаят за мен и искат да ме видят на живо. Мечтая да съм поставила първата си шоу-програма с оригинална музика и да обикалям света, представяйки себе си и моята музика. Също така се надявам дотогава да съм се върнала в Европа.

За какво си благодарна?

Най-вече съм благодарна на родителите ми. Без техните напътствия и помощ не бих постигнала нищо от това, което съм днес. Благодаря ти мамо, благодаря ти, татко!

Има ли някакъв скрит смисъл в музиката ти?

Изкуството е субективен начин на изразяване, следователно всеки би открил различно нещо в една и съща творба. Самата аз понякога преоткривам собствените си песни, така че скрит смисъл няма, всичко е изказано в музиката, но различните хора биха интерпретирали по различен начин.

Ако трябва да си част от някоя приказка, коя ще е тя и в коя роля ще си ти?

Вместо приказка, бих избрала сериал… Сериалът би бил „Rick and Morty“, а ролята, разбира се, би била тази на Рик. Той е луд учен, който заедно с внука си обикаля галактиката и участва в различни приключения. Би било готино да съм Rick C-137. Вторият вариант би бил Пумба от “Цар Лъв”. Това прасенце знае как да живее безгрижно!

Какъв съвет би дала на човек, който е решил да се занимава професионално с музика? 

На всеки човек, който е решил професионално да се занимава с музика, бих пожелала много успехи, но бих го и предупредила, че музикалната кариера изисква много часове всекидневна работа. Никой не би трябвало да разчита основно на таланта си. Да имаш талант е супер, но това не означава, че часовете работа ще са по-малко!

Много ти благодарим за това интервю. Какво би пожелала на читателите ни за финал?

Направо ще се обърна към тях… Благодаря ви за вниманието, надявам се че ви е било интересно и се надявам да ви видя скоро в моя канал в YouTube. Нямам много зрители от България, така че много ще се радвам да видя повече българска реч сред коментарите, заповядайте! Желая ви прекрасен ден!

Можете да научите повече за Весислава и от официалния ѝ сайт www.vesislava.com, както и на страниците ѝ във Facebook, Twitter и Instagram. Също така може да слушате музиката ѝ в Spotify.

Материалът Весислава Тодорова: Да имаш талант е супер, но това не означава, че часовете работа ще са по-малко! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Димитър Чолаков е роден през 1982 г., зодия рак. Носи обувки 48 номер. Учи в Математическа гимназия “Баба Тонка” в Русе, но през 1998 г. семейството му заминава за Торонто, Канада, където завършва University of Waterloo. В момента живее в Сиатъл, САЩ, семеен, с куче, две прекрасни момиченца и също толкова прекрасна съпруга. От ученик се занимава с програмиране, като към днешна дата е бил софтуерен мениджър в Amazon и Microsoft, a отскоро работи в Google.  Пилее си свободното време с джудо, фотография, състезания по писти и… още джудо!

Добър вечер, Митко! 

Добро утро!

Нека поясним на читателите, че с Пешо сте съученици от гимназията, участвали сте заедно в състезания както по програмиране и математика, така и по джудо… Какво си спомняш от ученическите години?

Помня много, най-вече глупостите! А колко глупости сме правили… Майтапът настрана, сигурно е заради заминаването ми в Канада, но годините от гимназията са ми най-силните спомени от живота. Имам чувството, че беше вчера, когато играхме на “народна гъба” (като народна топка, но с мократа гъба за бърсане на дъската)… 

Тук е мястото да поясним, че косата ти е три пъти по-здрава, отколкото изглежда. Просто когато те уцели човек с тебешир, той отскачаше встрани и не ти нанасяше никакви щети, та така бе изобретена “народната гъба”… Какво друго си спомняш?

Помня как се “завивахме” с дюшеци в общежитията и хотелите, когато ходихме на различни състезания по математика и програмиране. Помня как се гонехме из коридорите на училището, как играехме футбол в двора (Пешо го раздаваше вратар, аз – защита). Помня първата “любов”, първата “раздяла”. Как писахме “Хакер чалга”… Как си споделяхме тайни… И как бях приютен при Пешо в момент на нужда. Как измислиха термина “взаимно прости” за нас двамата… но най-вече помня приятелите! С тези хора реално съм прекарал едва 3-4 години, но ги чувствам като най-близките си хора… независимо, че след това 25 години сме били разделени от цял океан. 

Какво е да смениш държавата като тийнейджър през 1990-те?

Аз бях на четиринадесет, когато се преместихме в Канада. Тъкмо си бях намерил истински приятели в МГ-то и изведнъж всичко това изчезна. Нов език, нови учители, нови хора наоколо, нови проблеми… Но благодарение на интернет поддържахме контакти и това ми помогна много. До ден днешен не мисля, че не съм създал толкова силно приятелство, колкото с Пешо, Ники и Сашо…

Да уточним за читателите – Ники и Сашо също са от класа на Пешо, живот и здраве – и тях ще интервюираме… Как се отрази на светогледа ти тази промяна?

Много добре! Торонто е един от най-богатите културно градове в света, с огромен брой хора от цял свят. Това ми даде шанса да израсна сред множество етноси, да разбера как другите хора мислят и най-вече да видя, че нещата, които ни сплотяват като хора са много повече от тези, които ни делят! 

И все пак в началото е било много трудно?

Първите няколко години в Торонто животът не беше лесен, не мога дори да си представя какво ѝ е било на майка ми. Малко след като пристигнахме, мъжът ѝ си “би камшика” и ни заряза. Тя остана сама да се оправя с дете, със сметки и с живота в нова, непозната страна. Но мисля, че това беше за добро – накара ме да порасна доста по-рано и да се науча на отговорност и здрава работа. Много от тези житейски уроци са ме направили човека, който съм, съпруга, който съм, както и бащата, който все още се мъча да бъда.

Как чувстваш Канада сега?

Реално погледнато съм прекарал най-много време от живота си в Канада и вътрешно се чувствам колкото българин, толкова и канадец. Канада е емигрантска държава и за разлика от Щатите никой не те кара да бъдеш “канадец”. Точно обратното – всички хора се гордеят откъде са дошли и от културата, която представят. И всички тези хора имат една обща цел – да създадат един по-добър живот за себе си и децата си. Живот, в който има взаимно уважение и закони, които се спазват. В Торонто има и доста българи, което много помогна да си запазя моята идентичност. Не искам да подвеждам никого – животът там не е само песен: всеки си има проблеми, но ги няма тези малки постоянни дразнители, които карат хората в България да стават груби един с друг. Никой не ти дава пари ей така от небето, но имаш шанс в живота, ако се трудиш яко. 

Макар че с Пешо сте разделени от цял океан, правите общо взето едни и същи неща – жените се за Биляна, създавате дете, кръщавате го Виктория, създавате още едно… Я кажи ти как се запозна с твоята Биляна?

С моето Били се запознахме… абе я отидете да си вземете нещо за хапване, минете през тоалетната и се разтъпчете, че може да отнеме малко време историята… Та беше юли месец, 2002-ро лето, аз бях втора година математик в University of Waterloo. Не знам колко са били пияни тези от приемния комитет, но ме пуснаха някакси. По същото време, най-лъчезарният човек, когото познавам (за Били става дума) пристигна в Канада с нейното семейство и се чудеше къде да прави магистратура.  Благодарение на майка ми, която се хвалеше на всичко де мърда около нея, че съм в Waterloo, общи познати я свързаха с Били. Точно по това време аз се подговях “яко” за изпити, разбирайте всеки ден се спазваше стриктен режим от гледане на телевизия по 18 часа на ден и спане поне по 10…

Тоест, г-н Математическа гимназия, имаш денонощия от по 28 часа…

Така е, това е мистерия, която все още не може да бъде отгатната от модерната наука… Та след кратък разговор с майка ми, особено след като чух “момиче”, “информатика” и “магистратура”, нещо изгубих интерес… може би си представих как бих изглеждал с пола или просто започна следващия епизод на „Стар Трек“… трудно е да се каже, но с неохота приех да си поговорим и то за кратко… На следващия ден, Били ми звънна и така добре си допаднахме, че “краткият разговор” беше час и половина и спряхме само защото картата, с която Били ми звъня, свърши… Били ми каза, че си търси работа и аз ѝ предложих да я препоръчам в една компания, в която по някаква странна причина ме уважаваха много. Наеха я веднага, а и аз се върнах да бачкам на същото място след изпитите. И като се започнаха едни разговори, едно кикотене, игри на джаги, разходки по музеите… и нещо взехме да се харесваме много… ама много, ей! И през ноември се сгаджосахме… Да си призная, вече 17 години сме заедно и още се чудя какво прави с мен това хубаво момиче, но гледам да не питам много, че да не вземе и тя да се замисли, че тогава става лошо…

Имаш две прекрасни дъщери – кое е основното нещо, което виждаш като разлика във възпитанието на децата тук и в САЩ? 

Ами, да ви кажа, не съм възпитавал деца в България и ми е трудно да преценя… но със сигурност ядат по-малко бой от мен, когато аз бях на тяхната възраст! Мисля, че най-големите разлики са две: първо, за тях е нормално да има хора от други раси и религии около тях, съответно са много по-толерантни към другите. Плюсовете са, че се научават да обичат повече, отколкото да мразят и в основата на мисленето им е какво ни прави еднакви, а не за какво трябва да мразим един у друг. Минусът е, че като се приберем в България, трябва да обясняваме как може някой да ги окраде и защо не е окей да галят уличните кучета. Второ – тук не е нормално да бягаш по улиците, без да те гледа някой… няма ги тези глутници от деца, които си играят без надзор в междублоковото пространство. То и блокове много няма, около нас са само къщи.

Всъщност и тук отдавна не е така, поне в големите градове. Това е от времето, а не от географията…

Мисля, че си прав. Има разлики от времето и от обществото. Със сигурност нашите деца имат много по-различно детство от нас. От една страна е хубаво, защото нямат шанс да правят много от глупостите, които ние сме правили като деца (примерно аз щях да подпаля апартамента четири пъти за едно лято). От друга е лошо, поради същата причина – все пак мисля, че животът, който живеят те, е доста по-мирен и приятен като цяло… И в Торонто, и в Сиатъл е доста спокойно, няма насилие и кражби,  всички са спокойни и внимателни един с друг… Още помня последния път, когато се бяхме върнали – имахме интересни преживявания на една детска площадка в България: спомням си как груби деца блъскаха по-слабите от тях и как никой нищо не им каза… е, аз им казах, а те веднага викнаха мама и тате “да ме бият”… и мама и тати ми ревнаха, че съм им бил подтискал децата и те не можели да се изразяват спокойно… такива неща тук не ми се случват!

Занимаваш се с фотография и си доста добър в това – всъщност, нека споделим една история. Преди сватбата, Биляна браузваше сватбени фотографи и случайно хареса едни сватбени снимки в интернет. Тогава каза: “виж този канадски фотограф, много ми харесват снимките му…”. Петър погледна и директно каза: “няма как да е той, вече е поканен като гост”… Та – светът е малък, разбрахме го с тази случка, както и с една в пустинята край Дубай... Колкото до теб, занимаваш ли се с фотография още и какво снимаш?

Да, снимам още, но не колкото преди… Децата и джудото взеха приоритет. В последно време щракам главно, когато ходим на ваканции. Предпочитам да снимам природа… после си ги гледам снимките и им се кефя. Като цяло направих голяма грешка с фотографията… 

Защо?

Точно по времето когато Биляна си е търсила фотограф, реших да направя от хобито професия. Парите, които можех да изкарам от една сватба, не бяха малко в сравнение с заплатата, която получавах тогава. И след няколко сватби снимането се превърна в работа… и това уби детското в мен! От хоби стана задължение. И от тогава снимам по-малко от преди. Може би точно за това сега се занимавам главно с пейзажи…

Езерото Пейто, Канада | Снимка: Димитър Чолаков

Обичаш да пътуваш. Коя е любимата ти дестинация досега? 

Знам, че като се гътна, искам да ми разпилеят пепелта над езерото Пейто в Канадските скалисти планини. Но докато още съм жив, Алпите в Европа са ми любими! Гледки и страхотни планински проходи да си караш количката, от това по-добро няма за мен. Има един курорт в Австрия (AquaDome), който много харесвам и минаваме от там почти всеки път…

Сега живееш в Сиатъл, нали?

Да, от 2012 г. сме в Сиатъл. Или по-точно в Редмънд.

Разкажи ни за града…

Това е едно от малкото места, в които бих живял в Щатите. Климатът е прекрасен, има и океан, и планини. Хората са много приятни и спокойни, на никой не му пука как си облечен – важното е както имаш между ушите… 

Е, то и в Торонто не е зле… Защо избра Сиатъл?

Дойдох тук малко на шега. Животът в Торонто се развиваше добре, но имах възможността да започна в ИТ компания и нямаше как да кажа “не”.  Още помня първото интервю, което имах с Майкрософт. Имах чувството, че хората около мен бяха полубогове. Така стана и с Амазон, и с Гугъл. Преди да започна в ИТ компания, дълго време работих в банковия сектор. Торонто е голям финансов център и по онова време единствените “сложни” софтуерни системи, по които можеше да се работи, бяха в банките. Културата на тези места е доста по-различна, отколкото в технологичните компании, затова и реших да се насоча към ИТ компания.

С какво банките са толкова по-различни от технологичните компании?

Ще ти дам два примера: В банките има твърдо разграничаване между бизнеса и ИТ-то. Бизнесът мисли за проблема и казва на ИТ-то какво да прави. В Майкрософт, Амазон и Гугъл такова нещо няма. Там всеки един човек е бизнес партньор. Аз мисля не само за това как да направя система, която да поеме милиарди транзакции на секунда, ами и точно как би подобрила живота на хората, които ползват тази система. Свободата и отговорността, която имаш е много по-голяма. Втори пример – в банките софтуерът е просто разход. В технологичните компании, софтуерът е причината те да съществуват, съответно има МНОГО по-високи стандарти за това как се пише този софтуер. Трудно е да се обясни, но има една аура в тези места, които ти правят живота доста по-приятен и интересен. Проблемите, които трябва да решиш, са много по-големи, броят на хората, които можеш да афектираш с евентуална грешка, е много по-голям. Всяка една от тези компании си има своя собствена култура, точно затова реших да ги обиколя всичките… (смее се) 

Май неусетно преминахме на темата с професията. Много хора мечтаят да работят за компании като Amazon, Microsoft, Google… при теб и трите вече са в CV-то ти. Какво е усещането?

С една дума – СТРАХОТНО! С две думи… МНОГО СТРАХОТНО… Помня как преди време пишехме песни и пеехме как някой ден ще хакнем Майкрософт. И ето то взе, че „стана“. Има хора, които рядко постигат мечтите си, аз имах късмета да направя това няколко пъти – и в личен, и в работен аспект. 

Какво би посъветвал наш читател, който тепърва навлиза в информационните технологии и иска да стане част от подобна технологична компания?

Това е доста сложен въпрос, и може да има много различни отговори според човека, точната позиция, от която се интересува и други подобни. Но ще се пробвам да направя няколко общи правила: 

1. 1. Мисли! Информатиката не е наука, в която можеш да се справиш със зубрене. По време на интервюта е по-важно как мислиш, а не само дали можеш да решиш задачата, която ти дават. 
   2. Доброто образование отваря врати. Поне в началото. Големите компании често правят интервюта в известни университети. Колкото е по-добра компанията, толкова повече се фокусират върху силните университети. Шансът да имаш интервю с Гугъл като студент е много по-голям, ако учиш в „Станфорд“, отколкото в „Мак Гил“. Ако се чудиш кой е този университет „Мак Гил“… е, точно това ми е мисълта…
   3. Само с образование не става. Трябва си опит. След първите две-три години работен стаж дипломата, която имаш, няма почти никакво значение. Много по-важен е опитът и как се справяш на интервюто. Много често магистратурата или дори докторската степен не ти помага особено – това какво си правил и какво можеш да направиш обаче са от голямо значение.
   4. Работата не е като по филмите. Много често имаме млади кадри, които си мислят, че работата им е да пишат нови програми по цял ден и да създават следващия супер продукт. Това обаче е малка част от всичко. Над 60% от дейността е свързана със системи, които вече са написани и вършат много важни неща. В тези системи има много заложени знания и сложна логика, не е лесно да се справяш с тях, но трябва!
   5. Нищо не е постоянно, човек трябва да се учи на нови неща и да се преоткрива всекидневно. Примерно, преди доста години просто изгубих интерес към програмирането. Стана ми леко скучно, но тогава открих колко по-интересни са ми архитектурите на големи системи.
   6. Ако предположим, че ще се явяваш на интервю за програмист, обезателно си купи книгата “Cracking the Coding Interview”.
   7. Намери някой, който работи в компанията, която те интересува и си поговорете. Разбери кои знания се ценят повече. Примерно, Гугъл “къса дупета” с алгоритми. Амазон се фокусират повече на чист код.

Като всяко правило и горните имат МНОГО изключения, но са добро място да започне човек…

В заключение – Гугъл, Майкрософт или Амазон?

За момента в Гугъл е добре, с удоволствие бих се върнал в Майкрософт, но доста време ще мине преди да си помисля пак за Амазон… 

А в кои точно продукти имаш пръст, за да знаем кого да псуваме, когато нещо забие?

Ако някога сте си поръчвали нещо от Амазон, псувайте ме… особено ако пакетът е закъснял. Пешо, ако не можеш да направиш нова апликация в облака на Майкрософт или ти хакнат личните данни, псувай ме. И ако не можеш да си пуснеш нова виртуална машина в облака на Гугъл, пак мен псувай… 

Какво можем да очакваме от тези компании в близко бъдеще, без да издаваш фирмени тайни?

Хмм….. Предполагам, че Амазон ще се опита да направи всичко в света и да няма ниша, в която те да не са налице. Майкрософт ще става все по-голям играч в сферата на облаците. Гугъл ще си остане Гугъл. Мисля, че бъдещето им зависи много повече от политическата ситуация в момента, отколкото от вътрешните им планове. Ако искаш повече детайли, ела да работиш с мен! (смее се)

Като си говорим за типично български манталитет, ти нали така и така работиш в Google, а да ни направиш блога да излиза на първо място при търсене на каквото и да е?

Ха-ха-ха-ха… Ако знаеш колко често ми се случва това… и като бях в Майкрософт колко често са ме молили да им оправя някакъв проблем с Майкрософтски продукт. А като бях в банката пък, що въпроси са ми задавали за финансови дела… Отговорът е следният: Гугъл има 120 хиляди служители и за съжаление аз не съм един от онези 400-500, които работят по търсачката. Обаче, ако искаш да си направиш нова виртуална машина в някой регион и не става… обади ми се  

Вярно ли е, че в САЩ се работи непрекъснато, нямаш реален отпуск и ни гледате лошо като кажем, че в Европа имаме 20,25,30 дни отпуск?

И да, и не Работи се яко. Отпуските обикновено започват от три седмици (15 работни дни) и според компанията може да се увеличат след известно време на четири и дори пет седмици… за повече от 25 дни платен отпуск не съм чувал. Имаш около една седмица болнични и 2-3-4-5 “лични дни”, но като цяло е това. Зависи как правиш математиката, можеш да ги докараш до 35 дни тотално, но след едва 10 години яко бачкане в Гугъл или Майкрософт. Не е толкова зле, колкото звучи, нали? Особено ако човек може да си контролира колко часа работи и има добър баланс между личния си и професионален живот, нещата са напълно окей. Също така качеството на всекидневието е доста добро и това компенсира за по-малките ваканции – работата, която работя, ми е приятна… И откакто съм втора линия мениджър, въобще не е толкова стресираща като преди. Според мен по-лесно е да се оправяш с екип от 60  души, отколкото с екип от 6. Като цяло мисля и че човек трябва да гледа всички фактори преди да реши дали живота тук е за него/нея, или не. Лично за мен изборът е лесен. Помня, че преди време с Били си говорихме дали да се върнем в Европа. Изводът беше, че за нас е по-добре да си изкарваме парите тук и да ги харчим по ваканции из Европа и света…

Взе си BMW от Мюнхен в САЩ? Защо?

Финесът на германските коли липсва в американските. Много обичам да карам в завои, което почти веднага дисквалифицира голяма част от Американските коли. Още от малък харесвах спортни коли и по някаква причина BMW М3 ми беше любима. Мечтаех си някой ден да си купя едно М3. Може и на 15 години да е, но го исках. След време научих за една много хубава програма на BMW (и други европейски марки имат подобни), с която си купуваш колата в САЩ, но идваш да си я вземеш директно от завода в Мюнхен. При това можеш да си я караш из цяла Европа две седмици, след което ти я изпращат вкъщи. Това не само е супер готино, но и даже е по-евтино, заради субсидии, които се плащат от Германското правителство по туризъм. Та след няколко петилетки, изпълнени с мрънкане, Били се съгласи да си взема М3, и просто нямаше как да пропусна да си го взема от Мюнхен и да го карам из Алпите. Бях написал един пост по въпроса преди време…

Караш ли по писти?

Да, голям кеф е! Взех си М3, за да мога да возя децата с него през седмицата, а уикендът да се “търкалям” по пистите с 300 км/час. Правя го 3-4 пъти в годината, главно през лятото и бих го препоръчал на всеки човек.

А какво мислиш за електрическите автомобили – там ли е бъдещето наистина?

Да, там е бъдещето, но не съм много радостен от това. Имахме преди време BMW i3, хареса ми, но не е М3… сега Били има Тесла и… какво да ти кажа… “телефон на колела”! Има същата харизма като хладилника ми – няма го това усещане на съвкупление между човек и машина… Ако трябва да бъда честен, това i3 беше супер количка за града… но никога не бих сменил М3-ката за него.

И двамата с Пешо сте родом от Русе. Какво трябва да се случи с Русе, за да прогресира в информационните технологии като град?

Най-после лесен въпрос! Три неща: добра инфраструктура, възможност за растеж и добър поток от кадри. Първите две са лесни. Но третото е проблем не само за Русе, но и за всяко място. Да, има много свестни хора, които са дошли от Русе, но не и в количеството, което би направило града ИТ столица. Трябва да има желание на хората да се преместят в града. Това желание се поражда най-вече от това да има работа, която да е толкова интересна и добре платена, че прави местенето лесно решение. И става един порочен кръг: ако няма работа, няма хора; ако няма хора, няма работа. Трябват големи инвестиции – най-вече в образователната система първо и след това другото ще стане. С други думи, тези нелепия с паралелките на МГ-то например трябва да изчезнат, а “Ангел Кънчев” трябва да стане един от най-силните ИТ университети в България…

Въпрос от Пешо: Успяваш ли да си намериш 48 номер обувки в САЩ? Спомням си как през 1990-те специално ходихме да ти търсим в Габрово или Варна…

Варна беше (казах ти аз, че помня)!!! И да, никакви проблеми нямам с обувките вече. Даже ги купувам по-евтино, защото само събират прах по щандовете и ги пускат евтино, за да се разкарат. 

Занимаваш се още от ученик активно с джудо… 

Да, бях в седми клас, когато един съученик (може да го познаваш, Петър Събев се казва) ме запозна с джудото.. И откак пламна тази любов (към джудото, не към Петър), още не е загаснала… В последно време инвестирам повече време да уча другите, но до миналата година си ходих редовно по турнири, включително и национални… 

Следим те – имаш три сребърни медала и сандан (сандан е “черен колан, трети дан”), както и точки за международната олимпиада по джудо в Токио през 2020 г. Ще ходиш ли?

Няма да ходя… както казах по-рано, вече не правя от хобита – работа.

Колко често тренираш?

Тренирам по 6-7 часа на седмица. Децата и те тренират – понякога с нежелание, но нямат много избор с такъв баща…

За финал, какво ще пожелаеш на читателите ни?

Винаги гледайте на нещата от всички страни. Въпросът не е само какво повече ще свършите, ако работите още два часа, но и какво няма да можете да направите, ако прекарате това време на работа, вместо с приятели и семейството си. Човек може да постигне каквото иска и без да се убива от работа… Човек умира веднъж, но живее всеки ден. Така че, хора, живейте!!! 

Снимки, на които го няма: Димитър Чолаков | Снимки, на които го има: от личните архиви на Димитър Чолаков и Петър Събев

Материалът Димитър Чолаков: Нещата, които ни сплотяват като хора са много повече от тези, които ни делят! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вилнюс е малко бижу в Североизточна Европа, което на пръв поглед изглежда е останало отделено от купища туристи и забързани минувачи. И макар в литовската столица да живеят хора от над 150 националности, Вилнюс се усеща като малко, спокойно градче с приятна атмосфера и безгрижни хора. През есента на 2019 г. покрай една голяма конференция за тестване на софтуер, на която Петър беше лектор, имахме възможността да прекараме почти седмица във Вилнюс, заедно с приятна компания QA специалисти от цял свят, включително и 7-членна групичка от България.

Ето защо, ако литовската атмосфера, култура, история, храна и напитки са ви интересни, четете по-надолу…

Полети

Към момента на писане на статията, няма директни полети до Вилнюс.

Най-изгодните варианти от София са с Wizzair през Милано (Италия) или с комбинация на Wizzair и Ryanair през Париж-Бове (Франция). Вариант (особено за живеещите близо до Русе) е Wizzair от Букурещ през Билюнд (Дания). От редовните компании, най-добрият вариант е с полските авиолинии през Варшава, но имайте предвид, че времето за смяна понякога са кошмарните 35 минути, включващи излизане от гейта, проверка на ръчен багаж и намиране на другия гейт на противоположния край на летището… Толкова „на косъм“ отдавна не бяхме хващали полет – влязохме, затвориха вратата зад нас и излетяхме!

Вилнюс

Признаваме си, че Вилнюс е от онези столици, за които не знаехме много, преди да посетим града, както и за Литва като цяло. Знаехме, че Литва е първата страна, която се откъсва от СССР и че е най-голямата от трите балтийски страни. Също знаехме, че са много добри на баскетбол и националите им се нареждат сред първите три най-големи сили в този спорт… Но не очаквахме още от летището да ни посрещнат с баскетболни кошове!

От летището до центъра – градски транспорт

Сградата на летището във Вилнюс е нещо средно между стара ж.п. гара без влакове и оперна зала. Акустиката от дамски токчета и колелцата на куфари се чуваха в главния салон за известно време и после стана изключително тихо. Ние двамата бяхме само с ръчен багаж, но част от колегите ни бяха и с чекиран, който, разбира се, не беше прехвърлен в рамките на 35 минути и пристигна на следващия ден – имайте предвид, че това се случва с почти всички авиокомпании, почти навсякъде, когато времето за връзка е по-малко от час.

След като поиграхме малко „летищен баскетбол“ и дадохме адреса на хотела, за да докарат багажа на колегите ни, си купихме електронни карти за транспорт (1,50 EUR), които се зареждат с кредит. Неограничени пътувания за ден струват 5 EUR, за 3 дни – 8 EUR, за 10 дни – 15 EUR. Истината е, че ако останете само в центъра на Вилнюс, той е доста компактен и градски транспорт реално няма да ви е нужен. Имайте предвид и че можете да си закупите еднократно пътуване за 0,90 EUR на електронната карта или за 1 EUR директно от шофьора.

Ако сте фенове на Spark, имаме добра новина – компанията е литовска и приложението работи и във Вилнюс… И още нещо любопитно – регистрационните номера на всички електрически автомобили в Литва започват с EV (Electric Vehicle).

Но, да се върнем на градския транспорт – Вилнюс разчита изцяло на автобуси и тролейбуси, които са сравнително редовни. Ако смятате да прекарате повече дни в града, препоръчваме да си вземете хотел близо до Стария град или до реката. Ако сте само за ден-два или пък възнамерявате да пътувате из Литва повече, вземете си хотел близо до гарата.

Самите превозни средства варират от стари тролейбуси от времето на СССР до миниатюрни автобусчета с размер, малко по-голям от този на автомобил…

Компактна столица, компактен център, компактни автобуси – време е нашата „компактна“ разходка из столицата на Литва да започне…

Основни забележителности

Може би най-централното място във Вилнюс е площадът около Католическата катедрала „Св. Станислав и Св. Владислав“ в класически римски стил, реновирана през 2008 г. Статуите над лицевата част на храма са: на Св. Елена, носеща кръста, в средата; вляво от нея е Св. Станислав, а отдясно – Св. Казимир.

Точно до катедралата се извисява и 57-метрова камбанария, която преди повече от 600 години е била крепостна наблюдателница. През XVII век на кулата са поставени часовник и две камбани – голяма, която бие на всеки кръгъл час и малка – на всеки четвърт час. Можете да се качите на камбанарията и да видите Вилнюс отвисоко.

Площадът между катедралата и камбанарията е покрит с гранитни плочи, една от които е по-различна – тя е керемиденочервена и на нея пише „Stebuklas“ („чудо“ на литовски език). Зад нея стои изключително интересна история – на 23 август 1989 г. около 2 000 000 души от Литва, Латвия и Естония правят най-дългата човешка верига – един от най-мирните, но и впечатляващи протести във връзка с 50-годишнината от пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г.

Снимка: Laimonis Stīpnieks

Човешката верига, известна като „Балтийският път“ започва от Талин (Естония), преминава през Рига (Латвия) и свършва точно на тази плочка във Вилнюс (Литва), покривайки над 675 километра „жива“ верига от хора, хванати за ръце!

Днес плочката е туристическа атракция и ако сте суеверни или просто искате да забавлявате хората наоколо, ето какво трябва да направите:  стъпете на плочката, завъртете се три пъти по посока на часовниковата стрелка, подскочете, плеснете с ръце веднъж и си пожелайте нещо хубаво и от сърце! И кой знае – чудото може да заработи и за вас!

В близост до катедралния площад е Литовският национален музей, основан през 1952 г. – исторически музей с много документи и археологически находки, етнографски експонати и изложби за иконография и нумизматика. Пред музея е издигнат паметник на Миндовг (или Миндаугас), първият известен литовски владетел, коронован на 6 юли 1253 година. Ето защо 6 юли е и националният празник на Литва. Миндовг покръства Литва през 1251 г., но две години след коронацията си по-късно отново се връща към езичеството. Така Литва е една от последните държави, които приемат християнството – едва през 1386 г.

От другата страна на катедралата се намира статуята на Гедиминас (известен още като Гедимин или Джедиминас), върху пиедестал от червен гранит (запомнете това и четете по-надолу!). Гедиминас е една от най-значимите исторически фигури в историята на Литва и основател на Вилнюс, като според легендата, докато бил на лов през 1322 г., сънувал огромен железен вълк, със страшен вой и бронирано тяло, недосегаемо от стрелите.

Местният жрец разтълкувал, че на мястото, където е сънувал вълка, Гедиминас трябва да издигне непревземаем замък и така се появил Вилнюс.

Замъкът се извисява и до ден днешен на хълма – там, където пъргавата, малка река Вилня се среща с голямата, пълноводна река Нерис. А железният вълк е символ на Вилнюс.

От катедралния площад вероятно ще продължите по павираната пешеходна улица Пилес (Pilies gatvė), която може да се нарече и „стъргалото“ на Вилнюс – някога главен път от замъка на Вилнюс към Полша и Русия (споменава се в летописи още от 1530 г.), днес улицата е богато украсена, с много места за разходки на туристи, кафенета и ресторанти… По улицата и нейните разклонения в радиус 150 метра ще видите и много църкви – баптистката Св. Йоан, готическата Св. Анна (на снимката долу), бароковата Св. Петър и Павел, доминиканската Църква на Светия дух, източноправославните Св. Параскева и Св. Троица, Църквата на Божията милост, ортодоксална катедрала, руската Св. Николай, както и много други.

Така постепенно ще стигнете и до Градския площад, където се намира Кметството (Vilniaus rotušė),  арт-музей и Музей на кехлибара, за който ще споменем малко по-надолу.

Организаторите на конференцията бяха предвидили специална вечерна туристическа разходка за лекторите, откъдето научихме още любопитни факти… Уличните лампи се запалиха и под тях научихме, че площадът пред кметството, където днес хората се разхождат, паркират Поршетата си и се събират за концерти и панаири, някога е бил място за публични екзекуции…

Малките улички западно от площада били еврейско гето до Втората световна война, след което 95% от еврейското население бива избито от нацистите… Разбрахме, че мирните и спокойни улици дълги години са били обект на апетити от страна на Полша, СССР и Германия, били са окупирани от Червената армия и армията на Наполеон… Между другото, в града се намира и друг интересен музей, който, за съжаление, не успяхме да посетим – Музей на окупацията и борбата за свобода, поместен в сградата на бившето литовско КГБ.

По време на среднощната ни разходка видяхме и сградата на Литовското президенство (Lietuvos Respublikos prezidentūra), което е частично отворено за посетители през деня. Функционираща като резиденция още от 1543 г., сградата многократно е разширявана, а в нея са отсядали редица литовски и полски владетели, както и генерал-губернатор Михаил Кутузов, Наполеон Бонапарт и руският цар Александър I… Интересен факт е, че от 1824 до 1832 г., дворецът е реконструиран от Карол Подчашински по идея на известния руски архитект Василий Стасов, който дори веднъж не отишъл да го погледне на място, а просто начертал проекта… Разширението на сградата буквално излизало на улицата, поради което се наложило и част от околните университетски сгради да бъдат съборени… Ясно можете да видите как сградата навлиза в улицата и нейната „чупка“ в лявата част на снимката по-долу:

Върнахме се обратно до Катедралния площад и научихме любопитен факт и за статуята на Гедиминaс. Била е построена сравнително скоро – открита е официално през 1996 година…

Не, не това е любопитният факт, който имаме предвид. Помните ли пиедестала на статуята, направен от червен гранит? Е, гранитът бил добит от район в близост до Чернобил. Научихме, че статуята е радиоактивна – нямахме Гайгер-Мюлеров брояч под ръка, за да проверим точно колко, но се надяваме, че е извън опасните за човека стойности… Но има още нещо, което свързва Вилнюс с Чернобил – голяма част от сцените в сериала „Чернобил“ от 2019 г. на HBO са снимани именно във Вилнюс. Кадрите от Припят всъщност са заснети в спокойния квартал Fabijoniškės на литовската столица.

Точно зад Катедралата се намира Долната крепост, известна и като Дворецът на великите херцози. Сградата служила четири века като резиденция за владетелите на Полско-литовската държава (Жечпосполѝта). По-късно е превърната в ренесансова резиденция, след което придобива и барокови черти. След това става владение на шведския крал Йохан III, чиято съпруга с полско-италиански корени Катерина Ягелонина изключително повлиява на културния живот във Вилнюс. С южната си кръв и бурен темперамент тя значително променя сравнително консервативните литовци, ставайки инициатор на приеми, балове, валсови вечери, както и на първата опера в Литва, изпълнена именно в Долната крепост. Катерина била и голям поддръжник на католицизма. Това е причината източното крило на двореца (единственото оцеляло до днес и работещо като музей) да е на броени метри от катедралата – било планирано изграждането на топла връзка, но това така и не се случило, а дворецът (с изключение на тази сграда) бил почти напълно разрушен от Руската империя, а строителните материали – продадени.

Оказа се, че макар и много компактен като разстояние, историческият център на Вилнюс крие много тайни и ще ви оставим да откриете част от тях сами… Всички сме наясно, че след културната част идва… масовата! В продължение на почти седмица имахме възможност да посетим една голяма част от заведенията във Вилнюс и е време за малко

Ядене и пиене

Ако сте гладни или слюноотделянето застрашава хора и предмети около вас, спрете да четете веднага! Или, четете, но не гледайте снимките… Предупредихме ви! Е, добре, още първата вечер Вилнюс ни посрещна с обилен есенен дъжд, така че бързо се барикадирахме в една бирария, известна като Beer House & Craft Kitchen.

Атмосферата във въпросната бирария е много приятна, тъй като се намира в подземна галерия, като всяка от стаите е направена в различен стил – чешка пивоварна, германска бирария, английска библиотека, ирландски пъб… Първи впечатления от храната (които се потвърдиха по-късно) – литовците залагат на простички блюда. Но нямате представа колко вкусни могат да бъдат парченца хляб, натъркани с чесънче и поръсени с настърган кашкавал, или прости лучени кръгчета, или пържени картофки с чеснов майонезен сос, или дори пуканки… А за свинските ребърца, при които месцето само си пада от костта, дори няма да говорим… Колко бира изпива всичко това! Като споменахме „бира“, литовците много обичат да слагат по нещо червеничко в храната и напитките си – цвекло, боровинки, чушчици… Та, ако не сте пробвали боровинкова бира, пробвайте я!

От следващия ден нататък ходихме предимно в ресторанти с национална кухня – след щателно проучване, препоръчваме ви два такива – Berneliai Užeiga и Etno Dvaras…

Логично, литовската национална кухня определено е силно повлияна от руската – тяхната „селёдка под шубой“ е „облечена херинга“ (Silkė pataluose):

Макар и с Балтийски привкус на лучен сос, техните пелмени не се различават особено от руските:

Но може би най-много се впечатлихме от литовския „таратор“ с цвекло и варени яйца (Šaltibarščiai):

А накрая „затапихме“ с няколко такива табли шотчета от домашна боровинкова водка тип „клюковка“ (kabliukas), с цяла боровинка във всяко шотче, поръчани, забележете, от момичетата…

С третата табла шотчета, сервитьорът директно ни попита:

– Много се извинявам, виждам, че си поръчвате като славяни, говорите на славянски език, обаче не мога да хвана – не е нито руски, нито полски, нито украински…

– От България сме… – и поръчахме още една табла.

Колкото до десертите, има изобилие от кафенета, които ще ви допаднат… Например, на главната улица има кафене със стая, направена изцяло от шоколад:

Но любимото ни място (бяхме там от първия до последния ден!), е една уютна и изискана сладкарница, наречена Sugamour (адрес: Vokiečių g. 11).

Освен невероятното лате, ароматното еспресо и разнообразието от чай, просто ще ахнете пред фино изработените десерти… (след като ги опитате няма да ах-кате, защото са толкова вкусни, че ще си държите устата и очите затворени, докато извлечете целия букет от вкусове, които небцето ви може да улови)…

5 EUR за малко десертче може и да изглеждат много и наистина са на фона на останалите цени в Литва (цените във Вилнюс почти във всяко отношение са като тези в София), но си струват всяка стотинка, пардон, евроцент… А в менюто е описана подробно точната визия и структура на всяко сладко изкушение. Вярвате или не, обсъждахме дали да не дойдем още веднъж до Вилнюс само заради тези десерти…

И за финал – в случай, че обичате котета, може да пийнете кафе, галейки котета в специалното Cat Cafe.

Шопинг и кехлибар

Добре, ходихме на мол. Но си имаме важна причина за това – конференцията беше там, а кино-залите в мола бяха превърнати в конферентни… Дори изгледахме премиерата на „Gemini Man“ с Уил Смит, в който се разказва за Хенри Броган, най-добрият и прецизен наемен убиец в света, чийто работодател е правителството на САЩ, а той през целия си живот убива когото му кажат и вярва, че това винаги са хора, застрашаващи националната сигурност, но да не се отплесваме… филмът бива!

А молът се казва „Ozas“ (всички го четем като „ожас!“) и е далеч от центъра на Вилнюс. Има доста популярни марки, но те не са много по-различни от тези в останалата част на Европа, а цените определено са завишени.

Ето защо ви препоръчваме да разгледате малките магазинчета в центъра – ул. Gedimino е едно добро начало!

Знаехме си, че ако искаме да си вземем сувенир за спомен от Литва, със сигурност ще е кехлибар… Балтийският район е най-голямото находище на кехлибар в света, част от който на над 40 млн. години! От малките сергийки по улиците до Музея на кехлибара в близост до кметството, можете да си купите всякакъв кехлибар, във всякакво количество и качество, включително и „пластмасов“, така че бъдете внимателни…

Има много легенди за произхода на кехлибара – от твърдението, че кехлибарът е вид мънисто, което плува в морето, през това, че е замръзнала урина от рис, до поетични легенди за сълзите на сестрите Фаетон, превърнали се в дървета след смъртта му…

Много хора смятат, че кехлибарът е камък, но всъщност представлява вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета и дори след като е претърпял процес на вкаменяване, в него продължават да се съдържат активни съединения…

А във Вилнюс наистина ще останете с виснала долна челюст, впечатлени от майсторството на местните бижутери, които могат да направят всичко от кехлибар – бижута, чаши, кораби и дори музикални инструменти!

А ето и още нещо типично, което можете да си отнесете вкъщи – шакотис:

Шакотисът (šakotis) означава буквално преведено „клончест сладкиш“ и се прави от само пет съставки: яйца, масло, брашно, захар и сметана. Готви се като „коминче“ на въртящ се прът във фурна или върху огън. Сладкишът става популярен по време на Полско-литовската държава (1569–1791 г.)  и остава такъв до ден днешен…

Вилнюс като цяло

Вилнюс е от онези места, които смяташ, че можеш да разгледаш за половин ден и след това дни, дори седмици наред не спираш да се изненадваш отново и отново. Литва е независима държава от едва 1991 г. и се усеща как столицата ѝ претърпява промени и добива собствен облик с изключителна скорост – строят се нови сгради, оправят се паркове и градинки… Наричат Вилнюс „северната Кападокия“, „литовския Йерусалим“, „сърцето на Балтика“ и „града на Божията милост“, но истината е, че литовската столица расте и хубавее по свой собствен начин с всеки изминал ден, така че ако имате възможност да се разходите под жълто-зелено-червените трибагреници, или просто ви се прииска да поиграете баскетбол, да похапнете таратор с цвекло или вкусни сладкиши, или просто да се повозите в балон с горещ въздух, не се колебайте!

Материалът Вилнюс – бароковото сърце на Литва е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Ако следите редовно блога ни, знаете, че наскоро писахме за едноседмичния си престой в столицата на Литва – Вилнюс. Успяхме да отскочим за ден и до втория по големина град в Литва – Кау̀нас. Пуснахме един „тегел“ в рамките на няколко часа, за които ще ви разкажем…

От Вилнюс до Каунас

Разстоянието между Вилнюс и Каунас е 100-тина километра, като има редовен автобусен и железопътен транспорт. За наше съжаление, точно по време на посещението се извършваше сериозен ремонт на ж.п. инфраструктурата, но вие непременно проучете варианта с влак от официалния сайт на литовските железници.

Колкото до автобусния транспорт, автобуси има на всеки 15-20 минути. „Супер“, казахме си, след което се насочихме към сектора „Vilnius-Kaunas Expresas“…

Вече бяхме свикнали с малките автобуси от градския транспорт във Вилнюс. Но не очаквахме, че автобус, свързващ двата най-големи града в Литва, ще е по-малък от автомобила на едни наши приятели. Както се досещате, малките автобуси обикновено имат и малки салони, с малки седалки, малко въздух между тях…

Поетът Френсис Куорлс има известен цитат, който гласи: „Не виждам добродетел там, където не подушвам пот…“ Е, в това малко автобусче се усещаше „добродетел“ навред – от нас и от пътниците преди нас. След малко повече от час върху миниатюрните седалки, „експресът“ влезе в Каунас и ни стовари на централната автогара.

Първи впечатления от Каунас

Поемаме си дълбоко глътка въздух и тръгваме по тротоарите на каунските улици (сигурни сме, че читателите ни от Хасково и Димитровград ще разберат това по друг начин). Първо впечатление – Каунас се усеща като по-голям град от Вилнюс. Не е така нито по площ, нито по население, но усещането е такова. Може би защото е бил столица на едноименното губернаторство (1843-1915 г.), или защото е служил като временна столица на Литва, когато Вилнюс е бил част от Полша (1920-1939 г.), или просто защото е по-равнинен…

Ако се поровим в историята, ще видим, че докато е бил столица, Каунас се прочува с богатия си културен и академичен живот, модата, сградите в арт деко, литовския национален романтизъм, интериорния дизайн и широко разпространената кафе-култура…

Нашият маршрут

Вероятно и вашата разходка ще започне или от ж.п. гарата, или от автогарата, които са доста близко една до друга. Ако разполагате само с няколко часа, съветваме ви да следвате нашия маршрут – от гарата покрай мола и Коменданството до църквата „Св. Архангел Михаил“, след което свивате наляво и хващате дългата главна улица, преминавате през стария град, парка и завършвате край замъка:

„Хора и улици, град като град…“, се пееше в една песен. И ние тръгваме някъде (до тоалетната на ж.п. гарата, но да не изпадаме в подробности), после назад…

Ако сте решили да пазарувате, със сигурност молът Akropolis и магазинът Maxima XXX са чудесен избор. Ние обаче се запътваме към главната улица, минавайки край красиви исторически сгради и скоро достигаме началото на главната улица.

Градската архитектура в Каунас се счита за един от най-добрите образци на европейското арт деко. Каунас е и първият град в Централна и Източна Европа, определен като Град на дизайна от ЮНЕСКО. Каунас е избран и за Европейска столица на културата през 2022 г. Може би именно заради това видяхме редица ремонти и реновации на сгради, улици и градинки.

Църквата „Св. Архангел Михаил“

Бързо стигаме до красивата църква „Св. Архангел Михаил“, или „Гарнизонната църква“. Интересно за нея е, че е издигната в неовизантийски стил като източноправославен храм. Проектирана е като руска „гарнизонна“ или „военна“ катедрала (често срещана практика по онова време). Построяват я между 1891 и 1895 г., но след падането на крепостта Каунас по време на Първата световна война германците отсичат църковните камбани и ги пренасят в Германия.

Църквата остава затворена до 1919 г. В междувоенния период се превръща в римокатолическа църква, а немалко граждани настояват за събарянето ѝ, тъй като символизира по-скоро имперската власт на руското правителство, отколкото присъствието на православни християни в района. По време на Съветския съюз е използвана като художествена галерия, а днес отново служи като римокатолическа църква. Другото популярно име на църквата е Соборас. От нея започва и

Главната улица

Ако обичате да се разхождате по „стъргалото“, имаме добра новина за вас – в Каунас основната търговска улица е над 2 км. Laisvės alėja (Liberty Avenue) е обградена с липи и красиви градинки, заведения и паметници… В средата ѝ и леко на север са Университетът и Музеят на войната, в който гори вечен огън. В края ѝ са Зоологическият музей, църквата „Св. Гертруда“ и Президентският дворец.

Минаваме по улиците и ни прави впечатление как някои заведения изглеждат невзрачни като селски хоремаг, а други са „лъснати“ и биха им завидели дори в най-туристическите райони на Париж, Барселона или Лондон. Така е и с магазините – някои витрини са толкова добре украсени, че те карат да преминеш от отсрещния край на улицата, а други приличат на гаражна железария, в която се продават и някой-друг чифт дрехи втора употреба. Когато минете по улицата и се обърнете назад, ще видите катедралата далеч-далеч на хоризонта…

Старият град на Каунас

След като стигнете края на главната улица и се отклоните леко вляво, равните плочки бързо се превръщат в павета и дори стар калдъръм. Вече сте в Стария град, с характерни сгради, красиви статуи и все повече и все по-китни магазинчета, привличащи минувачите…

Разглеждаме десетките туристически и търговски обекти и научаваме още един контраст –  „салон за красота“ на литовски звучи почти като обратното – „grožio salonas“...

Каунас е един от най-старите градове, пълен с великолепни сгради от различни архитектурни стилове, датиращи от XIV до XVIII век. Ако имате час-два на разположение, позволете си да се полутате из уличките на Стария град, да поогледате прекрасните сувенири в магазинчетата и… да похапнете, разбира се! Тъй като ние си падаме по традиционната литовска кухня, избрахме ресторант Bernelių užeiga. За храната в Литва вече разказахме в публикацията си за Вилнюс…

Старият град Каунас е едно от най-красивите места в цяла Литва и един ярък пример е

Кметството

На средноголемия площад пред сградата, в средновековния Каунас са се провеждали базари, фестивали и публични екзекуции. Първоначално Кметството било построено от дърво, но след многобройни пожари през 1542 г., сградата (както и много други в Каунас) била издигната върху каменна основа. Но дори така била отново опожарена, така че днешната е построена изцяло от камък и завършена през 1780 г. Днес тя е място за редица културни събития, обреден дом за сватби, в нея се помещава и Музеят на керамиката. Наоколо ще откриете и Къщата на Перкунас, Амфитеатърът на Даугирдас, стария кей и новопостроената Къща на баскетбола. Накъдето и да продължите, стига да не се връщате назад, в крайна сметка ще излезете край

Парка, при който реките се вливат

Както вече знаете, литовците обичат да разполагат градовете си там, където се вливат реки. А Каунас е разположен точно при вливането на двете най-големи литовски реки – р. Немунас и р. Нерис. Освен това Каунас е близо и до едноименния резерват Каунас, най-голeмият воден басейн в цяла Литва. Разходката край парка е наистина много приятна – катерички, патици, лебеди, чайки, пеперуди и влюбени двойки ще обикалят около вас почти през цялото време…

Покрай алеите има удобни пейки, интересни статуи, места за пикник, спортни игрища и въобще – стандартните неща, които очаквате да видите в един хубав европейски парк. Е, има и по-нестандартни, като човекът-шишарка, например.

След като „завъртяхме“ през парка, достигнахме и

Замъка на Каунас

Някога (по-точно през XIV век) стените на замъка достигали височина от 14 метра, с укрепления, трибучети и тайни подземия. Днес е запазена едва около 1/3 от някогашното величествено укрепление, като през 2011 г. е направена основна реконструкция.

През 2018 г. до замъка е издигната 7-метрова статуя на бронзов конник върху пиедестал от гранит. Оказва се, че това е триизмерен вариант на Погон (Vytis), гербът на Литва, представляващ червен щит, върху който е изобразен ездач на бял кон. В лявата ръка конникът държи щит, а дясната е вдигната над главата и държи меч.

За финал

Следващото изречение отново е специален поздрав за читателите ни от Хасково и Димитровград… Каунското слънце се скри зад каунския небосвод и нашата каунска екскурзия приключи край каунския замък, след което си хванахме един каунски тролейбус и той ни метна обратно до каунската автогара. Каунас и околностите му имат да ви предложат много повече от това, което написахме – например, резерватът или манастирът Pažaislis, както и музея на дявола, музея на историята на латвийската медицина. Но се надяваме, че и тази кратка разходка ви е била полезна и интересна… А, и още нещо – на връщане автобусът си беше с нормални размери и приятна миризма!

Материалът Един ден в Каунас е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Макар и с малка пауза, продължаваме серията ни с интервюта. Днешното интервю е с нашия приятел Георги Симеонов. С Петър се познават още от деца, а днес Георги е съсобственик в TransGlobe International, една от малкото фирми в България, занимаващи се с езикова локализация. В допълнение, Георги има куп други дарби, интереси и хобита. Обича науката, винаги борави с факти и данни, любител на стойностните спорове и дебати, ревностен защитник на правдата, полузащитник в салсата, централен нападател в астрофотографията и вратар, недопускащ неточни преводи… Дами и господа, Гошето!

Здравей, Гоше! Лонг тайм но сий, както се казва, т.е. “Дълго време няма море…”

Здравейте, Пешко и Биби! Дълго стана, наистина – добре, че за интервюта може да се видим (смее се).

С Петър сте учили в две училища в Русе – ОУ “Братя Миладинови” и МГ “Баба Тонка”. Какво си спомняш от ученическите години?

Леле, като се замисля колко години минаха оттогава… 

Е, колко-колко… четвърт век!

Честно казано, повечето ми спомени с Пешко са от Математическата гимназия… В “Братята” той дойде в пети клас и беше “новият ученик”. Лека-полека се сдушихме и една сутрин се озовахме в МГ “Баба Тонка”…

Добре, разкажи ни за гимназията…

Какво ли не си спомням, това бяха едни невероятни пет години с яко решаване на задачи, но и много китари, пеене, пиене, игри, скитане по улиците и на кея покрай Дунава, среднощни изпращания из цяло Русе, волейбол и много, много смях!

Разкажи за изпращанията…

Значи, първо е нощното скитане из Русе, обикновено включващо 5-6-7 полупияни момчета и момичета, които се клатят прегърнати така, че заемат цялата улица (и тротоара), и пеят български песни… След това идва времето да се спи, съответно се започва с изпращане на дамите (да, ако не сте знаели, в МГ-то сме “ибаси” кавалерите!) Една, втора, трета… прибираме всичките момичета по къщите и оставаме накрая двамата с Пешко. И като се започне едно обсъждане, едни дълбоки разговори за каквото си говорят тийнейджърите – случвало се е да осъмваме, “изпращайки се” по три пъти за една нощ, ходейки от единия край на града до другия… Русе не е много голям, но не е и чак толкова малък град!

Как и защо заобича математиката?

Накратко, късно и бързо. В училище по-скоро ми се удаваше, отколкото да ми харесва, даже помня години, в които харесвах алгебрата и мразех геометрията, а през следващата – обратното. Тук е моментът, в който искам да благодаря и на моите класни и учителки по математика – Бела Йозова (от ОУ „Братя Миладинови“) и Мирослава Костадинова (от МГ „Баба Тонка“). С тяхна помощ успях да видя математиката като нещо много по-близко и достъпно, а едновременно с това – и изключително вдъхновяващо!Истински осъзнах обичта си към математиката дълго след като завърших МГ, около 30-тата си годишнина, когато открих практически начини за прилагането ѝ. В тази връзка бих препоръчал Numberphile и Mathologer. В екипа на Numberphile има и българска математичка, при това от Русе, проф. Звезделина Станкова. Силно препоръчвам клиповете ѝ!

Абитуриентски бал в Албена, 2001 г.

След гимназията продължи в Техническия университет в София. Много вицове има за ТУ и май всичките са верни?

Ха-ха-ха… Как да ти кажа… Сещам се за една история от нашата група в ТУ за една колежка, която освен готина, беше и доста сръчна и много добре си беше запоила транзисторите… Доцентът, минавайки покрай нея, погледна с едното око запоените транзистори, погледна с другото в щедрото ѝ деколте и каза: “Колежке… тц тц тц… ама много са ви хубави транзисторите!”

(Петър) Аз пък се сещам колко беше “изтрещял” преди изпита ти по Теоретична електротехника (ТЕ)… Идвам ти на гости, забирам те от общежитието, където цял ден си учил, излизаме и още на изхода виждаме графит, на който с големи букви е написано “ОБИЧАМ ТЕ”. И твоят отговор беше: “Кой пък е тоя лудият, дето обича теоретична електротехника”…

Леле, сега си спомних, трябва да проверим дали този надпис още стои (смее се)!

Но ако тръгнем да разказваме истории на хората, ще стане много, много дълго интервю… Затова – по същество: как реши от техничар-математик да започнеш да се занимаваш точно с преводи?

Трудно и много случайно… Щях да кажа “за пари”, но тогава и те не бяха толкова много… По принцип не обичам да си слагам строги етикети като “техничар”, “математик” или “лингвист”. Хората са комбинация от много силни и слаби страни. Да се фокусираш само върху една от тях понякога е загуба. Винаги съм обичал езиците, а нашият общ приятел Ники Ангелов ме врънкаше доста време да пробвам и да започна да се занимавам с преводи при тях и в един момент нещата се случиха.

Кое е най-трудното в тази професия? 

За преводите със сигурност мога да кажа, че трябва сам да усещаш, че ще ти се получи. Не е задължително да си следвал филология, определено. Трябва влечение и разбиране на езиците и малко дисциплина да научиш и следваш правилата. Критичното мислене помага много в засуканите n-смислени ситуации. А в днешно време е нужно и да се справяш с най-различни типове софтуер за подпомагане и анализ на превода. Най-трудното за мен е да намериш баланса между качество и скорост – по това се познават най-добрите. 

Ако някой реши да се занимава с преводи, какво би му казал?

Чудесно! Щом аз, инженер по радиокомуникации, мога да го правя, значи го можете и вие! Като съвет към всеки, който се колебае – преводите са една много динамично развиваща се област в момента. Интеграцията им с технологиите е все по-задълбочена и затова се отварят възможности не само за преводачи и редактори, а и за проектни мениджъри, инженери по локализация, програмисти и т.н.

А за чуждите езици? За много хора те са голяма трудност, дори за елементарни неща от рода на това да си поръчат пържола в ресторант или да попитат от кой коловоз тръгва влакът им… Тях какво би посъветвал?

Две неща. 

“Не яжте пържоли” и “не пътувайте с влак”?

(Смее се) Най-важното е човек да има желание. Ако има желание, начините са много и всеки е свободен да си избере. Аз бих посъветвал да се “заобградите” с езика – говорете си с хора, които го говорят; гледайте филми, сериали, музикални клипове; научете песни; хванете си “нейтив” гадже… 

А второто нещо?

Второто е, ако човек няма желание… Ето затова е преводаческата индустрия. Тя пък е за хора, които нямат времето или мотивацията да научат нов език, а понякога дори не е нужно – технологиите за машинни преводи стават все по-добри с времето…

Да, но има хора, които имат желанието, някои дори са учили езика месеци, дори години наред и просто ги е страх да го използват на практика… Сещаме се за приятелка-чужденка, която влязла в една хлебарница и си поискала “топла путка”…

Това не е страх, това си е смелост! Всеки човек, който се осмели да говори на чужд език, независимо от несъвършенствата му (граматика, акцент и т. н.), заслужава поздравления. И още нещо – ако вие говорите на чуждия език, вярвам, че човекът срещу вас ще ви уважава повече: вие се опитвате да говорите на неговия език, а не той – на вашия…

За колко време ще проговориш китайски, бе, отворко?

Когато ми дадете номера на китайката!

Знаем, че обичаш фотографията и най-вече портретната…

Още от малък обичах да рисувам, особено портрети. Има нещо в човешките очи, което много ме привлича. С фотография започнах да се занимавам преди 15-16 години, като основно търсих съвети и помощ във Фото Форум. Когато свикнеш да виждаш света през визьора, това доста ти променя разбирането за „красивото“. Ако щеш го наречи “кадриране”, “фън шуй” или просто “око за хубавото”, наистина човек вижда нещата различно. Радвам се, че се запалих, защото това разбиране остава за цял живот…

И кои са най-красивите очи, които искаш да снимаш?

Определено “окото” на Юпитер. Малко циклопско, но доста красиво!

Обсерваторията в Рожен

Занимаваш се и с астрофотография, тоест?

Уникално е чувството да видиш пръстените на Сатурн със собствените си очи, а не на екран… 

Какви други хобита имаш? Знаем, че обичаш да готвиш и го правиш много добре, още си спомняме великото “пиле върху сол”… 

Ха, изненадахте ме… Нямам претенции, че готвя добре, но определено го правя много старателно. Аз съм от тези, които трудно ще си оставят манджата на котлона да се готви сама. Все нещо разбърквам, опитвам, поръсвам, ба́я. Колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че така наречената “тайна съставка” в храната е просто вниманието и отдадеността, с която приготвяш гозбата. Когато готвиш за любим човек или си в добро настроение, това се усеща и в храната…

Не е ли така и за танците?

Така е.

Разкажи ни и за това си хоби…

Танцувам салса от около 15 години. Всичко започна от фотографията, покрай която се запознах с едно момиче, което пък ме заведе на урок при Памбос. Оказа се, че първият ми час по салса беше за средно напреднали, а ние се озовахме на първия ред, без грам идея кога сме надясно, кога – наляво… Памбос ни хвана за ръка, заведе ни най-отзад и ни осигури личен инструктор. След този урок вече бях “зарибен”…

Снимка: Емил Методиев

Имаш ли някаква “слабост”?

Като се изморя… (смее се) Хората имаме страшно много слабости и да се пребориш дори с една от тях е подвиг. Още се боря с перфекционизма си, който често ми пречи да взема решение или да свърша нещо по-бързо. Обичам всичко да е изпипано до последния детайл и това понякога пречи. Оприличавали са ме на Монк и на Декстър от Showtime и CBS (не онзи от Cartoon Network). Точно затова и основната ми дейност е по-скоро да проверявам и оценявам чуждите преводи, за да станат “тамън”.

Наскоро в живота ни навлязоха електрическите тротинетки. За някои хора те са чудесен, екологичен начин за придвижване, а за други – поредната глупост по улиците. Ти си един от първите хора в България, които си взеха такава тротинетка. Защо?

Мразя да губя време в трафика и в търсене на място за паркиране. Живея на високо (кв. Витоша) и я предпочитам пред велосипеда, за да не се налага да се потя. Много по-лесно се пренася и складира, а средната скорост е по-близка до тази на автомобил. За мен това е революция в персоналната мобилност и едно от екологичните решения за придвижването в София и големите градове по принцип. А хората, които не ги харесват, ще променят мнението си много бързо, когато нещата се регулират законово и всички свикнем с “тротките”. Със сигурност това са едни от най-добре похарчените ми пари…

А кои са най-безсмислено похарчените пари?

Тези, които нямаш (например бързите кредити). Тези за хазарт. Парите, които се дават за “марка”, а не за качество или функции. Или за неща, които са много намалени, независимо дали са ни нужни, но ги купуваме само заради маркетинговия натиск, а след това често ги изхвърляме. Много ме е яд, когато по тази причина се налага, например, да изхвърлям храна…

Ако случайно след десет години решим да четем заедно това интервю – как си представяш 47-годишния Георги Симеонов?

Малко побелял, вероятно с деца, доста по-зает, но винаги готов за интервю с ром… (налива си още малко) Може и с приятел.

Един последен и наистина важен въпрос, който вълнува всички наши читатели – слагаш ли си ром в кока-колата?

Кока-колата я обичам чиста… Но рома винаги го разреждам. 

Наздраве! Финален съвет към нашите читатели?

Не се взимайте прекалено насериозно. Всички сме само “звезден прах”.

Хареса ли ви интервюто? Прочетете и останалите…

Материалът Георги Симеонов – „Хората са комбинация от много силни и слаби страни“ е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Измина повече от година без интервю в блога ни, но ето, че е време да възобновим добрата традиция и да представяме готини наши близки и приятели. Правим го не с кого да е, а с Данаил Йотов. Той е роден в София, зодия лъв, левскар, женен, със син. Занимава се с редица неща, сред които програмиране, футбол, настолни игри, книги-игри, шах, патриотизъм, компютърни игри, водил е в ТВ предаване и дори преподава бази данни… Четете по-надолу за да научите повече за Дани, къде е учил, за особеностите на Германия, защо е избрал България, любопитни неща за книгите-игри и не само…

Здравей, Дани! Как си?

Отлично!

Разкажи ни малко за себе си?

Роден съм в София, учил съм в Първо СОУ, после завърших Немската гимназия, а след това и Техническия университет – все в София. От близо 10 години работя като програмист. В момента съм на 32 години, щастливо женен с един син… засега!

Добре, да започнем отначало – кажи ни нещо за Първо СОУ?

Ами в Първо учих от първи до седми клас и интересното за това училище е, че е толкова голямо, че самото училище обгражда двора изцяло и като ритахме топка, тя никога не излизаше на улицата, за да я гоним. Освен това се влизаше с изпит преди първи клас – рисувахме снежен човек, трябваше да разпознаваме триъгълници и други геометрични фигури…

Доста иновативно за времето си!

Мотото на училището е много готино – “Като Първо няма второ!!!”.

Разкажи ни за Немската…

Води се най-елитното училище в България, но ако това е най-елитното, ме е страх да си помисля какви са другите… Там срещнах много приятели, научих много неща. И хубави, и лоши. Профилирах математика и информатика.

Какъв беше гимназистът Дани?

В началото ученето на езика е изключително много и съответно в началото водeх доста затворен начин на живот. Баща ми, също завършил немската, ми помагаше с езика. Но ученето ми дойде в повече. В 11-ти и 12-ти клас си наваксах с излизания и вече не си давах много зор с уроците. Освен по математика, разбира се… Там благодарение на майка ми съм нямал никакви проблеми. Искам да поздравя всички мои учители от 91 НЕГ, и по-специално – Нено Юруков, Ласка Йорданова и култовия Грегъри (Григор Димитров). Интересен факт е, че успяхме да вкараме Нено в класацията “Великите Българи” на БНТ през 2007. От общо 100 велики български личности, нашият учител по физика (и класен ръководител) завърши на 26то място!

Какво се случи с теб после?

Взех “Sprachdiplom” след завършването – диплома, която се дава след изпит в 12-ти клас за доста високо ниво на немски и ти позволява да кандидатстваш в който и да е университет в Германия. Аз пробвах в двата най-добри за Информационни технологии…

Приеха те, нали?

Да, и на двете места.

И?

Реших да остана в България. Едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота ми.

А защо не отиде да учиш в Германия като студент? Все пак, завършил си Немската, а и знаем, че висшето образование в Германия е безплатно…

Беше наистина много труден избор. Даже бях получил вече куфари като подарък и всичко беше подготвено да замина. Бях се явил на приемни изпити и в България – приеха ме в УНСС, ТУ София и СУ. Мислих много и реших да остана. Сега даже не мога да проумея защо съм се чудил през 2008 година… Ако успееш да се реализираш в България и да си докарваш прилични пари, за мен животът тук и в чужбина е несравним – дори без да включвам в уравнението приятелите и роднините, които трябва да оставиш, ако емигрираш…

Къде отиде да учиш в крайна сметка?

Завърших бакалавър в ТУ „Компютърни системи и технологии“ на немски език, а след това станах и магистър по Индустриален мениджмънт – пак на немски. Получих и немска диплома. Станах инженер, но, честно казано, в нашата сфера не смятам, че университетът дава подходящо образование. Просто технологиите се сменят доста динамично и човек трябва сам да учи новите неща. Все пак е важно да кажа, че от личния ми опит колегите ми от ФМИ са получили по-релеватни знания…

Ако зависеше от теб, какво щеше да се учи и какво – нямаше, за да има един студент нужните знания от практиката?

Според мен, би било много по-сполучливо бизнесът да кооперира с университети много по-свързано. Така всички страни ще са доволни – фирмите ще инвестират време в бъдещи кадри, университетите ще печелят популярност, а студентите – възможност за професионална реализация и старт в кариерата. Например фирмите може да пускат кадри да изнасят лекции или упражнения, а защо не и да бъдат част от жури на дипломни и курсови работи…

Колкото до Германия – знаем, че все пак си бил там – разкажи ни някоя интересна случка?

Бяхме на почивка при един приятел в Мюнхен през 2015 година и после през 2019 – на ежегодното световно изложение (и най-голямо в световен мащаб) на настолни игри в Есен. Интересна случка беше, когато ходихме до Therme Erding (Термална баня) до Мюнхен. Това е един огромен аквапарк със сауни, пързалки, парни бани и всякакво водно забавление, което можеш да се сетиш. Разделено е на три зони и в едната е задължително хората да са голи. Да точно така! Чисто голи! Не се позволява да си по бански, за да не притесняваш другите. В началото е малко странно, но после се свиква и си изкарахме супер. Пак бих отишъл!

Какво мислиш за немските автомобили?

Карам немска кола и колкото и да е стара, грам не искам да я сменям… Нямат грешка. В последно време на пазара по-вървежни са колите от Япония и Корея, но все пак си оставам традиционалист. Като марка съм фен на Ауди, въпреки че Мерцедесите са най-високият масов клас.

Би ли емигрирал – без значение дали в Германия или другаде?

Категорично НЕ. Никога. За мен родината е семейство. Просто по-голямо семейство. Да емигрирам би означавало да избягам от семейството си. И както човек е длъжен да се грижи за семейството си, така трябва да се грижи и за родината си. Много хора ще питат какво им е дала България, че да са ѝ длъжни… 

Какво ти е дала България, че да си ѝ длъжен?

Ами среда, култура, език, сигурност, възможности, традиции…. Ако всички избягат, на какво обричаме останалите тук?

Това би било чудесно, ако всички мислеха като теб. Но много хора не усещат държавата като семейство, а и като се сетим за някои случки, хич не ги виним… Какво би казал на тези хора?

Аз твърдо смятам, че годините на комунистическа диктатура дотолкова са повлияли на манталитета на хората тук, че още дълго ще има последствия. Основният проблем, разбира се, е че все още ни управляват хора, които (както и моите родители) са възпитавани с думите: “Учи, за да не работиш”. Има една много точна приказка – “Добрите хора създават добри времена, добрите времена създават лоши хора, лошите хора създават лоши времена, а лошите времена създават добри хора.” Тази цикличност важи за България и нашето поколение сме “добрите хора”, които са възпитани в гладните години на прохождащата демокрация (лошите времена) и сега остава да създадем добрите времена. А повечето такива случки, които визирате, са благодарение на хората, възпитани в “доброто време” от близкото ни минало, когато всички са били равни, но някои са били „по-равни“ от други…

И все пак, говори се, че в Западна Европа, САЩ, Канада, се живее значително по-добре…

Повечето ни сънародници са с грешна представа за живота и стандарта в другите държави. Навсякъде има проблеми. Ние сме най-добри в това да се оплакваме. Реално България е в икономически растеж, а Германия например в момента има най-голям ръст на безработица в Европейския съюз. А дори няма нужда да сравнявам държавата ни със страни от други континенти.

Тогава как можем да живеем по-добре тук?

Аз лично съм решил за себе си, че ако нещо не ми харесва тук, ще правя всичко възможно да го променя към по-добро по законен начин и чрез личен пример – тоест вместо да се оплаквам от „манталитета на Ганьо“, които си хвърля боклуците на улицата или псува каруцарски пред семейството си, аз почиствам някоя градинка или паметник и се държа джентълменски към близките си… Отдавам почит на героите, които са се жертвали за нас и помня техните подвизи. И така ще възпитавам децата си.

Всичко това вече сме го забелязвали у теб и то още от първите дни, в които те познаваме!

Това е най-малкото, което може един българин да направи. Съвременният човек има изключително много удобства и лесно може да загуби идентичност, да забрави героите и предците си, които са дали всичко за Родината. Народ без минало няма бъдеще.

Васил Левски ли е причината да си върл фен на ПФК „Левски“ или причината е друга?

Всичко при мен започна още в детска възраст със зодията – и аз като Пешо съм лъв. Като разбрах, че в гербът ни е с лъвове, че контурите на държавата са ни във формата на лъв, че лъвът е царят на животните (благороден, справедлив и могъщ), че най-големият ни герой – Васил Левски е с такъв псевдоним, заради лъвски скок, че дори валутата ни е “лев”, нямаше как да не стана фен и на Левски! Освен това синият цвят, великата история, успехите и огромната фенска маса само засилиха любовта ми към клуба. Просто велик клуб, създаден в едни времена, когато в България хората са били водени главно от любов към нацията и нашите герои. А и самото име на отбора… Колко други отбори са кръстени с името на историческа личност/герой? Освен българските Ботев и Левски, аз се сещам за холандския Аякс!

Хммм… “Спартак”! И не знаем брои ли се “Манчестър Юнайтед”, един фен се беше кръстил така! Но нека поговорим и за професията ти – не е тайна, че с Петър сте работили заедно и светът на спортните залагания крие доста технически предизвикателства… 

IT секторът не спира да се развива. Във повечето компании постоянно се отварят нови позиции. Какво по-интересно от това да работиш с много различни хора – тамън ги опознаеш и вече имаш 20 нови колеги!

Занимавал си се и с обучаване на такива колеги…

Да, преподавам бази данни на няколко места, напоследък не толкова често. Освен това, откакто съм на лидерска позиция съм провел доста интервюта – наскоро ги смятах, средно по едно на седмица за последните 5 години…

Това са над 250 интервюта! Кои са трите най-важни неща, които човек, занимаващ се с програмиране и ИТ (или поне такъв, който иска да се занимава) трябва да знае?

1. Логическото мислене е най-важно – човек не се ражда с него, то се развива (тук помага и математиката).
2. За всеки проблем има няколко решения, но трябва да се открие най-подходящото.
3. Всяко едно нещо, за да се научи на достатъчно добро ниво, трябва практика.

Знаем, че обожаваш настолни игри, книги-игри, компютърни игри, escape стаи – направо се чудим откъде да почнем…

Да, имам доста хобита… Имам към стотина настолни игри у нас, почти всички книги-игри, които са излизали на български език (те повечето в световен мащаб са български).

Вярно? Искаш да кажеш, че Майкъл Майндкрайм, Колин Уолъмбъри, Ейдриън Уейн и Робърт Блонд са българи?

Точно така! Това са четиримата най-известни автори в жанра от старата вълна (книгите-игри бяха спрени през 2002, чак до към 2011 година, затова има стара и нова вълна). Истинските им имена са: Димитър Дафовски, Любомир Николов, Александър Султанов и Богдан Русев. Причината да са с такива псевдоними е, че през 90-те години на миналия век да пробиеш като автор с българско име е било много трудно, докато точно обратното – английско звучащо име се е продавало без проблем, заради недостига на западна литература преди това.

Познаваш ли лично някой от авторите на книги-игри?

Да, познавам няколко, познавам и няколко от новите – хубавото е, че жанрът се възроди с пълна сила! Тук е моментът да поздравя всички участници в “Сдружение книги-игри”, които възродиха жанра и по-специално тези, които познавам лично – Роската, Ал Торо, Гален. Също човекът, който направи книжарница със старите книги, освен, че е и автор: Ейдриън Уейн – https://game-books.info/bg/. Както и, разбира се, Роджър Уилко (Пенко Живанов).

Кажи ни 2-3 любими заглавия (и защо са ти любими)?

• “Вампирите на Флавия: Ловците” на Робърт Блонд – уникална история за вампири с изключителна система за водене на битки. Първо събираш ловна дружина (уникални герои с различни оръжия и качества), после ловиш обикновени вампири и накрая водиш епични битки с могъщи архвампири.
• “Златният оракул” на Майкъл Майндкрайм – велико пиратско приключение, в което купуваш кораб, оръдия, наемаш екипаж и изживяваш много морски битки.
• “Джонатан Харпър и четиримата конника на апокалипсиса” на Робърт Блонд – книга за Втората Световна Война, в която ти обикаляш света, за да събереш важни артефакти, променящи историята – в стил „Индиана Джоунс“.

Вярно ли е, че самият ти си прототип на герой в една от книгите-игри?

Да! Книгата е “Т.О.Р.Н.А.Д.О 6” на Майкъл Майндкрайм и Ал Торо (Александър Торофиев), излязла през 2020 година.

Освен книгите игри, имаш и стотина настолни игри у вас. Няма да те питаме къде ги съхраняваш, но ще попитаме какво играеш най-често?

За цялото ми съществуване най-много съм играл шах. Изключвайки го, като цяло гледам да разнообразявам, най-любимата ми настолна игра е “Цивилизация”. Падам си по по-тежките (отнемащи над 2-3 часа време за игра), но играя всевъзможни игри и имам късмета да тествам неща, които още не са пуснати в продажба на българския пазар. Александър и Леда Герови – благодаря! Те са собственици на издателство за настолни игри и освен, че са най-големите вносители на настолни игри в България, създадоха няколко собствени игри и имат страхотен магазин – BigBag, онлайн магазина на Фантасмагория.

А мислил ли си да създадеш собствена настолна игра?

Да, от доста време, но съвсем наскоро вече предприех конкретни действия за осъществяването на тази моя мечта! През 2022 година се надявам да съм готов.

Уауу! Издай ни мъничко…

Мога да кажа, че темата ще е свързана с българската история. Освен това се опитвам да вкарам нови механики, които досега не са ползвани. Смятам, че ще се получи добре!

Непременно ще я тестваме, когато е готова. А кое е най-важното, за да е интересна една такава игра?

Различните хора търсят различни неща, но за настолните игри най-важното е интеракцията с другите играчи – социалният елемент, който липсва при повечето компютърни игри, например. Да изживееш реакцията на някое твое действие от опонент или съотборник е безценно.

Водил си и телевизионно предаване за настолни игри, нали?

Участвах в един сегмент в online телевизията на GPlay. Направих десетина ревюта на настолни игри.

А за компютърните игри – какво играеш?

От както се помня играя Dota (вече Dota 2). Имало е периоди, в които не съм бил супер активен, но никога не съм спирал. Другите неща, които играя, са стратегии (Age of Mythology, Age of Empires 2), тактически като Heroes 5 и картови – Gwent, Hearthstone. Преди време участвах в някои турнири и имам няколко награди.

А какво не играеш?

RPG-та, този жанр в компютърните игри така и не успя да ме грабне… Липсва ми състезателният елемент там.

Имаш и още една страст – ескейп стаи!

Минал съм 80% от ескейп стаите в София от началото им. 

Успя ли да излезеш от всички навреме?

От повечето успях, имаше и няколко “костеливи ореха”!

Коя ти беше най-лесна, най-трудна, най-забавна?

Най-забавна със сигурност “Room 66” –  (силно я препоръчвам), за нея Пешо може да потвърди, изиграхме я заедно! Най-лесна може би беше “Железният трон”, а най-трудна… имаше една… мисля, че беше “Килия 45”, от която дори не успяхме да излезем.. За жалост вече я няма, иначе пак бих я пробвал, след като вече съм забравил всички загадки.

Има много хора, които вероятно не са фенове нито на настолни, нито на компютърни игри, нито на книги-игри, нито на ескейп стаи… Какво би им казал?

Има един много хубав цитат написан на националния ни стадион по футбол “Васил Левски”:

„Човекът е напълно човек, само когато играе!“
Фридрих Шилер

Няма по-точни думи. В природата на хората е съревнованието и стремежа да изпревариш, победиш. Затова и човешката раса е най-развитата. В природата ни е да играем!

Занимаваш се и със спорт…

О, да! 

Практикувам: футбол, тенис на маса, шах, плуване.

Гледам: футбол, Формула-1, тенис на корт, бокс.

Тренирал съм: шах, баскетбол, футбол, тенис на корт, карате, джудо, кикбокс.

И в същото време си прекрасен съпруг и баща! Как намираш време за всичко това с малко дете?

Ами трудно е, но сега пък ценя още повече тези моменти, в които намирам време за някое хоби или просто да се видя с приятели с или без повод. В крайна сметка, когато човек има желание, има и начин! Мечтата ми е с малкия скоро заедно да се радваме на игрите! Тук е много важно да благодаря на прекрасната ми жена, която ме подкрепя във всичко!

А как се запознахте с нея?

С Нани се запознахме благодарение на нейната сестра, с която бяхме колеги в университета. Т.е. срещнах жената, с която ще прекарам остатъка от живота си, благодарение на това, че останах тук, а не заминах да следвам в Германия. Интересното е, че се запознахме през 2009 година, но чак през 2011 станахме гаджета, без да сме се виждали през останалото време. От там нататък връзката ни се разви перфектно – в края на 2012 г. заживяхме заедно, през 2015 г. се сгодихме, 2016 г. се оженихме, 2017 г. забременя, 2018 г. роди прекрасния ни син Петър…

Супер! Ще направим още едно интервю през 2032 г. например, за да видим докъде сте я докарали… Разкажи ни за някой любим момент?

Любимият ми момент е, когато ѝ предложих брак. Бяхме на традиционното празненство по случай рождения ден на баща ѝ – ставаше на 72 години. Аз се бях подготвил със скъпа колекционерска ракия и ѝ поисках ръката от него. Пръстенът дойде в следващия момент закачен за каишката на любимото ѝ куче – Хари.

(На Биби и стана романтично) А с кое, постигнато в живота си досега се гордееш най-много – в професионален и в личен план?

В професионален – че не спрях да се развивам и извървях пътя от стажант до ръководител на пет екипа с програмисти и QA само в 2 фирми за 9 години. В личен план се гордея с моя с прекрасен син – Петър.

(Въпрос от Биби, на която все още ѝ е романтично) Когато човек те види за първи път, вижда един силен, едър мъж… Има ли нещо, от което се страхуваш?

Има доста неща, от които се страхувам.. Например от високо. Страхувам се и какво ще стане с държавата ни в бъдещето…

А какво те кара да се усмихваш?

На първо място – синът ми! Както и да е минал денят ми, в момента, в който той ми се зарадва като се върна вкъщи, забравям всичко друго и една „мазна“ усмивка се лепва на лицето ми!!!

Къде би искал да отидеш сам?

Няма такова място!

А къде – със семейството си?

Искам да обиколим много места по света, засега не ни остава достатъчно време – все изниква нещо, а сега пандемията усложнява нещата още повече…

Пет неща (не хора!), които непременно бе взел със себе си, когато ходиш някъде…

Предполагам, някъде за ден или повече, а не когато просто излизам до магазина…

Точно така… Да кажем – за месец?

1. Кръстчето от баба ми. Всъщност него не го махам никога от врата си, откакто се помня. Подарено ми е, когато съм бил кръстен – на 17.09.1989 г. (бил съм на 40 дни). Махал съм го няколко пъти през живота ми, само да му сменя каишката.
2. Книга (поне една)
3. Лаптоп
4. Къси панталони (дори и да е зима, в хотелите и вилите винаги е топло)
5. Хигиенните неща (дезодорант, четка и паста за зъби, гребен и т.н.)

Каква суперсила би искал да имаш?

Да давам здраве на близките ми.

И за финал – какво ще пожелаеш на читателите ни?

Благоденствие!

Вижте и другите интервюта с наши приятели.

Материалът Данаил Йотов: Както човек се грижи за семейството си, така трябва да го прави и за родината си! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.