Кои са най-добрите памперси? Отдавна си мислим да проведем подобен тест, но все не остава време. В крайна сметка събрахме следните пелени за еднократна употреба:

• Pampers Active Baby;
• Pampers Premium Care;
• Huggies Snug&Dry;
• Molfix;
• Pufies Sure Steps;
• DM BabyLove Windelslips (пелени-гащички);
• Chikko Super Bebe (възможно най-евтините, продават се по около 0,37 ст. бройката забележете, че е Chikko, а не Chicco);
• Обикновена памучна пелена за многократна употреба (в почти всяко отношение тя е по-различна и служи по-скоро за отправна точка).

Сигурни сме, че има още десетки, дори стотици видове пелени за еднократна употреба, но все пак ние сме си Биляна и Петър Събеви – блогъри, а не лицензирана лаборатория за провеждане на тестове върху бебешки пелени, така че това е положението…

И макар да не сме лицензирана лаборатория, знаем какво искаме от пелените, а някои от нас се занимават с тестване от години (на софтуер, не на пелени, но принципът е един и същ).

Всяка една от пелените (5 размер) тествахме по осем различни критерия. За всеки един от тях ще пишем подробно…

Дебелината на пелената е един много важен тест. Опитайте се да вкарате възглавница в гащите си, след което да ходите естествено и ще разберете колко е хубаво, ако възглавницата е по-тънка. Този тест е доста лесен за изпълнение, защото включва просто измерване. Важно е да отбележим, че мерим дебелината на основата с точност до милиметри при поставен тежък предмет върху нея (в нашия случай – свещник).

Понеже това е и първият тест, нека обясним накратко и как оценяваме: всяка дисциплина си има определен символ. За дебелината този символ е линийка. Колкото по-тънка е пелената, толкова повече линийки ще получи като оценка за най-добра дебелина (максимумът е 5).

Най-тънки определено са Pampers Premium Care (които са около два пъти по-дебели от 4 памучната пелена, сгъната на четири в крайна сметка), следвани плътно от Pufies… Huggies и Baby Love остават в дъното на класацията:

Обикновена памучна пелена
Pampers Premium Care
Pufies Sure Steps
Molfix
Chikko Super Bebe
Pampers Active Baby
Baby Love (гащички)
Huggies Snug&Dry

Пропускливост на въздух е дисциплина, която е важна за това кожата на бебето да „диша“. Така детето се предпазва от изпотяване, запарване и раздразнения. Но как да замерим в домашни условия пропускливостта? Ами с прахосмукачка! Настройваме точно определена сила на всмукване и гледаме колко време след поставянето на пелената пред маркуча на прахосмукачката, индикаторът за претоварване на мотора ще се включи.

За тази дисциплина специалният ни символ е вентилатор. Тук е мястото да отбележим, че памучните пелени пропускат несравнимо повече въздух (за съжаление, и течности, но за това малко по-надолу)…

Да ползваш Chikko от гледна точка на пропускливост на въздух е сравнимо единствено с това да си направиш гащи от мушама. Pufies също пропускат една идея по-малко въздух спрямо останалите пелени.

Обикновена памучна пелена
Pampers Premium Care
Huggies Snug&Dry
Pampers Active Baby
Baby Love (гащички)
Molfix
Pufies Sure Steps
Chikko Super Bebe

Здравината на подлепването също не е за пренебрегване. Какво значение има колко е добра дадена пелена, ако тя лесно се къса или отлепя? В този тест направихме пряко сравнение „всеки срещу всеки“ като закачихме пелените една за друга. Като изключим Chikko, всички останали памперси имат доста добро захващане и залепват здраво, но когато трябва се отлепят лесно.

В тази дисциплина даваме щипки. Колкото по-добро е захващането на пелените, толкова повече щипки получават.

DM Baby Love в случая печелят класацията поради факта, че са гащички. Веднага след тях се класират четири марки: двата модела на Pampers, Huggies и Molfix. Pufies леко изостават, но все още захващат здраво. Колкото до Chikko, захващането  е ужасно и лесно може да се разлепи.

Baby Love (гащички)
Pampers Premium Care
Huggies Snug&Dry
Pampers Active Baby
Molfix
Pufies Sure Steps
Обикновена памучна пелена
Chikko Super Bebe

Мекотата и материята на основата са изключително важни за нежната кожа на бебето. Докато правехме този тест се убедихме, че глупостите, с които се занимаваме си струват. Когато купуваш, си казваш „пелена, какво толкова!“, но ако направиш пряко сравнение „всеки срещу всеки“, разликата е толкова голяма, колкото между рециклирана хартия и коприна.

В тази дисциплина даваме светло синьо перце – най-меките и приятни на допир пелени получават най-много такива перца.

Истината е, че най-мека се оказа основата на DM BabyLove Windelslips. За съжаление, самата основа съдържа неравни релефни гранулки, които леко дразнят и поради тази причина основата на DM отива на трето място заедно с Pampers Active Baby. Така Pampers Premium Care отива на първо място, а плътно зад него е Huggies Snug&Dry. В дъното на класацията са Pufies, а Chikko, както вече казахме има отвратителното усещане на мушама.

Обикновена памучна пелена
Pampers Premium Care
Huggies Snug&Dry
Pampers Active Baby
Baby Love (гащички)
Molfix
Pufies Sure Steps
Chikko Super Bebe

Мекотата и материята на ластиците около слабините и кръста играе не по-малко важна роля от тази на основата. Колкото и да е мека основата, ако ластиците са гадни, стягат и убиват на детето, ясно е, че положението не е добре.

За най-добрите материи около слабините и кръста даваме сини перца. Колкото по-добри, толкова повече перца получават.

Тук промяна почти нямаме. Ластиците на гащичките (Baby Love) са малко по-груби и така в тази дисциплина марката отива в долната половина на класацията. За сметка на това Huggies излиза едни гърди напред с изключително нежната си периферия и става шампион по мекота в нашата класация (като изключим памучната пелена, разбира се):

Обикновена памучна пелена
Huggies Snug&Dry
Pampers Premium Care
Pampers Active Baby
Molfix
Pufies Sure Steps
Baby Love (гащички)
Chikko Super Bebe

Попиване на течност след 30 секунди. Каквото и да си говорим, бебешките пелени за еднократна употреба имат основна цел и тя е да попиват добре и да държат дупето на детето сухо. Затова посвещаваме цели три категории на това. С мерителна лъжичка и точност от 20 ml изпробвахме как ще се справят пелените с малко количество течност (60 ml), като измерихме след 30 секунди.

Проверката правим с много тънки хартиени кърпички от този вид, а за символ сме избрали синя капка.

Тук определено Baby Love ни впечатлиха с изключително бързото си попиване, Pufies ни разочарова за пореден път, а всички останали марки, включително и евтината Chikko направиха почти еднакъв резултат.

Baby Love (гащички)
Huggies Snug&Dry
Pampers Premium Care
Pampers Active Baby
Molfix
Chikko Super Bebe
Pufies Sure Steps
Обикновена памучна пелена

Попиване на течност след 5 минути. Добавяме още 100 ml, изчакваме 5 минути и проверяваме доколко пелените са попили по гореописания начин.

За този тест даваме зелени капки.

Очаквано, Baby Love са попили всичко. Huggies също са се справили много добре. Изненада – евтините Chikko също са придърпали цялата течност в себе си (едва забележими капчици). В средата са Molfix и двата модела на Pampers, оставят телко видими мокри петънца с големина на върха на топлийка. Pufies отново разочароват.

Baby Love (гащички)
Huggies Snug&Dry
Chikko Super Bebe
Pampers Active Baby
Molfix
Pampers Premium Care
Pufies Sure Steps
Обикновена памучна пелена

Максималната способност за попиване на течност е нашата последна, но не и по важност дисциплина. Защото когато детето се напишка 3-4 пъти през нощта, капацитетът, който може да поеме пелената също е много важен. В този екстремен тест добавяхме вода, докато пелената в крайна сметка подлее.

За пелените, задържащи най-много течност даваме виолетови капки.

Този път двата модела на Pampers показаха защо „памперс“ е синоним на пелена за еднократна употреба – Pampers Active Baby побра рекордните 1460 мл. преди да прелее! Това е достатъчно да побере дори количеството урина от възрастен човек за денонощие. Естествено, всичко над 1 литър е безсмислено, така че всички пелени побрали над литър получават пълен брой точки – което всъщност се изчерпа до тънките Pampers Premium Care. Тук евтините Chikko и скъпите Huggies останаха в дъното на класацията, докато всички останали модели поеха над 500 ml.

Pampers Active Baby
Pampers Premium Care
Baby Love (гащички)
Pufies Sure Steps
Molfix
Huggies Snug&Dry
Chikko Super Bebe
Обикновена памучна пелена

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ

Дойде моментът да сумираме всички вентилатори, линийки, перца и капчици и да достигнем до крайното класиране. Ето го и него!

Както виждате, Pampers доказаха името си, но собствената марка на DM – Baby Love също се представи на страхотно ниво. Molfix определено пък печелят първото място в съотношение „цена-качество“: тези пелени са евтини, а предлагат наистина високо качество. Скъпите Huggies Snug&Dry са невероятно меки и нежни пелени и като цяло единственото, което не им достигна е способността да задържат по-голямо количество течност. Евтините Chikko Super Bebe очаквано са в дъното на класацията, но определено очаквахме повече от Pufies, които не дишат достатъчно, не задържат напълно сухо дори и след 5 мин. и са от доста по-неудобна материя в сравнение с конкурентите си.

Нарочно не включихме факторът цена в класацията си. Тя е нещо, което се променя, зависи от това колко пелени ще вземете (малък-среден-голям-джъмбо пакет), зависи от коя търговска верига, магазин или дрогерия ще я вземете и няма как да се определи толкова лесно. Посочените по-долу цени и ценови диапазони са ориентировъчни към 03.2013 г. и са изчислени на база 10 бр.:

А доколко пелените за еднократна употреба могат да се сравняват с обикновените памучни пелени за многократна е тема на дълги дискусии. Тестът ни показва едно – те са много различни…

И за финал, определено се забавлявахме да проведем този тест.  Надяваме се, че и този път сме ви били полезни!

Отдавна се каним да посетим Прага… и най-накрая го направихме по време на празниците (Великден и Гергьовден) с минимално взимане на отпуск (за справка: www.kogadavzemaotpusk.com).

Работата е там, че билетите до Прага са сравнително скъпи и понякога може да ви излезе по-евтино да кацнете в Берлин и от там да пътувате с автобус или влак.

Пример:

• Дата на резервация: 20.05.2013 г.
• Дата на отиване: 01.09.2013 г.
• Дата на връщане: 09.09.2013 г. (+/- 1 ден)
• Тип билет: двупосочен
• Пътници: 1 възрастен

Най-добри резултати със самолет:

• Czech Airlines (директен полет) – 415 лв.
• Bulgaria Air (директен полет) – 442 лв.
• Air France през Париж – 417 лв.

Както виждате, цените не са по-малко от 200 EUR дори когато купувате билетите много предвидливо. Но какво става, ако летите до Берлин и от там ползвате наземен транспорт до Прага?

• EasyJet – 188 лв.
• AirBerlin – 266 лв.

+ наземен транспорт:

• влак Берлин-Прага-Берлин: 115 лв.
• автобус Берлин-Прага-Берлин: 67 лв.

= цена София-Прага-София за 255 лв. при това с разглеждане на Берлин. Имайте предвид, че ако пътувате повече хора, билетите за влак стават още по-евтини на човек, а можете да поспрете и в Дрезден…

Всички цени са обърнати в лева за удобство. Иначе в крайна сметка още преди да публикуваме този пост, цените вече ще са доста различни за конкретните дати, но идеята си остава същата! А още подобни идеи вече сме ви казвали в нашия кратък наръчник за туристи

Именно по този начин се възползвахме и ние с Биляна и разгледахме Берлин, Дрезден и Прага, а понеже в Прага останахме за няколко дни, разгледахме също така и околностите: Карлщайн и Кутна Хора.

За всяка една от тези туристически дестинации ще пишем поотделно, а тази публикация ще обновяваме със съответните линкове:

• Берлин
• Дрезден
• Прага
  • Карлщайн
  • Кутна Хора

До скоро!

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение…  А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

И така, бърза география на централната част на Берлин. На пръв поглед Берлин може и да не ви се стори най-туристическият град на света (особено ако го сравните с Лондон, Париж или Барселона). По европейските стандарти Берлин е млад град, но той е бил столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.), Германската империя (1871–1918 г.), Ваймарската република (1919–1933 г.) и Третия Райх (1933–1945 г.), а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 от територията му. През града минава река Шпрее и се промушва под 960 моста – повече, отколкото във Венеция! Както всички знаете, от 1961 до 1990 г. градът е разделен и от Берлинската стена, но за това малко по-нататък…

При четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфурт например), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях. За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи – Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места. Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократно преди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин

Нека започнем от тук. Първо, защото има добри връзки от летището до гарата; второ, за да ви улесним в случай, че идвате с наземен транспорт и трето, защото новата ж.п. гара на Берлин е открита скоро (2006 г.) и към момента е най-големият ж.п. възел в Европа! Самата гара е на няколко подземни и надземни нива, на всяко от което има коловози, което си е доста странно. Празните места в огромната метална конструкция са запълнени от търговски обекти, превръщайки гарата в немалък мол. За да придобиете бегла представа за какво става въпрос, събрахме две снимки в едно:

Не само гарата, но и цялата транспортна мрежа на Берлин е уникална – общата дължина на автобусните линии, трамваите и метрото е над 2500 километра. Отново пример, за да добиете представа: ако съберем линиите на градския транспорт в една, тя ще покрива разстоянието от Берлин до София и от там до Варна! Затова в този пътеводител за всеки обект ще пишем и как може да го достигнете (S-Bahn, U-Bahn, Tram, Bus). Един не особено кратък пример с централна гара Берлин: Berlin Hbf (U55, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE3, RE4, RE5, RE7, RB10, RE14, RE21, RE22, Bus: 120, 123, 142, 147, 245, N20, N40, M41, M85, TXL).

Едно бързо разяснение и за автобусите – имате TXL, който ходи до летище Tegel. Тези, които започват с буква N са нощни, с буква X – експресни, а с буква M правят връзка с метро.

И тъй, разглеждаме гарата, качваме се на най-горното ѝ ниво и се мятаме на S-Bahn до…

Александерплац

Alexanderplatz някога е бил пазар за добитък и се е намирал извън пределите на града. През 1805 г. руският император Александър I пристига в Берлин и така площадът добива днешното си име. По време на разделянето от Берлинската стена, Александерплац е центърът на Източен Берлин, а в наши дни е един от най-големите транспортни възли в немската столица Alexanderplatz (U2, U5, U8, S3, S5, S7, S75, RE 1, RE 2, RE 7, RB 14, Tram: M2, M4, M5, M6, Bus: TXL, M48, 100, 200, 248, N2, N5, N8, N42, N65).

Милиони туристи се снимат и пазаруват тук всеки ден. Има няколко места, в които можете да пазарувате:

• GALERIA Kaufhof – мол, който е практически туристическа забележителност. На общо 35 000 кв. м площ ще видите огромно разнообразие от всичко. Разбира се, по-скъпо е, отколкото в останалите магазини, но пък на тепсия ви се поднася огромно разнообразие от стоки. Lego например е по-евтино, отколкото в България!
• C & A - ако искате сравнително евтини дрехи, не си губете времето в Galeria, а направо влизайте в магазина на нейния ъгъл. Има доста хубави неща на нормални цени; Ако пуснете Биляна само на етажа за дамска конфекция, може да прекара половин ден.
• Saturn – магазин за техника от типа на Технополис и Техномаркет… на четири огромни етажа! Ако пуснете Петър само на щанда за фотографска техника, може да прекара половин ден.
• Alexa – леко встрани от площада, по S-Bahn линията. Този шопинг-център дава началото на цял търговски квартал, където няма да ви стигне и седмица. И ако това не ви е стигнало, ще ви кажем, че най-големият мол в Европа също е в Берлин… малко по-надолу

На Александерплац е и една от основните забележителности в Берлин – Световният часовник, който показва времето в 148 различни града по света.

Цилиндърът с диаметър 2,70 m има въртяща се част с означенията на часовете, които се местят спрямо имената на световните столици според часа. Просто, хитро и чудесно място за срещи.

Не се заблуждавайте обаче – Александерплац не е нито най-лъскавото, нито най-чистото, нито най-красивото място на света. Както във всеки голям град, под железните мостове, в подлезите и около търговските центрове е пълно с пияни, просяци и разни други странни субекти. И изведнъж виждате… Johnny Jukebox Berlin, един от най-добрите улични музиканти, с прекрасен, ангелски вокал, контрастиращ на бездомниците и просяците около него… Послушайте го и почувствайте уникалната атмосфера на Александерплац:

След като огладнеете, препоръчваме горещо Brauhaus Mitte, която се намира от другата страна на S-Bahn станцията:Готвят вкусно, цените не са много високи (спрямо немския стандарт, разбира се) и имате възможност да опитате четири различни вида локално приготвена бира. Ако се чудите каква точно, поръчайте си „проба“ (ще ви донесат 4 х 100 мл – по чашка от всеки вид). Имат и добро разнообразие от вурстчета (ако още не сте, непременно прочетете и краткия ни вурст-пътеводител).

Наближи ли залез слънце обаче има само едно място, където задължително трябва да отидете:

Телевизионната кула

Телевизионната кула в Берлин е най-високата сграда (368 m) в Германия и е една от най-високите конструкции в Европа.

С 1 200 000 посетители годишно кулата е и една от най-посещаваните атракции. Близо хиляда стъпала водят до 32-метровото кълбо, разкриващо 360-градусова прекрасна панорама. За щастие, няма нужда да ги изкачвате, тъй като два супер бързи асансьора ще ви вдигнат до горе за по-малко от минута.

Чакането на опашките обаче отнема часове, така че силно, ама много силно препоръчваме да си направите резервация. Входът е 12 EUR/човек, но самата резервация е безплатна и се прави през официалния сайт http://www.tv-turm.de.

Още по-силно препоръчваме да се качите в ресторанта. Цените за такова място са си направо евтини, стига да не се хвърляте на специалитетите: можете да си поръчате плодов фреш за 4-5 EUR, а удоволствието от преживяването е несравнимо.

За да се качите на кулата, минавате през проверка тип „летищна“. Има гардероб за якета, багажи, бутилки с вода и тем подобни. Не е проблем да вземете фотоапарат горе, но осветлението и отраженията са ужасни за снимки, така че задължително си вземете поляризиращ филтър. Иначе гледката от панорамния етаж е нещо-такова:

Ако сте с половинката си обаче, направо е задължително да си направите резервация за ресторанта. Първо, защото минавате VIP през всички опашки и си спестявате досадното чакане. Второ, защото сте на 207 m, а не на мижавите 203 m височина И трето, защото обстановката е коренно различна и това е едно от най-романтичните места: целият град е под вас, а масичките са поставени върху механичен „геврек“, който бавно се върти, за да можете да се насладите максимално и 360-градусово на гледката. „Вервайте ни“, качване без посещение в ресторанта е само една десета от цялостното удоволствие.

Ако пък нямате половинка, не се притеснявайте: Берлин е европейската столица с най-голям процент необвързани хора, търсещи партньор и една от столиците с най-много милионери на глава от населението… така че шансовете именно тук да срещнете любовта на живота си (която, между другото е и милионер) са доста добри.

Толкова празен (като на снимката) ресторанта можете да хванете едва след 22 часа. Кулата работи до полунощ, така че отиването там в 22:00-22:30 ч. е последният ви шанс, в случай, че не сте си направили резервация предварително. Има възможност и за ранна закуска там, но никога не сме я пробвали.

След като слезете от кулата, има няколко забележителности в градинката под нея (част от Alexanderplatz), на които да обърнете внимание:

• St. Marienkirche – църква, датираща поне от 1292 г.
• Rotes Rathaus – червената сграда на Берлинското кметство, с висока 74 m часовникова кула;
• Neptunbrunnen – фонтанът на Нептун с диаметър 18 m, заобиколен от четири жени, символизиращи четирите пруски реки: Елба, Рейн, Висла и Одер.

Леко встрани е и Берлинският морски център (AquaDom). Не го бъркайте с Аквариума, за който ще говорим по-надолу – това е SeaLife, малко по-ориентиран към малки деца и ученици… особено любители на морски звезди.

Наблизо е и Музеят на ГДР, където ще си спомните за времето на Трабант, противогазите в мазето, черно-белите телевизори, телефоните с шайба, грамофонните плочи и еднаквите холни секции…

Продължавайки само още 200 метра ще достигнете до

Островът на музеите

Според официалната статистика Берлин има повече музеи, отколкото дъждовни дни. В сърцето на германската столица има цял остров от музеи, който е влязъл и в списъка на ЮНЕСКО и ще заблести с пълна сила през 2015 г., когато се похарчат всичките 1 500 000 000 евро, инвестирани в него.

За ориентир можете да използвате Berlin Dom – най-голямата катедрала в града и централно място на най-големите християнски събития в Германия. А сега – музеите, които можете да видите на Музейния остров:

• Altes Museum – старият музей, завършен от Карл Фридрих още през 1830 г.;
• Neues Museum – новият музей, завършен около 30 години по-късно, напълно унищожен през Втората световна война и реконструиран, експозиции на египетско изкуство;
• Alte Nationalgalerie – националната галерия, съхраняваща творения на изкуството от XIX в.;
• Bode Museum – наричан още Музея на Кайзер Фридрих, с експозиции на скулптури, антично и визайнтийско изкуство;
• Pergamon Museum – най-отдалеченият комплекс на острова, конструиран през 1930 г., където са прочутият олтар от Пергамон и портата Ищар на Вавилон.

Повече информация за музеите – тук. Lustgarten (Bus: TXL, 100, 200, N2).

Разходка с лодка

Ако искате да разгледате Берлин с корабче (10-25 EUR/човек според маршрута и компанията), можете да си направите разходка по Шпрее с някоя от следните компании:

• BWSG Berlin,  Dock „Alte Börse“ Burgstraße Berlin-Mitte, близо до Музейния остров, имат разходки за час (11 EUR), както и за 2:30 часа (22 EUR) всеки ден от април до октомври. Hackescher Markt (S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, Tram: M4, M5, Bus: N5, N65). 
• Reederei Riedel тръгват от Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S25, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6), както и от няколко други места. Снимката горе е направено от мястото на тръгване на Фридрихщрасе (доста добра шопинг-зона, между другото). Предлагат най-различни турове с продължителност от 1 до 3 часа, включително и такива с хапване на борда.
• Stern und Kreisschiffahrt GmbH Berlin тръгват както от Friedrichstraße, така и близо до Музейния остров – Nikolaiviertel (Bus: M48, 248, N42)  и Jannowitzbrücke (S5, S7, S75, U8, RE1, RE2, RE7, RB14, Bus: 248, N8, N40, N65).
• Има и други, за тях вижте тук.

И така, след като сте се разходили, предлагаме да продължим от там, където спряхме. Затова продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

Под липите (Unter den Linden)

Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна), Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна), Новата караулна (отдясно, на снимката горе), Градската опера (отляво), Хумболтовия университет (от двете страни), преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме Фридрихщрасе и Глинкащрасе и започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

Бранденбургската врата

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света.

През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).

Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.

По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея.

Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер „Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена“ и тези на Роналд Рейгън: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!“… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.

Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

Площадът Паризер (Pariser Platz), на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името „Райхстаг“ се отнася за сградата, а „Бундестаг“ – за институцията.

През 1916 г. е добавен надписът „Dem Deutschen Volke“ („На немския народ“), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага, извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини.

По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението.

През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като „Кристо“), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители.

Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн. Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен

На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия…

По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове.

В средата на парка се извисява Колоната на победата, известна още като Siegessäule (на снимката вляво, автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз). Неофициалното ѝ име сред туристите е „Chick on a Stick“ („пиле на клечка“), а официалното – Großer Stern („Голямата звезда“), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26)

67-метровата колона възниква през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс „Криле на желанието“, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на „Stay“ на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно „Siegessäule“.

В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

• Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
• Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
• Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
• Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
• Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът, ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

Снимка: Captain Herbert

Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).

Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.

Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква „Кайзер Вилхелм“, известна като „Църквата на паметта“ (Gedächtniskirche).

Снимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име „кухия зъб“. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта.

Още няколко интересни туристически обекти в района:

• Театърът на Запада (Theater des Westerns) – един от най-големите и важни театри в Германия, създаден през 1896 г.
• Музей на еротиката (Erotik Museum) – не, че не се сещате, но да поясним: имат специална експозиция на вибратори. Вход: 9 EUR
• Историята на Берлин (The Story of Berlin) – интерактивен музей, разказващ историята на града по периоди. Вход: 12 EUR

Запомнете – автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко „пенсионерско“, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 (Снимка: Pedelecs). Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено). 

Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“. Вариантите са следните:

• улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:

• Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.
• Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).

• булевард Kurfürstendamm - може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната „Витошка“, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

Проблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч. Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

Снимка: Times

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур. Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена. За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен. Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR. Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе. Friedrichstraße  (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

Фридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове. В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за „скрит бисер“ в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се Zur Nolle и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика). Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до Hackescher Markt (от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид берлинска бира, наречен Berliner Weiße: леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

След като приключите с „масовата“ част, можете да се отдадете на „културна“ такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца). Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на Фридрихщат-Палас (или както се пише).

Снимка: Michael Fötsch

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил „Лас Вегас“, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No. 1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места). Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат…

Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße… За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

Снимка: Thomas Huntke

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис „Botschaft der Republik Bulgarien“ („Посолство на Република България“). Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

Продължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

Музеят на вурстчетата

Снимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори

Продължаваме на юг и стигаме до

Чекпойнт Чарли

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП „Чарли“ (или „C“, тъй като военните обичат „алфа“, „браво“, „чарли“, „делта“…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война. Много германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват… Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.

Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела „You are entering the American sector“ и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…

Тук се намира и Mauer Museum – музей за Берлинската стена, построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение…  Вход: 11,50 EUR. Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).

Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…

За феновете на Трабант

- Доволен ли си от твоя трабант?
– Да, само трябва да го пребоядисам.
– Защо?
– Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…

Колко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин.

На броени метри от тук обаче има запазено парче от

Берлинската стена

Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.

На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен:

 Днес са запазени няколко парчета от стената:

• Най-голямата галерия под открито небе в света (East Side Gallery), както и най-дългото парче от стената (1316 м) се намират на Mühlenstraße. Стената е изрисувана с графити, така че ако сте фенове на уличното изкуство, слезте близо до станция Warschauer Straße (U1, S5, S7, S75, RE7, RB14, Bus: 347, M10, N1).
• Мемориалът на Берлинската стена със запазена наблюдателна кула се намира на NordBahnhof, наблизо е и Природонаучният музей на Берлин. NordBahnhof (S1, S2, S25, Tram: M10, Bus: 245, 247)
• Парче от Берлинската стена има и в градинката пред НДК в София. Знаехте ли това?
• Около 100 метра от стената можете да видите и на мястото, което „сме достигнали“ в нашия виртуален разказ – Niederkirchnerstraße. Тук, до стената е създаден цял туристически информационен комплекс, за който ще разкажем малко по-подробно.

Топография на терора (Topographie des Terrors)

Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – Ес Ес, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.

Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва: „Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.“

Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.

Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от „задължителните“, така че си предвидете време за това.

Потсдамер плац

Снимка: Michael J. Zirbes

Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири):

Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления „цирков купол“ на Sony Center.  Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2)

Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:

• Берлинската художествена галерия (Berliner Gemäldegalerie) е една от най-големите в света и често е сравнявана с Лувъра в Париж и Ермитажа в Санкт Петербург.
• BlueMax Theatre – ако сте фен на Blue Man Group като нас, няма да пропуснете това 105-минутно шоу без прекъсване. Петър проспа първия си билет и му се наложи да си взима втори път, но това е една друга, много тъжна тема, при цена на билета между 60 и 80 EUR. Все пак, шоуто си струва, стига да си падате по подобни неща.
• Берлинската филхармония – за феновете на този вид музика, тук е мястото където се случват подобни събития.
• Музеят на музикалните инструменти – поредният музей, който трябва да посетите, особено ако обичате музикалните инструменти – цената е само 4 EUR.

От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на

Научният център Ото Бок

Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.

Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката… Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…

Мемориалът на Холокоста

Само на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи. Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман. Ebertstraße (Bus: M85)

Вместо финал

Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим.

И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.

Берлин е уникален град. Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си!

Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

Стоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името „силиций“ на английски – silicon с това на известния гръден имплант „силикон“ – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или „оригиналът“ в Сан Франциско“) се нарича „силициева“ поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и „Долината на несведущите“, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на „ss“ и „ß“ и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име „Порочният пазар“. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името „Altmarkt“. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“

Снимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан „от нулата“ отново и отново, цели пет пъти.

Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

90-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

Най-характерната отличителна черта на Женската църква е „Каменната камбана“ – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Снимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…

Неслучайно наричат това място „Балконът на Европа“:

Между впрочем, феновете на „Костенурките нинджа“ със сигурност ще оценят тази снимка:

Достигаме края на терасата и правим два „тегела“ по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

В средата му се извисява католическата църква „Св. Троица“ (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.

В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено

Цвингерът (Der Zwinger)

Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия „Старите майстори“ с произведения на Рафаело („Сикстинската мадона“ е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Има места, където снимането е разрешено и такива, където е „забранено“, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! „Зелените сводове“ е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

• Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
• Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
• Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
• Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
• Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
• Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
• Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
• Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро

Замисляли ли сте се колко неща в света са четири? Алхимиците казват, че има четири елемента: земя, вода, въздух и огън. Според физиците има четири фундаментални сили: електромагнетизъм, гравитация, слабо ядрено взаимодействие и силно ядрено взаимодействие. Според Аристотел причините, заради които се случват нещата са четири: материална, формална, действаща и целева… Четири са боите в картите за игра, четири са годините между световните първенства по футбол, четири са костенурките-нинджа, четири са колелата на автомобилите, четири са квадратчетата във всяко блокче „Тетрис“, четири са основните математичеки операции, четири са посоките на света, четири са сезоните… четири са и членовете на сем. Събеви!

Симеон се роди на 26.07.2013 г., 54 см, 4,200 кг. Отново специални благодарности на д-р Рени Ковачева, д-р Милко Недялков, акушерките Спаска Денчева и Миглена Ангелова, както и на целия екип. А лафовете на мед. сестра Светла Кацарска („Животът си давам, втори абокат не слагам!“) бяха просто уникални

Всички вече сме си вкъщи… и искаме да спиииииииим!

Покрай една от разработките на Биляна се наложи да съберем данни за блоговете и по-големите социални мрежи (Facebook, Google+, Twitter, Foursquare, LinkedIn). Ето какво се получи:

Източници:

Днес този блог става на осем години!

Започна като личния онлайн дневник на Петър, както много други блогове през и след далечната 2006 г. Оттогава блогът преживя много метаморфози – премина от Blogger на WordPress, после се появи Биляна и известно време също поддържаше свой блог. След това обединихме двата блога… Съдържанието също много се промени. По един начин пишеш, мислиш и говориш, когато знаеш, че споделеното ще бъде прочетено от 10 и от 10 000 души, сред които са родителите ти, шефът ти, приятелите ти, колегите ти, а скоро – и децата ти.

Онлайн светът също се промени – пишем много по-често във Facebook, отколкото в блога си. Но ако няма хора, които да създават съдържание, какво ще Share-вате и ще Like-вате? Затова се опитваме, макар пишейки по-рядко, да даваме най-ценното, най-полезното и най-качественото.

Учудващо е, че пишейки през годините станахме „експерти“ в различни, нетипични за нас области. Например – търсихме най-добрите гуми за колата и искахме да направим информиран избор – събирахме информацията, сравнявахме и в крайна сметка, решихме да я публикуваме, за да спестим усилия на другите. Линкове към класацията се появиха в различни форуми и така неусетно се наложи да актуализираме класацията, както и да се превърнем в експерти по гумите. Така се получи и с годежния пръстен с диамант, с пелените за еднократна употреба, с детските столчета за автомобил… имаме и десетки, дори стотици други яки идеи, които обаче са свързани с много отделено време, а когато работиш, занимаваш се с куп странични неща и имаш две деца, обикновено си толкова разсеян, че нищо да напишеш „куп странични деца и имаш две неща“.

Но ще продължаваме да пишем в блога – за нас, за пътуванията, за нещата, които са ни впечатлили, какво ни харесва и какво – не. Вие, ако искате, четете. Ако можете, коментирайте (много обичаме коментарите). Ако нещо не ви кефи – кажете си. Нздраве!

Приемаме всякакви пожелания и подаръци, но ако се колебаете, Camaro SS винаги е добър избор…

UPDATE: (28.01.2014)

Преместихме се! Вече не сме на Tophost.bg.

Преместихме и Данчо…

Байтовете, които зареждате, идват от Superhosting.bg – страхотна услуга и страхотни служители. Препоръчвам с две ръце!

Миграцията мина почти безпроблемно – може дори и да не сте я забелязали…

А ако сега забележите някакви проблеми, обаждайте се…

Стара статия: (14.01.2014)

Блогът ни отива на друг хостинг провайдър.

За вас това нищо не значи – пак ще си е на този адрес, пак ще си го ползвате със здраве, даже страниците ще се зареждат по-бързо и се очаква да работи по-добре като цяло…

Но през следващите 3-4 дни може да има краткотрайни проблеми – например да не се зарежда, да дава грешки и т. н.

Благодарим за разбирането.

Здравейте, приятели!

Много си обичаме блога. В продължение на над 8 години го държахме чист от банери и реклами, защото уважаваме мнението и времето ви. С преместването му обаче консумацията на процесорно време многократно надвиши 30-те разрешени минути на денонощие. Налага се да преминем на по-висок хостинг план, а той струва пари.

Обяснено с прости думички, ние „живеем под наем“ в едно малко „апартаментче“ някъде в Интернет. Ние ви каним да разгледате, да прочетете и да си свалите информацията, от която се нуждаете (или пък не?). Естествено, всяко посещение означава „отваряне“ и „затваряне“ на вратата, „осветление“, ток, „вода“ и др. разходи… Накратко, в момента плащаме наем като за гарсониера, а посещаемостта на блога ни е колкото на средно голям мол. Направихме всевъзможни оптимизации, но, както виждате, потреблението на блога все още е над нормата. Представете си как бихте се чувствали, ако над 1000 души на ден посещават комшиите ви постоянно. По стълбището и пред вратите ви е блъсканица, асансьорът се претоварва… Естествено, ще ги помолите да се изнесат и да си наемат по-голям офис или собствено жилище.

Съответно, ние сме в тази ситуация – налага се да закупим по-висок хостинг план. Но понеже не печелим от блога си, това става проблем. Защото някакси не е честно да инвестираме значителна сума, а да не получаваме нищо в замяна. Ето защо се налага да сложим рекламни банери в блога си. Всичко друго остава непроменено!

Решихме да използваме банерите на нашите приятели от Grabo.bg. Поради няколко причини: хората, държащи и движещи Grabo.bg са ни приятели; рекламите им не са дразнещи, не изскачат глупости, офертите са наистини добри, сайтът е отлично програмиран, а с настройките, които направихме дори се показват оферти горе-долу свързани с това, което четете. Освен това, самите ние сме многократни техни клиенти и знаем много добре за качеството на услугите им. Рекламните банери са разположени в дъното на всяка публикация, както и в sidebar-а и footer-а на страницата – общо взето места, където не би трябвало да дразнят много.

Разбира се, ще се радваме много, ако кликвате на рекламите в нашия блог, преди да купувате нещо през Grabo.bg. В този случай ние получаваме комисионна, а с парите от нея вие получавате един по-бърз, стабилен и добър сайт.

Благодарим ви за разбирането!

Спираме колата под ъгъл 45 градуса. Няма съмнение – в Търново сме. Както казва един наш познайник, известен като Миро Биро, тук има три посоки – нагоре, надолу и по стълбите.

Причината да сме тук е поканата от хотел „Премиер“ да ги посетим и да пишем за тях – честно и без заобиколки. И понеже този вид маркетинг в България тепърва прохожда, решихме да се отзовем на поканата… Хотелът се намира съвсем в центъра на града, на метри от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет и пл. „Майка България“.

С GPS пък намирането му стана съвсем лесно и минути по-късно набутахме колата в един от двата малки закрити паркинга (на различни нива, естествено, в Търново сме, все пак), така че паркираме колата и правим кратка среща в лоби-бара.

Какво очаквате да видите в лоби-бар на хотел, наречен „Премиер“? Ами голямо пано със снимки на българските премиери, естествено! Намъкваме се в асансьора.

Тук е първата ни забележка. Асансьорът е изключително малък. Ако сте без бебешка количка и четири големи куфара багаж, едва ли ще го усетите, но при нас си беше изпитание… а и вратата му има склонност да „хапе“.

Още щом влизаме в апартамента си (А2) обаче, бързо забравяме за това. Апартаментът е достатъчно широк, да не казваме огромен (над 30 кв. м). Децата толкова му се зарадваха, че дори Симеон пропълзя три почетни обиколки.

Обзаведен е с двойно легло, разтегателен двоен диван (поради което бебешко кошче практически не ни трябваше, въпреки че се предлага безплатно), шкафчета, телевизор, както и едно приятно работно кътче за хора с лаптоп. Разполага с кухненски бокс, микровълнова фурна и посуда, така че не е проблем да си готвите, а освен това се предлага и денонощен рум-сервиз на съвсем нормални за 4-звезден хотел цени.

Можете да излезете на две тераси – едната е миниатюрна и по-скоро с декоративна цел, за да можете да отваряте врата вместо прозорец. Другата обаче е доста по-широка, спокойно побира два стола и масичка, а колкото по-нагоре по етажите сте, толкова по-красива става панорамата (ние бяхме на втория етаж, откъдето виждате малка част от града и голяма част от новостроящ се комплекс с конферентни зали).

Най-яката изненада определено е в банята – ваната е много широка, а смесителите, крановете и т. н. са в чудесно състояние. Първоначално решихме, че сешоарът е повреден, но после се оказа, че има допълнителен ключ отвън. Всъщност, като изключим един леко разхлопан държач за кърпи, всичко в хотела си беше здраво, работещо, изчистено и поддържано.

Та – за банята – оборудвана е с всякакви джаджи – освен стандартните сапунчета и шампоанчета, имаше дори комплект за зъби и комплект за бръснене. С достатъчно допълнителни кърпи, възглавници и завивки, може би единствено чехлички ни липсваха – носихме чехлички за децата, но за нас нямахме. За сметка на това, всичко беше чудесно почистено, така че и боси да ходите, не е проблем.  Белите чорапи на Биляна си останаха бели и в края на деня, което е показателно. Е, и черните чорапи на Петър си останаха черни, но това нищо не означава…Най-яката изненада обаче е сауната. Стая със собствена сауна си е благинка, на която за първи път попадаме досега. Сам си нагласяш температура и влажност, а душът и леглото са ти на крачка разстояние…

- Не ме интересува, вкарвам Вики!

- Ама не е препоръчителна за деца под 16 години…

- Обяснявай го на финландците – ако беше омъжена за финландец, Симеон също вече щеше да е в сауната…

За протокола: уморени от дългата разходка в града, натоплени от сауната (всички без Симеон) и мушнати в удобните чаршафи, заспахме и никой не се събуди до сутринта! Даже позакъсняхме за закуската…

Да – както сте се досетили, към офертата, която ни беше отправена имахме включена и закуска. Бяхме сред последните закусващи, а сред останалите на масата неща имаше сравнително добро разнообразие – плодове, кисело и прясно мляко, пържени филийки, три вида корнфлейкс, конфитюр, масло, мед…. липсваха ни пресните зеленчуци обаче. Кафето беше невероятно, с плътен вкус и аромат! Спа центърът на хотела е малък, но също изглежда страхотно. Разполага с басейн, сауна и още куп неща (или както би казал един известен търновски бизнесмен, „басейни-масейни, жакузита-макузита, масажи-… ъъъ…“), за които можете да прочетете от сайта на хотела – нямаше време да го ползваме, така че няма как да дадем обективно мнение, но към момента на посещение ни направи впечатление, че всичко е добре поддържано и чисто.

Колкото до цените – съветваме ви да следите сайта за промоции и пакети, като специално за читателите на блога ни (това не е майтап!) ще получите 20% отстъпка с промо-код ЯНТРА2014. Отстъпката важи за всички услуги в хотела, с изключение на промоционални оферти и пакети. В случай, че тече период със занижена цена, получавате същата.

Е, от нас толкова, а някой път ще ви разкажем повече за Велико Търново и околностите…

Редовните ни читатели знаят, че преди повече от година направихме интересния и икономически доста изгоден маршрут Берлин-Дрезден-Прага. Чешката столица беше основната дестинация от пътуването ни, само на два часа с влак от Дрезден. Та качихме се ние на железницата, попътувахме около час и изведнъж влакът спря на един от особено красивите завои на р. Елба. Минават десет минути, половин час… влакът не мърда! Да са ни оставили да се наслаждаваме на гледката: едва ли ще го направят за толкова дълго време… Да е граница, не е граница, пък и нали сме в Западна Европа, тези неща трябва да се случват бързо тук. Седим в купето с двойка японци, щракаме живописната долина с Canon-ите и се чудим в Чехия ли сме, в Германия ли сме и какво става в крайна сметка… Най-накрая пристига един кондуктор и успява да вкара три думи от три различни езика в едно изречение, но абсолютно всички го разбраха:

- Локомотив totally капут!

Минават още 20-тина минути и заветният локомотив-резерва най-накрая се задава…Сменят ни капута, тъй де, локомотива и в крайна сметка се оказваме на Централна гара Прага два часа по-късно от очакваното. Може би е важно да споменем, че няколко дни по-късно ни потърсиха от Deutsche Bahn и ни помолиха да им дадем сметка, на която ни върнаха 50% от сумата поради закъснението – нещо, което се надявам да видя един ден и при нашенските транспортни компании. Така или иначе, в Прага сме, по-точно на централната гара (Praha hlavní nádraží).

Първо важно нещо – трябват ви крони. За 1 български лев ще получите около 14 CZK, силно препоръчваме да се запасите с достатъчно крони още от България. Хубаво е да имате дребни банкноти и монети, за да може да си купите билети от автомати. Освен от автомат, билети може да закупите и от магазини Relay. Всеки билет трябва да се валидира преди първото му използване в жълтите кутии, намиращи се на входовете на метрото, в трамваите и автобусите. Ето и билетите:

• 24 CZK – билет за 30 минути
• 32 CZK – билет за 90 минути
• 40 CZK – билет за 120 минути (2 часа)
• 110 CZK – еднодневен билет (24 часа)
• 310 CZK – тридневен билет (72 часа), силно препоръчваме за уикенд

Деца до 6 години пътуват безплатно, а от 6 до 15 години – на половин цена. За всеки голям куфар също е необходимо да купите отделен билет, който е на половин цена. Можете да сменяте каквито и колкото искате превозни средства от обществения транспорт, включително и фуникулера (въжената линия) към хълма Петрин. Ако се изгубите в града, винаги може да се качите на автобус или трамвай, практически всички те имат допирни точки с трите метролинии, а транспортът в чешката столица е денонощен: метрото спира, но има нощни автобуси и трамваи. Последно и не по-малко важно нещо: подгответе си карта (един много полезен сайт с карта и дори безплатни тур-обиколки на Прага: http://www.use-it.cz), сандвичи и бутилка минерална вода: не че няма места, където да си вземете нещо за хапване и пийване, но така ще спечелите ценно време и пари – все пак, в Прага минералната вода е по-скъпа от бирата на доста заведения. Това обяснява и защо е добре да пиете бира по време на целия си престой – първо, страхотна е на вкус. Второ, сравнително евтина е. Трето, чехите я пият навсякъде и по всяко време – в делничен ден хора с пластмасова чашка пиво „за из път“ не са рядка гледка по спирките. Което е добре дошло за Петър, всъщност Но всяко нещо с времето си: купуваме билети и влизаме в статистиката като едни от над 600 млн. пътници в пражкото метро, едно от най-натоварените в Европа и едно от най-дълбоките (за най-пълноценно изживяване, идете на Náměstí Míru, най-дълбоката станция с най-дългия ескалатор в Европа…

„Ukončete, prosím, výstup a nástup, dveře se zavírají“ – просят да спрем встъпване и отстъпване, дверите се завират… горе-долу схващаме за какво говорят. Бърза ориентация – имате станция Staroměstská (т.е. старото място – половината със стария град, старите сгради, старият часовник и т. н.) и станция Malostranská (малката страна – със замъка и градините). Разделя ги р. Вълтава, съединява ги прочутият Карлов мост (и още 16 моста, междувпрочем)… Слизаме на Малостранска и само на метри от нея е хотелът ни – за първи път в живота си ще спим в замък. Ако си падате по подобни неща, силно препоръчваме да си наемете стая в защитената от ЮНЕСКО зона, където собствениците са длъжни да поддържат съответния стил. Ние бяхме в Hotel Trinidad Prague Castle и стаята изглеждаше ето така:

Чехите казват „Neptej se starého, ptej se zkušeného“ – не питай старило, питай патило! Прага е изключително хълмист град – няколко пъти допуснахме грешката да се качваме пеш, а да слизаме с транспорт. И ви препоръчваме да не я допускате. За целта от тук нататък последователността на разказа ни не отговаря на действителността, но пък ще ви спести мускулната треска от изкачване на баири.

Трамвай 22 ще ви качи от Малостранска чак до върха на Пражки замък (Pražský hrad), официалната резиденция на чешкия президент. Входът ѝ се охранява от гвардейци, които се сменят на всеки кръгъл час (от 7 до 18 ч. през зимата, до 20 ч. през лятото):

Преди да влезете вътре, съветваме ви да „пуснете един тегел“ през Кралските градини и да разпуснете сред фонтани, зеленина и спокойствие, при това напълно безплатно.

Създадени през далечната 1534 г., градините са толкова големи по площ (3,6 ха), че от долния им край спокойно можете да излезете и да хванете трамвай 22 отново, за да ви качи догоре. За целта хванете изхода край Летния дворец на Кралица Анна.
Ето ни отново пред входа на замъка… Не знам доколко усещате леко влажния въздух, наситен с пролетни аромати, уханието на мокра трева и лек нюанс от вековните камънаци наоколо, но чувството е изключително приятно… Ден само за разходки!

Пражкият замък датира още от около 880 г. Тогава обаче е бил неголяма постройка от дърво. С годините и вековете всяка кралска фамилия е облагородявала и достроявала нови сгради, така че днес Пражкият замък е един от най-големите замъчни комплекси в света, състоящ се от сгради строени между X и XX век. В книгата на Гинес е записан като най-големият древен замък с дължина 570 метра и средна ширина 130 метра.

Може би най-открояващата се част от комплекса е катедралата „Св. Вит“, чешкият Александър Невски… Най-голямата катедрала в Чехия, комбинираща готика и барок. Определено си заслужава да отделите няколко минути (пък и часове) и да се вгледате в детайлите по сградата:

Катедралата е внушителна както отвън, така и отвътре. Строежът ѝ започва на 21 ноември 1344 г. и продължава до 1929 г. (засега). Накратко – строена е цели 585 г.

В района Храдчани (Hradčany) има още 3 църкви, 4 дворци, 8 градини, куп зали, кули и музеи, за които надали ще ви стигне времето… Рано или късно ще излезете от замъка и пред вас ще се открие прекрасна гледка към цяла Прага:

Гледката си е гледка, глътката си е глътка… Сядаме на по чаша Pilsner Urquell и Петър си поръчва първото от предварително набелязаните „задължителни“ неща за опитване в Чехия – коленото. Следващият абзац (както и всички останали, свързани с храна) не е подходящ за вегетарианци… ама никак!

Ода за коленото от Петър: Кажете ми какво си представяте, когато чуете „френски автомобил“? Малка, кокетна, претенциозна колица, с красив дизайн, куп глезотийки в интериора и, разбира се, куп неща, с които да се съобразявате… Нямам нищо против „joues de porc au miel et cidre, nappées à la crême“, но не мога да го произнеса и вътрешното чувство ми подсказва, че ще ми поднесат нещо миниатюрно, добре украсено и ще трябва културно да го хапвам в продължение на два часа, след което ако нещо въобще достигне до устата ми, то ще е достатъчно колкото „да ми запълни пломбите“… Сега си представете един чешки автомобил… Шкода! Семпъл, но гениален, мултифункционален, непретенциозен автомобил, който върши работа. Няма кой знае какъв дизайн, не е скъп, но печели всички практически и сравнителни тестове, защото е ефективен. Ето това е чешкото „колено“ – свински джолан, бавно изпечен в… бира, естествено! Тъмна, за да придобие леко сладък вкус. Пече се докато хване хрупкава коричка и стане толкова крехък и сочен, та като вдигнеш кокала, месото само да пада в чинията… Малко сос със хрян, студена бира и друго не ви трябва… Точно като Шкода – просто, евтино, надеждно, гениално!

След като се насладите на чешкото колено, светът става по-хубав! Особено, ако храносмилате надолу по баира, минавайки покрай Malostranské náměstí и Mostecká – „стъргалото“ в тази част на Прага, пълно с туристи и капани за тях… Китни кафенета, ретро-автомобили под наем, масажни и спа-центрове, магазини за бижута и съдове от чешки (и не чак толкова) кристал, сувенири и какво ли още не…

Стигнете ли до кулата при Карлов мост, изчакайте преди да го преминете. „Мала страна“ има още много какво да ви покаже… Na Kampě е малък остров във р. Вълтава, който се намира на броени метри от Карловия мост, има красив музей, но дори да минете транзит през него, пак ще се насладите на колорита, който предлагат малките мостчета, отрупани с катинари на влюбени, предложенията за разходка с лодка и въобще атмосферата в района…

Ако ви е останало място след коленото, подложете си един Trdelník – вкусно сладко коминче от тесто. Макар произходът на въпросното изделие да е унгарски, в Чехия то е абсолютен хит:
Няма да ви е лесно да откриете стената на Джон Ленън (Velkopřevorské náměstí ), но пък направите ли го, ще станете свидетели на това как една стена с графити може да се превърне в истински паметник.
Историята на стената започва през 1980-те, когато на нея се появяват графити, вдъхновени от Бийтълс и техните песни. През 1988 г. тя става повод за сблъсък между студенти и милиция, а до ден днешен видът ѝ се променя с всеки изминал ден. Последно на 18.11.2014 г. стената е боядисана в чисто бяло и е оставен единствено надпис „The wall is over“… Така или иначе, с всяко посещение на Прага тази забележителност е различна… А ако продължим с разходката си от другата страна на Карловия мост, ще видим музея на Франц Кафка, един от най-значимите немскоезични писатели… Един негов цитат: „Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

Минавайки през тесните пражки улички, скоро ще стигнете и до брега на р. Вълтава. Чудесно място да починете. А ако ви е останал тръделник, може да нахраните лебедите край реката и да се снимате с тях. Лебеди на фона на пражките мостове е чудесно място да упражните фотографските си умения: Съвсем наблизо е и едно друго прекрасно място. Зад привидно невзрачния бял зид се крият прекрасните градини на Vojanovy sady, чиято история започва като манастирски двор, а днес е обществен парк с прекрасни градини, известни със своите още по-прекрасни пауни:И докато Биляна се наслаждаваше на цъфнали дървета и зеленина, Петър прекара почти час и половина в патешко ходене след един паун, докато най-накрая успя да направи ето тази тъй дългоочаквана снимка: Но да се върнем на Карловия мост – може би най-оживеното място в цяла Прага, свързващо двете централни части на града, пълно с минувачи, търговци, туристи и дори младоженци…
Построен през 1357 г., мостът е широк 10 м и дълъг 621 м. По дължината му има 16 арки и 30 статуи, а в краищата му – красиви готически кули. Може би най-известната от статуите е тази на Св. Йоан Непомук, бохемски архиепископ, подложен на всякакви мъчения и накрая изхвърлен именно от Карловия мост и удавен в реката: Веднага щом стъпите от староместската страна на моста, ще видите и огромния паметник на Карл IV, един от най-значимите императори от късното Средновековие. Освен четворката след името си, Карл е имал четири брака с четири различни съпруги и е получил четири кралски титли (Италия, Германия, Бохемия и Бургундия), без да броим, че е станал император и на Свещената римска империя:

От тук лесно можете да изгубите представа за време, разхождайки се из стария град, но неминуемо ще стигнете до площада на Стария град (Staroměstské náměstí), известен с църквата „Дева Мария пред Тин“, „Свети Николай“ и кметството.

Но безспорно астрономическият часовник е една от най-интересните забележителности на Прага. Неговите специални механизми позволяват да се покаже не само часът, а и относителното разположение на Слънцето, Луната, зодиакалните съзвездия, а понякога и най-големите планети:

За първи път часовникът бие в далечната 1410 г., след дългогодишен труд на Ян Шиндел. Легендатата казва, че създателят му бил ослепен, за да не може да повтори великото си творение другаде. На всеки кръгъл час над 600-годишният часовник има кратко шоу със своите малки фигури, така че гледайте да сте там в кръгъл час. Тълпите стават големи, така че се пазете от джебчии…

След като се нагледате на часовника, най-вероятно ще искате и да вечеряте. Забиваме се в някакво световнонеизвестно заведение през три квартала в четвърти и решаваме да си поръчаме нещо традиционно чешко, ама по-така… Биляна си поръчва пилешка пържола с хермелин (тяхното вмирисано сирене а-ла камембер), сладко от боровинки и картофки, с което вдига летвата:

Затова Петър решава да пробва нещо наистина странно и рискува с Татарак, съкратено от татарски бифтек – ни повече, ни по-малко сурово кълцано телешко, със сурово яйце и „дезинфекцирано“ със солидна доза лют червен пипер, черен пипер, горчица, сол, лук, чесън и куп други подправки…В крайна сметка лютото е потушено със солидно количество качествена чешка бира: Pilsner Urquell, Budweiser Budvar, Kozel, Krusovice, Staropramen, Gambrinus… Нямаме идея какво пише в сметката накрая, но едно знаем – всяка чертичка е бира, което е нелошо постижение за шестчленната ни компания:Следващият ден започваме от станция Muzeum, където е Чешкият национален музей. Поради реконструкция, той е затворен чак до 2016 г., така че се спускаме надолу покрай паметника на Вацлав І:

Спускаме се по Вацлавския площад, който някога е бил конен пазар, а днес напомня широк булевард:Макар че площадът е дълъг едва 750 м., преминаваме доста бавно по чешкото  „Шанз-Елизе“: витрините, магазините и кафенетата спират погледите ни, а в доста от тях влизаме и прекарваме цели часове… Едно от кафенетата е буквално в трамвай – нелоша идея за родната ни пешеходна зона на Витошка… Преминаваме площада и минаваме покрай внушителната сграда на чешката опера, където научаваме, че Сметана е не просто чудесна добавка към кафето и сладкиша, а и известен чешки композитор:На броени метри от операта е и Паладиум – мол с над 200 магазина:Така разходката ни в Прага практически приключва – намери ли една жена мола в даден град, край на туристическите забележителности!

Шегуваме се, разбира се – Прага е просто необхватен град, който не се описва, а трябва да се почувства. Публикацията стана доста дълга, а и нали трябва да оставим нещо неоткрито, неразказано и неизказано. За 5-дневния си престой успяхме да отскочим до Кутна Хора и Карлщайн (за тях може и да разкажем някой ден, но няма да е тази година очевидно). И все пак, останаха десетки, а може би и стотици неразгледани забележителности – зоопаркът, еврейското гробище, Петринският хълм, телевизионната кула, музеят на обществения транспорт, техническият музей, музеят на играчките, музеят на комунизма, музеят на КГБ, музеят на секс-машините… направо да ви показваме танцуващите сгради и да спираме:А, да – Na zdraví!

Здравейте… или γεια σας!

Отдавна се каним да посетим гръцката столица и най-накрая имахме и тази възможност… Петър беше подготвил изненадата преди доста време и на рождения ден на Биляна ѝ връчи билетите буквално с думите „имаш по-малко от 48 часа да приготвиш багажа“…

Нищо, което да изплаши Биляна. Пътуването с малки деца не е лесна работа, но в една февруарска вечер подвижната лудница кацна на летище „Елефтерис Венизелос“.

От летището до гарата се минава по дълъг траволатор, преминаващ над огромен път. Деца под 6 години пътуват напълно безплатно, а за възрастните цената от летището до е 8 EUR/човек, като има допълнителни отстъпки за групи, младежи и студенти. [Сайт за атинския градски транспорт]

Един час и 27 километра по-късно сме на централния площад „Синтагма“. Намира се точно пред парламента и е прекрасен площад… за с. Сливарово, например! Честно, не се сещаме за голям български град с по-кофти площад, да не говорим, че дори градчета като Казанлък, Трявна и Панагюрище имат прекрасни централни площади в сравнение със „Синтагма“…

Пред фонтана и гръцкия парламент гордо са изкарани сергии със скара, хот-дог и печени фъстъци…

Пресичаме бул. Филелинон и се озоваваме на ул. „Ерму“, главната търговска улица в Атина, „стъргалото“, или „Витошка“-та на Атина. И става по-зле… бездомни кучета и хора спят сред разхвърляни кашони – с двете деца се чувстваме меко казано „странно“ и проверяваме GPS-а, да не би да сме объркали мястото…

Продължаваме сред странния контраст от графити и лъскави витрини, затрупани от кашони и торби с боклуци.

Изведнъж пешеходната зона по главната улица свършва и се озоваваме сред автомобили и мотори на тротоар, който не може да се мине с бебешка количка, без да слезеш на пътното платно…

Добираме се до хотела, настаняваме се и лягаме, уморени и разочаровани от първите си впечатления в града. Единствено величественият Акропол ни дава повод за оптимизъм и надежда, че тази публикация ще е повече туристическа, отколкото хейтърска

Ден втори. Добро утро, Атина!

Цяла нощ е валял дъжд, но днес слънцето се показва и обещава чудесен ден! Закусваме обилно и отново излизаме на главната ул. Ерму. На дневна светлина изглежда доста по-цивилизовано:

Биляна дори си харесва една дамска чанта, чиято история е толкова интересна, че ще я разкажем в отделен пост… И тъй, пускаме един тегел по главната, докато стигнем църквата „Св. Богородица Капникареа“ (Εκκλησία της Παναγίας Καπνικαρέας), една от най-старите православни църкви в центъра на Атина. Свиваме наляво и бавно започваме да се изкачваме към Акропола…

Изкачването никак не е лесно, а ако сте с бебешка количка си е цяло изпитание… По някакъв странен начин тази част ни напомня и за Стария град в Пловдив. Може би защото уличките в атинския квартал Плака стават все по-приветливи, с приятни заведения и усмихнати хора.

Дори графитите стават по-остроумни!

Най-накрая стигаме до Акропола. Налага се да изчакаме Симеон да се наспи, защото няма как да се качите с бебешка количка до самия Акропол. Има специално обособена сграда-паркинг за бебешки колички. Стандартният билет за Акропола е 12 EUR, като за лица от ЕС под 18 и над 65 години входът е безплатен. Има и отстъпки за учащи, които ще трябва да проверите в сайта. Предвидете си 30-45 мин. чакане на опашка и непременно запазете билета. Освен за Акропола, той важи и за Древната Агора, Римската Агора, Археологическия музей Керамикос, Библиотеката на Адриан, руините по северния и южния склон на Акропола и Олимпио…

Изкачваме се с тълпата – Акрополът прилича на един голям строеж. Всичко е оградено с въжета, за да не може хилядите туристи да стъпват върху руините, а строителни скелета и кранове доста променят автентичността на останките от древна Атина.

Най-големият храм в Акропола е Партенонът. Той е посветен на богинята Атина Партена, покровителката на града. В средата на храма някога имало масивна златна статуя на богинята, чиято стойност можела да покрие икономическите нужди на целия град…

Срещу Партенона е Ерехтионът – общ храм на Атина и Посейдон… Легендата разказва, че атиняните искайки да помирят борещите се за надмощие Атина и Посейдон и им посветили по един олтар, помещавани под един и същ покрив. Така бил посторен домът на цар Ерехтион, който е разделен на 2 части – източната на Атина, а западната – на Посейдон.

За съжаление няма как да влезете и да разгледате, но може да се утешите с най-известното място в храма – балконът с Кариатидите. Става въпрос за покрив, който се поддържа от шест колони с формата на женски фигури. И добре, че са женски, та да може като основна носеща конструкция на колоните да се извая част от косите им: ако бяха късо подстригани, Ерехтионът отдавна щеше да се е срутил.

Гледката от Акропола силно напомня на тази от Стария град в Пловдив, само дето Античният театър в Атина е малко по-голям по размер, а „майна“ и „айляк“ не се чува толкова често…

И докато ние гледахме руините, децата истински се забавляваха да хвърлят камъчета в локвите. Май това им остана най-яркият спомен за Акропола…

Отново се пуснахме по тесните улички на кв. Плака и се озовахме на станалата ни любима в последствие атинска улица…

Както подсказва и името, ул. Адриану има връзка с император Адриан. Тя буквално свързва Библиотеката на Адриан с Арката на Адриан. И въпреки че разстоянието е едва километър, можете да изгубите половин ден в китните магазинчета, предлагащи какво ли не – от евтини китайски стоки през антики до ръчно изработени сувенири от маслиново дърво (които препоръчваме, въпреки че не са никак евтини):

Добавете фрапе и портокалов фреш в някое от китните заведения, където можеш да разпуснеш под сянката на маслинови дръвчета и бързо ще разберете как замръкнахме. Приключваме вечерта с препоръчан ни десерт – лукумадес, които представляват „атински казанлъшки понички“:

Ден трети. Неделя. Замисляли ли сте се за етимологията на „неделя“? Неработен ден – ден, в който няма дела… По план бяхме решили да направим разходка до огромното пристанище Пирея и шопинг в най-големия атински мол – The Mall Athens. Груба грешка. В неделя, мили читатели, дори просяците не излизат по улиците. Не, сериозно, знаем какво е в Западна Европа, но тук безделието е още по-всеобхватно. Намираме Пирея почти празна откъм кораби, но пълна с тараби и сергии на мургави амбулантни търговци (дори не посмяхме да извадим фотоапарата, просто „катуните“ пред ЦУМ през 90-те бяха цвете в сравнение с това, което видяхме около гарата в Пирея).

Измъкнахме се по най-бързия начин и хванахме обратния влак към The Mall Athens. Е, това и молът да не работи в неделя ни дойде повече. Нито едно павилионче, магазинче или щанд… единствено баровете и ресторантите бяха отворени! И все пак дори в метрото човек научава нещо. Предлагаме на Вашето внимание

5 бързи стъпки да станеш грък:

1. Брадясай! Желателно е да си мъж, но не е задължително. Посейдон, Зевс, Аристотел, Есхил, Хипократ, Платон, Вангелис и дори Зорба Гъркът са с бради, не бягай от корените си.
2. Имай супер високо самочувствие, без значение дали си с брада или не. Обяснявай на всички, които срещнеш, че си грък, пардон, елин. И че елинската култура, кафе, футбол, мусака, сирене, маслини, октоподи, калмари, морски таралежи и водни гъби са най-хубавите.
3. Бъди космополитен. Ама по гръцки! Ако някой ти каже, че е от България, непременно кажи всичко, което знаеш за съседите си на север – че си бил в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, Пловдив и София. Не пропускай да споменеш, че там е много евтино и можеш да ядеш всеки ден в най-скъпия ресторант, каквото поискаш! И че знаеш всичко за гърците в тази държава, че имаш братовчеди в Сандански и всички на Балканите сме едно голямо семейство. След това целуни Биляна по челото, след като разбереш, че и тя знае гръцки. Сега научи Петър да казва поне „малака“ и „гамото“ правилно. Готово, вече сме едно семейство.
4. Тежи си на мястото! Абсолютно ОК и даже задължително е цялото това нещо да го направиш седнал, докато две малки деца стоят прави в продължение на час. Вместо да им отстъпиш мястото си, разкажи им за всичко гръцко в България – за Джъмбо, Флокафе, Плесио и всички молове в България, които разбира се, са гръцки. Оплачи се от албанците, които мразиш, защото са крадци и искат да създадат Велика Албания. После и от македонците, които се опитват да видоизменят историята и тайно целят да създадат Велика Македония. След това снизходително кажи, че ти е много жал за българите и за това, че са толкова бедни. Както и за това, че биха дали мило и драго да берат портокалите ти и да ти чистят къщата за 200 EUR на месец. За финал мъдро повтори отново, че всички балканци сме братя, прекръсти се с поглед към небето и потъни в дълбок размисъл.
5. Бъди модерен. Изправи се за момент, за да си помисли семейството с двете малки деца, че си получил просветление и им правиш място да седнат, след което извади смартфона си и се пльосни отново на седалката. Не пропускай да отбележиш, че имаш iPhone последен модел и набери майка си, за да ѝ разкажеш всички клюки от квартала, така че всички в метрото да разберат какъв идиот е Йоанис и как Евангелия му изневерява с Атанасиос, който си е купил новия Фоклсваген Катсаридаки (б. а. „Хлебарка“, т.е. „Beetle“)… Кажи ѝ и да ти изпере дрехите и да ти сготви мусака – нищо, че си на видима възраст 35-40 години. Най-накрая стани от мястото си и слез, без да кажеш нищо за довиждане…

Не казваме, че всички гърци са такива – но горното е базирано на тези, които срещнахме в метрото. Всъщност имаме чудесен контрапример, който ще дадем в историята за дамската чанта. Но всяко нещо с времето си.

И така, след като тотално се провалихме с плана за деня, прекарахме го предимно в път с метро и се напълнихме с атинска премъдрост, решаваме да нахраним и телата си…

Монастираки е пълен с народ площад, но сред цялата гмеж от шляещи се туристи, забързани местни, джебчии, търговци, викачи и зяпачи има две заведения с прекрасни на вкус гирос, сувлаки, дзадзики и мусака – Танасис и Байрактарис. Препоръчваме! Гръцката мусака междувпрочем няма нищо общо с нашата, напълно различно ястие е, при това доста мазно и тежко:

Приключваме вечерта с дълга разходка от Монастираки покрай Храма на Хефест (най-добре запазеният древен храм, тъй като бил преустроен на църква) и стотиците романтични заведения в района… Капнали от умора се прибираме в хотелската стая и Вики, вижда плюшените си играчки и с възторг заявява:

– Та́ка и Самуил са ни оправили леглата и са се гушнали!

Кобилката Та́ка и патокът Самуил може и да не са го сторили, но камериерката определено заслужава похвала и бакшиш:

Ден последен – време за Националните градини. Намират се точно зад Парламента и централния площад Синтагма. Ако минавате наблизо преди дългата часовникова стрелка да е цъкнала „12“, отбийте се до Гробницата на незнайния воин, пред която гвардейците се сменят на всеки кръгъл час… с особен ентусиазъм и изключително щастливи физиономии, както се вижда на снимката:

След като видите шоуто на гвардейците, може да релаксирате в Националните градини – тих и приятен парк в сърцето на Атина.

Ние дори си вързахме мартениците, макар някои от приятелите ни да го обявиха за cheat-ване.

Ще останете впечатлени от красивите цветя, детската библиотека, езерото с дървен мост, алеите, статуите и стотици видове дървета, сред които дори портокали, които падат и гният по земята, без никой да ги търси…

Типично за тези географски ширини, ако се вгледате внимателно в короните на дърветата, ще откриете и свободно летящи папагали:

След като сме си починали добре и дори сме хванали лек февруарски тен, се отправяме към изненадата за децата – увеселителния парк Allou! Тук е мястото да кажем, че ако пътувате с автобуси или тролейбуси (до Allou! специално няма друг обществен транспорт), трябва яко да помахате на шофьора, за да се смили над вас и да спре. Ако не го знаете, рискувате да го научите по трудния начин, изпускайки няколко превоза. Слизаме на спирка Kan Kan и скоро сме в парка:

Паркът работи от сутрин до вечер през лятото и уикендите (през зимата в някои дни отваря след 17 ч.). Има обособена част за по-малките деца, наречена Kidom.

Около парка на пешеходно разстояние е пълно с места за шопинг – Media Markt, Carrefour, Kotsovolos, IKEA, Makro Cash & Carry, River West и Village Shopping & More и др. Е, някои преходи са сложни заради паяжината от булеварди на няколко нива, така че ако сте с автомобил, ползвайте го.

Сигурни сме, че ще напълните багажниците си, защото доста от магазините ги няма у нас, а шопингът на определени неща наистина си струва – например в магазина за играчки стандартните цени на Lego (и не само) бяха около два пъти по-ниски от тези на Хиполенд и Комсед у нас…

Отправяме се към летището, за да хванем обратния полет към София. Чакането преминава в гонитби, игри и хорца край гейта… Това, разбира се, след цял ден из паркове, градини, люлки и молове – децата са просто неуморяеми, за разлика от нас. Приключваме разказа си с една мисъл на Самюел Джонсън:

„Всички пътувания имат своите предимства. Ако пътешесвеникът посети по-добри страни, може да се научи да подобри и своята собствена. И ако съдбата го заведе към по-лоша, може да се научи да харесва своята.“

Четирите дни в Атина ни дадоха възможност да видим и добрите, и лошите ѝ страни. Атинският трамвай No. 5 все още е по-лъскав от софийския, фрапето идва с безплатна минерална вода, има портокалови и маслинови дървета по улиците… Но нещата се променят бързо – София става все по-зелена, трамваите ѝ все по-нови, а гърците си карат по своите поръждясали релси. Живеем в XXI в., а останахме с впечатлението, че Атина е град, чийто жители разчитат само на божественото славно минало и са слепи за настоящето си, обсипано с графити и боклуци… град, който е „затворен в неделя“ (Вики така каза)… град, в чийто супер център здраво стискаш чантата, портфейла и телефона си (сервитьорът така каза), докато хапваш. Град, който просто не е за нас…

Тези, които следят блога ни, знаят, че наскоро бяхме в Атина и обещахме да разкажем уникалната история на една чанта… Ето я и нея:

Както си вървяхме по ул. Ерму (атинската „Витошка“), една витрина грабна погледа на Биляна – голяма дамска чанта, в мек розов цвят, комбинация от плетка и кожа… Биляна се влюби в нея от пръв поглед. Цялата работа трябваше да стане лесно – влизаме в магазина, плащаме и си излизаме с чантата. Биляна знае гръцки, така че съвсем няма грижи. Да, ама не:

– Добър ден, искам да купя чантата от витрината – каза Биляна.

– Чудесно, имаме я в бяло, черно, бежово и сиво.

– Искам я в розово.

– Нямаме я в розово.

– Е, на витрината е в розово.

– Да, но тя е капарирана и запазена. Нямаме други бройки. Не можете да я купите.

– Тогава защо е на витрината именно в този цвят?

– Защото изглежда чудесно там… нали?

В такива моменти човек си представя как запраща десен прав в лицето на продавачката… Имаш парите, виждаш стоката, искаш да платиш и не можеш! На всичкото отгоре, чантата стоеше на витрината по време на целия ни престой в Атина, което ни побъркваше още повече. Кой капарира стока и я оставя на витрината, при това за три дни?!

В края на краищата, Биляна се примири, че няма да има такава чанта и се прибрахме в България. Петър обаче им писа мейл, в който обясни историята:

Скъпи Kelly’s,

Аз и жена ми бяхме в Атина миналата седмица. Тя много си хареса една дамска чанта в розово, предлагана в магазина Ви на ул. Ерму. За съжаление се оказа, че розовата чанта е запазена за някой друг и жена ми стана наистина разочарована. Погледнах на сайта Ви, но открих, че там я предлагате само в черен цвят:

<линк, който вече не е актуален, иначе това е техният сайт>

Бих бил много щастлив, ако се намери начин да купим въпросната розова чанта (прикачам снимка). Ние живеем в София, България и съм готов да покрия всички разходи по транспонтирането ѝ.

Очаквам Вашия отговор.

Най-добри пожелания,
Петър Събев

Скоро се получи отговор:

Добро утро, Петър!

Направих всичко, което е по силите ми и съм щастлив да Ви съобщя, че открихме една-единствена останала бройка от розовата чанта в магазина ни в Солун. Чантата е запазена и след като ми пратите сумата, ще Ви я пуснем по DHL, заедно с малък подарък от нас.

Поздрави,
Габриел Мигклис

След още няколко разменени мейла с Габриел уточнихме адресите и точната сума, но таксите за банков превод излизаха колкото половината чанта… Тук изпробвахме една чудесна услуга – TransferWise.com. Aко често правите банкови преводи от/за чужбина, непременно ползвайте този сайт. Пример: превод за 100 EUR от българска към чуждестранна банка излиза между 15 и 65 EUR според конкретната тарифа, тоест за да получи Вашият човек (например в Германия) 100 EUR, вие ще дадете между 115 и 165 EUR!!! С тази услуга ще платите 100.5 EUR, които нареждате от БГ към БГ банка, а те имат грижата 100 EUR да си стигнат от немска банка до банката на Вашия човек. Гениална услуга, разработена от създателите на Skype, като към момента се поддържат всички държави в Европа (без Русия и Украйна) плюс Турция, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Грузия, Малайзия, Нигерия, Бразилия и Пакистан. Именно чрез TransferWise си спестихме около 36 лв.

Впечатлени останахме и от DHL – доставиха пратката на следващия ден, като за по-напряко в рамките на едно денонощие чантата от Солун до София се е придвижила по маршрута Солун (Гърция) – Атина (Гърция) – Бергамо (Италия) – Кьолн (Германия) – София (България):

В крайна сметка чантата бе доставена в офиса на Петър и на него му се наложи да се прибира с розова дамска чанта в ръка. Сложи я пред прага над вратата и звънна на Биляна:

– Здрасти, вкъщи ли си?

– Да.

– А ти ли ми беше казвала, че е лоша поличба, ако си сложиш дамската чанта на земята?

– Да, така е…

– Ами защо си си оставила чантата пред вратата?

– ?!? Как така?

– Ами така, излез и виж…

Биляна прекъсна разговора и се втурна към вратата, а там я чакаше мечтаната чанта А в нея имаше чудесен златист шал, като подарък от Габриел. На следващия ден пратихме на Габриел щастливата ѝ физиономия:

В крайна сметка, дамските чанти са като приятелите – никога не можеш да имаш прекалено много…

Честита нова 2016 година!!!

Я да видим какво сме писали преди 365 дни:

Какво ни предстои през 2015 г.

• Да попътуваме поне малко из Европа (а знае ли човек, може и не само там) с децата (време е!)
• Едно страхотно QA събитие, което подготвяме с група колеги…
• Да поработя над докторантурата си, надявам се.
• Да довършим някои от статиите в блога си, останали във времето… нищо не обещаваме, само се надяваме.
• Куп чудесни неща, за които дори и не подозираме…

Да попътуваме поне малко из Европа – checked!

Посетихме гръцката столица Атина, при това с децата… И без малко да останем без една прекрасна дамска чанта, но и тя дойде в София в крайна сметка.

С нашите кумци си направихме чудесна разходка до Букурещ, Брашов и Бран в Румъния със замъка на граф Дракула, Черната църква и една от най-тесните улици в Европа – и за това трябва да пишем някой ден

Бяхме и в Амстердам, при това за Парада на цветята и Денят на краля. За самата столица на Холандия още не сме писали, но пък разказахме за прекрасните градини Кьокенхоф и увеселителния парк Ефтелинг.

Направихме и стандартното гръцко моренце по направление Ставрос-Олимпиада-Стагира-Стратони.

След тежкия ни опит с децата, в края на годината решихме да отидем на нещо като втори меден месец и в Обединените арабски емирства, като посетихме Дубай и Абу Даби. Очаквайте включване по темата

Имайки предвид, че поскитахме доста и из България – Триградското ждрело и Орлово око, розобер край Казанлък, разходка из Арбанаси, Горна Оряховица и Търново, сватби в Бургас и Благоевград, баби и дядовци в Русе и Пловдив, не е като да не вдигнахме пушилка и из България…

Накратко – няма как да се оплачем от към пътуване.

Едно страхотно QA събитие, което подготвяме с група колеги – checked!

QA: Challenge Accepted се получи чудесно и се превърна в една сбъдната мечта на Петър. Между впрочем, новото издание ще е на 26.03.2016 г. и повече можете да научите от www.qachallengeaccepted.com.

Да поработя над докторантурата си, надявам се – checked!

Първата научна статия на Петър излезе, академичният свят е в потрес, читателите – в екстаз… В края на годината излезе и втора научна статия, така че Петър изобщо няма от какво да се оплаче, особено като добавим и това, че във връзка с докторантурата си ходи за пореден път до Лондон и за първи път в Москва…

Да довършим някои от статиите в блога си, останали във времето – partially checked!

Като цяло нещата, които за които имаме да пишем в края на годината са дори повече, а времето за писане все не стига. Така и трябва!

Куп чудесни неща, за които дори и не подозираме – checked!

В началото на 2015 г. изобщо не предполагахме, че ще посетим седем различни държави, ще ходим на розобер, ще се возим на лимузина, Биляна ще отдаде повече време на новото си хоби (готварство и кулинария), а Петър – на дегустирането на резултатите от хобито на Биляна, че ще направим „Черешката на тортата“ с приятели, ще се запалим по настолни игри…

Накратко – great year, както се казва в ей този непреведим виц:

Q: What’s the difference between a tire and 365 used rubbers?
A: One’s a Goodyear; the other’s a great year.

На 2016 г. ще ѝ е много трудно да бие 2015 г. в личната ни класация за яки години, но стискаме палци да е още по-добра!

За финал оставаме верни на традицията да извадим любимите ни публикации по месеци:

• Януари – 5 любими настолни игри
• Февруари – Питка „Плитка“
• Март – QA: Challenge Accepted – една моя сбъдната мечта
• Април – Атина – градът с древни и модерни руини
• Май – Работодатели, един SSD диск може да Ви спести 9504 лв.
• Юни – Баба ме учеше…
• Юли – „Шапка ти свалям…“, ама къде точно?
• Август – 40 грешни схващания на програмистите (или защо QA е нужен)?
• Септември – 4 свежи идеи за съхранение на продукти в хладилник
• Октомври – Search Terms IX
• Ноември – Москва: Колекция от долнопробни факти
• Декември – Почивни дни и официални празници през 2016 г.

– Ставай! – Биляна събуди Петър в една майска сутрин…
– ?!?!
– WizzAir имат рожден ден, бързо, двама души пътуват с един билет. Резервирай полет за Дубай, давай, давай…

И така, драги читатели, още през май месец знаехме, че ще изкараме един топъл декември в Дубай. За Дубай виза не се иска, но Visa (кредитната карта) е силно препоръчителна, защото градът не е никак евтин… и до там ще стигнем.

WizzAir кацат на Dubai World Central (Al Maktoum International Airport). За разлика от централното, международно и най-натоварено в света летище (Dubai International Airport), това е на над 30 км от най-близката метростанция (Ibn Battuta) и над 50 км от центъра (Burj Khalifa / Dubai Mall). Макар и далеч, Al Maktoum си има и предимства – минаваме доста бързо през проверките за сигурност, а двама усмихнати араби, облечени в традиционните бели роби, наречени дишдаш,  проверяват документите ни с приветливо „Мархаба!“.

В една от залите виждаме някакъв местен да ни се усмихва и да плямпа… Малко по-късно виждаме, че всъщност е холограмна реклама:

Излизаме от летището. Първи впечатления – чувстваме се съвсем „по европейски“, няма особена разлика с летищата в Франкфурт, Лондон и Виена, освен, че в декемврийската нощ температурата е 27 градуса.

Транспорт

Още тук е добре да ви разкажем за градския транспорт. Два дирхама са горе-долу левче, така че смятането в дирхами е лесно (1 BGN = 2 AED). Обаче цените като височина отговарят на заобикалящите ви небостъргачи… И транпортът е едно от сравнително евтините удоволствия:

Златна карта	Сребърна карта	Червен билет
Цена: 25 AED (с 19 AED кредит)	Цена: 25 AED (с 19 AED кредит)	Цена: 2 AED (с 1 вкл. пътуване)
Продава се от: Билетни офиси Някои билетни автомати RTA Customer Service Оторизирани агенти	Продава се от: билетни офиси в метростанциите (само и единствено)	Продава се от: Билетни офиси Билетни автомати
Важи за: GOLD class Метро Автобуси Трамваи Воден градски транспорт Плащане на паркинг	Важи за: Метро Автобуси Трамваи Воден градски транспорт Плащане на паркинг	Важи за: Метро Автобуси Трамваи Воден градски транспорт
Цена за 1, 2 и 3 зони: 6 / 10 / 15 AED	Цена за 1, 2 и 3 зони: 3.5 / 5 / 7.5 AED	Цена за 1, 2 и 3 зони: 4 / 6 / 8.5 AED

Картите за транспорт се отчитат при всяко влизане и излизане от превозно средство. Не може двама души да ползват една и съща карта, групови билети няма. Ако влезете със златна карта там, където няма GOLD CLASS, ще платите нормална цена (напр. в повечето автобуси). Ако влезете със златна карта в метрото обаче и се качите в SILVER CLASS вагон, проблемът си е ваш  – ще си платите премиум транспортирането. Деца под 5 г. и 90 см височина пътуват безплатно, ако едното от условията не е изпълнено, трябва да им купите нормален билет.

Съветът ни към вас – купете си златна карта (ползвайте еднократно билетче до метростанцията, където се продава). Двойно по-скъпо е, но в специалния вагон е почти празно през по-голямата част от денонощието, а транспортът така или иначе е едно от най-евтините неща в сравнение с всичко останало. Не сме сноби. По удобства дори Silver Class изглежда много по-комфортно от нашия градски транспорт, но по миризма… И друг път сме пътували с миришещи хора, но това никой не иска да си го причинява – представете си група миришещи на чесън и яхнийка работници, които са копали в канализацията, на 40-градусова жега и се прибират вкъщи, заедно с друга група хора, които НИКОГА в живота си не са се къпали, освен може би преди три години в р. Цитарум, Индия, най-мръсната на света… Добавете малко риба, развалени яйца и човешки акита и ще получите бегла представа за вонята, която се носи в метрото в Дубай. Хора нескрито закриват лицата си, а някои от тях повръщат, което също добавя нотки аромат към гореописаната картинка. Така че, послушайте ни, вземете си Gold карта, особено ако ще пътувате в пиковите часове.

Неизбежно в Дубай ще ползвате таксита. Возят по-евтино от софийските, не мамят, но поради големите разстояния очаквайте да оставяте между 25 и 80 AED на курс. Може да ползвате и Uber, но няма да ви излезе по-изгодно (освен ако не ви е за първи път, тогава ползвайте промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. кредит). Друга типична особеност – жените, пътуващи сами имат специално обособен вагон, както и специални таксита (тези с розов покрив). Имайте и това предвид.

Да обобщим какво направихме: автобус F55 от летището до мол Ibn Battuta, откъдето се качихме в „златния“ вагон на управляваното изцяло от компютър метро. Чуваме „Al Mahata Al Qadema Hiya“, което звучи като „Ало, малката, къде е Мария?“ Добре, че след това казват и на английски „The next station is…“ Е, след като го обяви на всичките 12 станции и Мария така и не се намери, ние слязохме и се отправихме към

Dubai Mall

Много хубаво магазинче… малко по-голямо от кварталното на Ники и Митко на ул. Нишава, но откъм алкохол е горе-долу същият асортимент, на Ники и Митко даже май изборът е по-голям. И от цени го бият.

Първи културен шок, разказ от Петър: Пикае ми се, нося си го от София, дето се казва. Тръгвам към тоалетната, до която имам чувството, че вървя половин километър. Виждам вратата и вървейки към нея започвам да си разкопчавам дънките, за да спестя време – отвътре яко напира! И вместо писоар, срещу мен виждам задниците на трима надупени араби, които се подмиват точно преди молитва… Влязъл съм в стаята за подмиване – кой да погледне знаците!

Да, арабският свят си има своите особености. По-добре забравете за алкохол, докато сте в Емирствата. На повечето места в ОАЕ е напълно забранен, в Дубай е разрешен в туристическите зони, но няма откъде да го купите. А и да има, цената е такава, че вероятно ще ви откаже, да не говорим, че местните ще гледат на вас като на долна измет, ако пиете алкохол.

Подобна е и ситуацията с влюбените погледи, дрехите с гол гръб, открити рамене и деколте, държането за ръка и, да не дава Аллах, да вземете да се целунете на публично място!!! Това за местните си е все едно да правите секс голи насред мола в България. Не ни разбирайте погрешно – Дубай е голям и космополитен. Дори да се целунете пред очите на полицай, е възможно да няма последствия. Но ако някой местен се оплаче, че му нарушавате душевния комфорт с непристойните си действия или облекло и се оплаче на полицията, те са длъжни да реагират. И наказанието може да стигне и до година затвор! Е, имайте това предвид и приятна разходка в мола…

Всъщност това е най-големият мол в света. Първото ни впечатление обаче не беше с „уау ефект“. Сякаш влизате в няколко свързани големи шопинг центъра, всеки с различна концепция и идея. Хубавото е, че има цели „квартали“ в мола: „квартал“ за спортни стоки, „квартал“ за детски забавления, „квартал“ за хапване (най-малката сметка, която оставихме, беше към 120 AED за двама ни, в McDonald’s!!!) и „ебаси-скъпия-квартал“. Само таблото, съдържащо списъка с магазините е десетина метра:

Естествено, много неща вътре ще ви впечатлят: огромен аквариум с живи риби и акули, сред които при солидно заплащане може да се гмурнете. Аквариумът е известен и като най-големият с единично стъкло (single-glass) в света.

В този мол е и най-големият магазин за обувки (трябва да се отбележи, че Биляна не влезе).

Тук е и най-голямата книжарница в света (в която НЕ се предлага Библията), най-голямата сладкарница в света, има дори и площадка за кънки на лед с олимпийски размер. Непосредствено до Мола са изгорелият малко след нашето посещение 5-звезден хотел Address, както и най-високата сграда в света – Бурж Халифа, за която ще ви разкажем малко по-надолу.

За да придобиете представа за размера, който, между другото, непрекъснато се увеличава, ето няколко факти:

• площта на мола побира 50 футболни игрища, горе-долу всички стадиони на А група в България заедно;
• разгърнатата площ обаче (към момента на посещението ни) е 1 124 000 m², т.е. ако всичко от мола се сложи на един етаж и се постави в центъра на София, то ще заеме площта ограждаща НДК-ЦУМ-Невски-Паметника на Левски-СУ-бул. Васил Левски;
• ресторантите са над 120, а магазините – над 1200: не чак толкова много на брой, но големи;
• от спирката на метрото до мола е изградена топла връзка, с дължина 820 метра, цялата в подвижни тротоари (травалатори), всеки с дължина между 70 и 120 метра;
• паркинг за 14 000 автомобила, за сравнение – цялата синя зона в София е с капацитет 10 734 паркоместа.

Разбира се, можем да продължим с факти и цифри, но Дубай като цяло си е грандо- и цифромания, така че няма смисъл… Размерите са толкова огромни, че в мола се предлага такси, което да ви придвижи от точка до точка:

Ето три неща, които задължително трябва да направите (и специални благодарности на Надя за съветите и реализацията им):

1. Да си запазите маса в Social House, в зоната за пушачи (защото е навън и от там гледката е по-добра);
2. Да се насладите на шоуто на най-големите танцуващи фонтани в света, което е на всеки половин час с няколко допълнителни рунда (13:00 ч. без петък, 13:30, 14:00 само в петък, 18:00, 18:30, 19:00 и т. н. до последното в 23:00);
3. Може да финиширате в Cheesecake Factory (особено ако сте фенове на The Big Bang Theory) или с уникално поднесен сладолед в Cold Stone Creamery от ето тези пичове:

Има още десетки, дори стотици неща, които можете да направите и ще ви впечатлят – просто се поразходете из мола…

Бурж Халифа

Непосредствено до Мол Дубай се намира Бурж Халифа, най-високата сграда в света (829.8 м), която счупи всички рекорди за най-високо съоръжение, правено от човек въобще; най-голям брой етажи; най-високо жилище; най-висок ресторант; най-висок плувен басейн; асансьор, изминаващ най-голямо разстояние и т. н. Няма никакъв практически смисъл от построяването на подобна сграда, но е добре човек да види резултатите от състезанието „кой е по-по-най“ на шейховете в арабския свят. Всъщност ако искате да отидете в Дубай и да се качите на най-високата сграда в света, нямате много време – Jeddah Tower (1,008 m) в Джида, Саудитска Арабия ще бъде построена през 2020 г. Но да се върнем на Бурж Халифа…

Можете да се качите на 124-тия етаж, най-високата наблюдателна площадка в света на височина 555 метра. Цените започват от AED 125, но силно ви препоръчваме да отделите няколко дирхама повече и да посетите Бурж Халифа по залез слънце. Перфектното време да се качите е около 17 ч., така ще хванете както дневен, така и нощен Дубай. Можете да останете на наблюдателната площадка колкото искате, но си купете предварително билети, защото свършват бързо. Съвет към фотографите: носете си поляризиращ филтър, докато сте в Дубай, стъкларията в този град е доста.

И още един съвет към посещаващите Бурж Халифа: започнете да търсите входа час по-рано: той се намира не в самата сграда, а в Дубай мол и от там се стига посредством топла връзка до Бурж Халифа.

Десет бързи факта за Бурж Халифа:

1. Бурж Халифа е построена и напълно завършена за точно 6 години. Това е средна  скорост от точно един етаж на всеки две седмици. Цена: $1 400 000 000.
2. В пиковите периоди на строежа са били ангажирани 12000 работници едновременно.
3. Бетонът, излят за Бурж Халифа тежи колкото 500,000 слона. Приблизително толкова са всички слонове по света.
4. Бурж Халифа има 57 асансьора, сред които са и най-бързите такива: 124 етажа в рамките на минута, достигайки скорост от 35 км/ч. Асансьорите имат специални системи за изравняване на налягането, за да не ви се пръснат тъпанчетата, докато „излитате“ и „кацате“ с тях.
5. Ако все пак решите да се качвате по стълбите – очакват ви 2909 стъпала. Неслучайно сградата има специални евакуационни асансьори в случай на бедствие.
6. Ако поставите всички парчета от неръждаема стомана едно върху друго, ще получите височина от 293 пъти от тази на Айфеловата кула.
7. Сградата има 164 етажа: 163 над земята и само един подземен етаж.
8. Бурж Халифа има 24 000 прозорци, за които е предвидена автоматична почистваща система с тегло 13 тона (да, трудничко биха се чистили на ръка)
9. Сградата може да побере 35000 жители. Това е населението на Силистра, Разград, Ловеч или Смолян.
10. Бурж Халифа ви позволява да видите два залеза – ако сте на земята и видите как слънцето залязва, след което се качите в асансьора до 124 етаж, ще можете да го видите да залязва отново, когато сте горе.

Ето какво е да гледаш и от върха на Бурж Халифа… (щракнете тук)

И за финал – как би изглеждала Бурж Халифа, ако се намираше в Истанбул, Париж и Лондон (извиняваме се за лошото качество и изкривяванията, но нямахме друга възможност да го снимаме):

Нашето посещение на Бурж Халифа беше на 2 декември, националният празник на ОАЕ. След като се върнахме обратно в мола, той приличаше на огромен оживен кошер. Пошматкахме се още малко и се отправихме към метрото, заедно с още няколкостотин души…

И втори културен шок: Изведнъж излизат араби, в камуфлажни униформи и сочат с автомати: ти наляво, ти надясно, ти наляво, ти надясно… Оглеждаме се и ясно виждаме принципа: всички европейци и араби са от едната страна, всички с по-жълта и мургава кожа – от другата. След което пуснаха европейците и арабите да се качат на метрото, а останалите – когато има място и възможност. Расизъм в най-чистата му форма.

Хотелът

Най-накрая се прибираме в хотела (Bonnington Jumeirah Lakes Towers, силно го препоръчваме) и там ни чака меко легло, топла вана и приветлив телевизор с надпис „Ahlan Wa Sahlan“, който буквално означава нещо като  „добре дошъл си да останеш в семейството“, типичен арабски жест на гостоприемност…

Нямаше как да не се възползваме от „дупката“ в небостъргача – басейнът на 11-тия етаж, където можеш да доплуваш и да се наслаждаваш на нощен Дубай.

И трети културен шок: към басейна приближава арабка, покрита от глава до пети с черна бурка. Върви към басейна… Чакаме да махне бурката, чакаме, но не – цоп! И си влезе в басейна с бурката, изцяло забулена!

Трудно заспиваме от многото впечатления, но удобното легло, меките завивки и умората все пак надделяват.

Събуждаме се и слизаме в градината. Още от сутринта е тежко и задушно, красива синявица е кацнала на един гаф. Не, не сме направили гаф, просто така се нарича дървото Prosopis cineraria (известно е и като Дървото на живота). Та, представете си синявицата, кацнала на гафа издава нечувани за нас птичи звуци, отекващи в стъклата на заобикалящите ни небостъргачи, които от своя страна отразяват лъчите на ставащото все по-жарко слънце… В центъра на тази картинка е една от най-богатите шведски маси, които сме виждали. Само беконът е четири вида – телешки, пуешки, агнешки и пилешки. Свински, поради религиозни съображения няма…

Добре, де, има – греховното свинско открихме едва на третия ден, на малка масичка, скрита зад една врата в най-далечния ъгъл на ресторанта, на която пише „Pork Station“.

След като хапнахме, се метнахме на такси до Палмовия остров (Palm Jumeirah). По време на престоя си ползвахме таксита 7-8 пъти и винаги оставахме впечатлени от това колко любезни и мили са хората и колко високо е нивото на обслужването.

Палмата

Строежът на Palm Jumeirah започва през 2001 г. и през 2007 г. става най-големият изкуствен остров. В момента се строят още два такива, по-големи острова, по подобие на Palm Jumeirah.

Интересно е, че идеята и формата на острова са по идея на Принца на Дубай, Muhammad bin Rasheed Al Maktoum, който в началото на XXI в. решава да превърне Дубай в туристическа дестинация No. 1 в света. Слънце и пясък около Дубай – много, но пък крайбрежието е каменисто…

Ето защо принц Мохамед назначил най-добрите инженери, ландшафтни експерти и архитекти, след което провел с тях разговор, който си представяме горе-долу така:

– Момчета, ще ви позлатя, но трябва да направим дълга плажна ивица..
– Добре, можем да направим една дъгичка, с която ще получим 2-3 километра плажна ивица…
– Два километра?!? Искам 1000 км!!!
– Невъзможно!
– Невъзможно?! „Невъзможно“ е дума, която не присъства в речника на истинските лидери.
– Ама… това… е крайно непрактично!
– Не ме интересува, искам стотици километри плажна ивица. Сложете две дъги, три дъги, сто дъги…
– Да, но крайбрежието е само 20 километра, а и вълните бързо ще отмият пясъка по тази начин…
– Ами ако сложим всички дъги в кръг?! Като… като… палма!

И така се появил ето този остров:

Таксито ни оставя точно на върха на Палмата, където се намира хотел Atlantis с неговите 23 етажа и 1539 стаи.

Хотелът всъщност е курортен комплекс с голям увеселителен воден парк, аквариум и специално изграден Залив на делфините, където можете да се гмуркате с тях. Поради липса на време посетихме само аквариума.

Прекарахме около три часа в съзерцаване на океанска и морска фауна. Аквариумът по размери е доста по-малък от този в Dubai Mall, но пък като биоразнообразие е значително по-богат и интересен. Входът не е евтин (AED 100), така че ако нямате време може просто да се поразходите из коридорите на хотела и ще видите стъклото на най-голямата част от аквариума.

Решихме да се върнем с монорейлa, който свързва върха на палмата със средата на стъблото, откъдето може да се продължи с трамвай.

От хотела до монорейлa вървим по тревата, защото тротоар няма! През цялото време докато сме в Дубай ни направи впечатление как градът е пригоден изключително за хора с автомобили. На много места липсват тротоари, а улиците и булевардите минават по най-прекия път, докато пешеходците обикалят под, над и около тях. Дори в средата на Палмата, където сменяме монорейла с трамвай, се налага да преминем през огромен паркинг, за да може автомобилите да са по-близо до транспорта, а не пешеходците…

Продължаваме с разказ за

Miracle Gardens

Miracle Gardens е ботаническа градина, за която арабите се фукат, че е най-голямата цветна градина в света, но това не е съвсем вярно. Според сайта им градините са с площ 7.2 хектара, в тях има 70 различни вида растения и общо около 100 000 000 броя цветя. Това означава средно 1388 на квадратен метър, което няма как да е вярно, при условие, че градината има алеи, площадчета и др. За съжаление никой от посетителите не брои цветята и всички вярват сляпо на този „факт“.

Но дори и така да е, тоест цветята да са 100 милиона, Miracle Gardens са само градините с най-голям брой цветя, но не и най-големите.

Версайските градини например са 800 хектара (над сто пъти по-големи по площ!) и има над 200 000 цветя и още толкова дървета, заедно с 50 фонтана… Keukenhof в Холандия пък са с площ 32 хектара (4-5 пъти по-големи опо площ) и само лалетата са над 800 вида (близо 12 пъти повече видове от всички цветя в Miracle Garden) и единствената причина цветята вътре да са 7 млн. е, че холандците нямат мания за величие и не са включили десетките километри с полета от цветя около градината.

Както и да е, това не прави градините по-малко красиви. Просто искахме да кажем следното:

Мили араби, каквото и да правите, живеете в пустиня. Похвално е, че сте направили градина там, но няма нужда да ни лъжете, че е най-голямата.

Определено си заслужава разходка до Miracle Gardens, но транспортът не е кой знае колко удобен. Ползвайте такси или автобус 105 от Mall of the Emirates до Miracle Gardens (5 AED в посока) между 14 до 20 ч. на всеки 20 мин. от 9 ч до 21:00 ч. Имайте предвид и че по обяд в градините става адски горещо, дори през декември и се подгответе с вода, очила и шапки.
Стандартният билет струва 30 AED.

И след като сте се нагледали на невероятните цветни красоти, все някога ще ви остане и малко време за

Шопинг

Дубай е чудесна шопинг-дестинация. Нямат черни, а бели петъци, така и не разбрахме защо, но това е нищо в сравнение с надписа Merry Christmas (Весела Коледа), който е заменен от Merry Mischief („Честито зло“, тъй като Коледа е мръсна дума в ОАЕ по религиозни причини). Колкото до шопинга, ето някои от местата, които можете да посетите с тази цел, горе-долу от най-скъпо към най-евтино:

• Dubai Mall – вече разказахме за най-големия мол в света, но и може би най-скъпия – всички туристи са там, намира се на метростанция Burj Khalifa;
• Mall of the Emirates – другият голям мол, който има собствена ски-писта, намира се на едноименната метростанция Mall of the Emirates.
• Dubai Marina Mall – един от сравнително големите и скъпи молове, намира се до Jumeirah Lake Towers Metro Station.
• Wafi Mall – още един от сравнително скъпите молове, известен с дизайна си, наподобяващ арабски пазар (сук), където пазаруват предимно местни, намира се до Dubai Healthcare City.
• Ibn Battuta Mall – мол на средни цени, ако пътувате с Wizz Air ви се пада на път към летището, точно където сменяте метрото с автобуса, т.е. метростанция Ibn Battuta и е добър избор за последните часове преди да тръгнете.
• Festival City – квартал с няколко търговски центъра на средни цени, има и IKEA, но транспортът до там не е лесен.
• Oasis Mall – отново мол на средни цени, намира се между метростанции Noor Bank и Business Bay, но е на около километър и от двете, има доста ресторанти;
• Dragon Mart в International City, известен още като Китайският мол – евтин, но извън града и няма лесен начин да се стигне до него, може да ползвате автобус Е16.
• Global Village – това си е чудесна туристическа атракция и е по-скоро увеселителен парк, но можете да си купите и неща от цял свят на сравнително добри цени, намира се извън града обаче и се стига трудно, ползвайте автобуси 103 и 104.
• Dubai Outlet Mall – много извън града и буквално насред пустинята, много аутлет дизайнерски стоки и огромен магазин за комикс-фенове, стига се с автобуси 66 и 67.
• Суковете в Deira: Gold Souk, Spice Souk, Textile Souk, Deira Fish Market, както и Souk Madinat в Jumeirah са типични арабски пазари, които ви потапят в арабската атмосфера, но са и нелошо място за пазаруване.
• Магазините около Karama – сравнително евтино за шопинг и не много популярно сред туристите, слизате на метростанция ADCB и се забивате навътре в квартала.
• Dubai Flea Market, близо до Zabeel Palace – свободен пазар, без ограничения и данъци, на който всеки може да излезе и да продава каквото реши – както се досещате, можете да попаднете на страхотни оферти. Освен с такси, няма как да стигнете до там.
• Day to Day (Burjuman) – намира се от североизточната страна на кръстовището на трансферната метростанция BurJuman (където линиите на метрото се пресичат), прилича на „Jumbo“ и е пълно с евтини стоки от Китай, Индия и Пакистан, но пък е едно от най-изгодните места, откъдето да си купите магнити, малки фигурки на камили, лампи на Аладин, стъклена фигурка на Бурж Халифа и всякакви други сувенири. Може да продължите в скъпия мол Burjuman или да хванете малките улички на Karama.

Като първо (и уви, последно) впечатление, техниката е доста по-скъпа, отколкото в Европа (и разбира се, САЩ), но пък сред модните брандове и дизайнерските дрехи може да се намерят изгодни неща в по-евтините места за шопинг.

От хотела ни изпращат с последен модел черен Lexus, комплимент от тях за „довиждане и до нови срещи“. Облягаме се на охлаждащата, масажираща, кожена седалка със 118 различни настройки, слушаме класическа музика и мълчим, потънали в мисли.

Цялостното ни впечатление е, че Дубай е място, което всеки трябва да посети в живота си, но един път му стига. Не мисля, че бихме отишли отново в ОАЕ. Именно в Емирствата осъзнахме колко често се целуваме и държим за ръка.

За какво ни е да живеем в държава, в която на сама жена по улиците се гледа като на проститутка, но няма проблем да си наемеш проститутка в кварталния салон за мъжки масажи, стига да можеш да си платиш добре за това? За какво ни е да имаме най-голямата книжарница в света, ако в нея не се продава Библията? И не можеш да сложиш надпис „Весела Коледа“ на магазина си? Защо ни е да пътуваме десетки километри покрай високи, но напълно празни небостъргачи? И за какво ни е да гледаме как се строят нови и нови, без никакъв смисъл, след като и старите не са запълнени? Защо ни е ски-писта насред пустинята, когато знаем, че навън не се диша е над 40 градуса, а за да се добие литър вода отива литър нефт?  За какво ни е изкуствен остров с формата на палма, ако той убива корали, морски костенурки и риби, променя морските течения и нанася непоправими щети на природата? За какво ни е най-високата сграда в света, ако знаем, че не е построена от собствения ни народ, а от десетки пъти повече модерни роби, с които всички се отнасят като с добитък през XXI век? И ако хора от Индия, Бангладеш, Пакистан и Филипините са дошли да работят честно, защо са с отнети паспорти още при пристигането им и са принудени да работят по 12 часа на ден, в жегата, без вода, след което трябва да се приберат в стая, по-малка от купе на спален вагон? И защо трябва да спят по 50 души във фургон и да надигат тройното легло с тухли, за да се пъхне четвърти човек от долу? И нужно ли е тези хора да работят като затворници години наред за по-малко от $100/месец, за да построят поредното най-голямо Х в света, докато местните мързелуват и са осигурени на гърба на останалите 90% от… хъм… „населението“? И докато едни си купуват Ферари „с джобните от тати“, болшинството не могат да си позволят дори McDonald’s?

За някои хора Дубай може да е райско място, но знаейки, че това се случва с потта, кръвта, мъката и страданието на милиони хора… ами, не, благодарим, пикали сме ви на златните писоари! Искаме си свободата, равенството, бирата, секса, твърдата музика и възможността да държим любимия си човек за ръка, докато браузваме в нецензуриран Интернет.

И пак казваме, ако не сте ходили в Дубай, идете! Най-малкото за да оцените колко много ценни и важни неща имаме тук, които приемаме за даденост и не им обръщаме внимание…

Искате ли още разкази от Обединените арабски емирства? Прочетете за пустинното ни сафари.

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

• Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
• Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
• Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
• Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
• Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
• Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
• ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че нашите момичета отидоха да се преоблекат, а момчетата използваха времето за снимки…

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

Само в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…

Ваши близки имат бебче и се чудите какво да подарите? Избрали сме символични, практични, функционални и оригинални подаръци за новородено, на цени от 0 до над 1000 лв.

За да извлечете максимума от тези идеи обаче, добре е да имате предвид няколко неща:

• Говорете с родителите! Може би е добре да жертвате елемента на изненада този път, защото има още поне 10 като вас, които също са се чудили какво да подарят на бебчето, така че шансът за дублаж е голям. Да не говорим, че ако наистина бебето има креватче, кошарка, люлка, кошничка, гимнастика и шезлонг, на Вашите близки ще им трябва и поне 200 квадрата жилище;
• Разберете от какво наистина имат нужда родителите. Най-лесният начин за това е (казахме го) да говорите с тях, техните родители (бабите и дядовците), братя, сестри и близки, техните най-добри приятели, да им видите статусите във Фейсбук… но тяхната представа за това от какво имат нужда може да е коренно различна от Вашата. Ако все пак държите да е изненада, гледайте да изберете нещо, което дори да им се повтаря, не е проблем (напр. дрешка, играчка или пари);
• Купете нещо качествено. Ако имате бюджет от 30 лв., може да ги дадете за много хубава дрешка или много скапан бейбифон. Ако имате 300 лв, може да ги дадете за много хубаво бебешко креватче или нисък клас фотоапарат. В този случай, заложете на качеството, макар да е на доста по-висока цена. Така подаръкът ви ще се ползва от бебчето, а може би и от неговите братчета и сестричета, както и от техните деца (Петър има една бебешка кошница, отгледала него самия, децата ни и още 14 бебета).

Разделихме нашите 50 подаръка в 10 условни категории. Ето ги и тях:

Спомени

1. Албум и дневник – купен или собственоръчно направен, бебешкият дневник или албум ще съхрани най-важните спомени от първите дни на бебчо. Най-добре е да имате бели листи, с ъгълчета за снимки, стикери за дати, карта на България, Европа или света за отбелязване къде какво се е случвало… А ако не ви се занимава, по-големите издателства имат чудесни предложения.

2. Отпечатъци от краче и ръчичка – искате ли да запазите тези прекрасни малки крачета и ръчички? Можете да го направите, като използвате специална глина за отпечатъци или да ги отлеете от гипс или метал в зъболекарски алгинат. Има и готови решения в магазините за играчки и големите книжарници.

3. Кутийка за спомени – първият кичур коса, първото зъбче, първите дрешки (от изписването), гривничката от болницата, първата снимка в коремчето на мама и в болницата, датата, името и теглото на бебчето. Всичко това може да се направи в красива кутия или рамка.

4. Вестници, музика или каквото и да е друго от деня на рождението на хлапето – ако току-що сте научили новината за раждането, идете до кварталната вестникарска будка и купете дестина ежедневника с датата на детето. Или в музикалния магазин, откъдето да вземете най-големите хитове на месеца, в който е родено то.

5. Фотосесия – всяко младо семейство би се зарадвало на професионална фотосесия с малкото бебче. Намерете правилния фотограф и се уговорете. Вариант за кратко видео с бебчо също не е никак лоша идея.

Символични

6. Хороскоп – Ако мама и татко са луди по зодиакалните знаци, може би един професионален хороскоп с точните дата, час и местораждане на детето са интересен подарък.

7. Истинско дръвче – Подаръкът не е скъп и можете да го намерите във всеки разсадник. Дали дръвчето да е голям дъб, красив ясен или явор (особено ако и детето носи такова име, това ще е супер подарък), две праскови и две череши, оставяме да изберете сами. Идеята е да растат заедно – големи и силни.

8. Табелка за врата – може би една красива табелка на детската стая е нещо, което ще се хареса на мама и тати, а след време – и на бебчо! Тук с две ръце можем да ви препоръчами Льони и ателие „Чекмедже“. Друг вариант е малък регистрационен номер с името и датата на раждане от vipnumber.net.

9. Детски метър за стена – „да порастнеш голямо“ е най-често срещаното пожелание, но колко точно? Един симпатичен метър за стена е прекрасен подарък, който хем ще подкрепи това пожелание, хем ще може да отговори на въпроса.

10. Подаръчен комплект с монети – няколко български банки предлагат специален комплект от златни или сребърни монети за новородени. Подаръкът е символичен и не губи стойността си.

Текстил

11. Одеалце  – дори едно одеалце може да е чудесен подарък. Дали да е тънко като чаршаф или дебело като пухен юрган, при всички случаи материята е много важна. Заложете на повече памук и избягвайте изкуствените материи. Някои марки като PNG („Панагюрище“) дори предлагат да гравират името на детенцето върху одеалца и хавлийки.

12. Хавлийка – говорейки за хавлийки, това също е страхотна идея. Дали става въпрос за кърпи или бебешко халатче, отново материята е много по-важна от цената. Халатчето задължително трябва да е с качулка, която покрива главата (на големите кърпи също правят джобче за тази цел), а ако има и ушички, ще усмихвате родителите по-често.

13. Дрешка – може би най-подаряваният подарък, но и супер необходим, защото малките растат като гъби и сменят дрешките изцяло на всеки 2-3 месеца. С оглед на това, може би е добре да вземете нещо за възраст „3-6 месеца“, тъй като родителите най-вероятно вече са подсигурили първите дрешки. Задължително купувайте 100% памук.  И печелите бонус, ако има забавен или персонализиран надпис (напр. „50% мама, 50% тати = 100% Мария“ или нещо подобно)

14. Лигавници – това е нещо, за което си трябва по един брой на всяко ядене, така че никога не са излишни. Можете да вземете комплект от 10-12 броя (например за всеки месец от първата му година), както и отново да помислите за интересни надписи или щампи.

15. Пелени – макар на пръв поглед да ви се струва глупаво, пелените са един от най-практичните подаръци, а цената (особено на тези за еднократна употреба) не е никак ниска. Можете да ги поднесете под формата на торта, мотор или бебешка количка, има доста фирми, които правят това, в случай, че не се чувствате достатъчно сръчни.

Бебешки играчки

16. Музикална играчка – тук изборът е толкова огромен! Има цели магазини, посветени само на бебешки играчки. Съветът ни е да вземете музикална играчка, но с тихи и приятни звуци и възможност за изключване на звука. Малките бебета сега изучават света, така че различни материи (гума, пластмаса, плат) и звуци като дрънчене, станиолено шалдъркане/шушкане и др. са плюс. Но пиукания, сирени и съмнителен звук на двигател от евтина китайска пищялка лесно ще изнервят и най-спокойните родители. Не купувайте евтини китайски играчки – пластмасата им е съвсем различна, по-чуплива, като веднъж счупена, острите парченца могат да ранят детето. Препоръчваме утвърдени марки като Fisher-Price, Disney, Lego, Chicco, Tonka, Bright Stars, Lamaze, Tomy, Baby-Toys, Early Learning Centre, Mattel, Hasbro, Playmobil, Funtime, Little Tikes и Imaginarium.

17. Музикална въртележка с лампа-прожектор – в първите месеци бебето прекарва голяма част от времето си в креватчето. Вместо скучния таван, би било чудесно да вижда въртележка, която пее и дори свети. Ето защо слагаме тази играчка в отделна категория.

18. Гризалка – зъбчетата на бебчето растат и венците го сърбят. В тази връзка, гумена гризалка би била чудесна. Дечицата обичат хладно, но не и ледено, така че гризалки с течност, които се поставят в хладилника са добра опция.

19. Играчки за баня – банята е едно от най-забавните места и бебенцата много се забавляват да преливат, пръскат, плискат и мокрят различни играчки. Ние имахме платформа майка-октопод с осем малки октоподчета – голяма веселба падаше в банята.

20. Книжка за бебето – тук също имаме вариации, но със сигурност децата обичат да късат и да лапат книжката. Предлагат се специални гумирани книжки за баня, а напоследък много популярни са така наречените черно-бели книжки за бебета, тъй като първоначално тяхната визия за цветове не е развита.

Бебешки тоалет

21. Анатомична ваничка – не е нужно да е прекалено голяма (повече вода и място), но детето трябва да се чувства добре вътре. Типичното корито с равно дъно не е най-удобното нещо на света, защото постоянно трябва да придържаш главата на бебето изправена. Запушалка или маркуч, откъдето да се отича водата също е голямо удобство, защото на майката не ѝ се налага да вдига пълното корито ежедневно.

22. Гърне – друга важна дейност, която бебето ще извършва. Добре е да има частично гумено покритие, за да не залепва дупето на детенцето (обърнато пълно гърне не е никак приятно нещо) и да има стабилна основа.

23. Бебешка козметика – хубавата козметика за бебчето обикновено е скъпа, а си трябва: бебешки шампоан или пяна за крусти, бебешки душ-гел, балсам или мляко за тяло, крем против подсичане, пудра, олио (само за зимните месеци), слънцезащитен крем (препоръчваме полския Floslek и френския Vichy)  успокояващ гел за венци и какво ли още не. Като цяло препоръчваме A-Derma, Bioderma, Sebamed, Hipp, Weleda и Бочко (макар и евтина, доста качествена българска козметика).

24. Комплект бебешки козметични инструменти – Задължителните елементи са четка за коса с естествен косъм, бебешка ножица за нокти и гребенче, термометър за баня, комплект четки за шишета и биберони.

25. Чанта за бебешки аксесоари – всичко това трябва да е компактно прибрано и лесно да се пренася дори в бебешка количка, а и да е удобно достъпно, когато е на шкафа. Останалото е въпрос на шарки.

За лежане и прохождане

26. Креватче – ако бебето няма легло, това е една страхотна помощ за родителите. Имайте предвид, че обикновено се продават без матрак, така че трябва да помислите и за това. Височината трябва да се регулира на поне две степени: за дете, което още не може да се изправя и след това. Добре е креватчето да има чекмедженца отстрани и отгоре, както и място за повиване, но всичко трябва да е съобразено с наличното пространство.
27. Гимнастика – чудесен подарък за всяко малко детенце. Малкото човече се заиграва с играчките, опитва се да ги пипне или ритне с краче, върти се, обръща се на всички страни и се занимава само. Хубаво би било, ако вземете гимнастика с памучен плат отдолу, където ляга детето.
28. Люлка или шезлонг – има най-различни видове шезлонзи, включително и подвижни такива (люлки). При люлките също има голямо разнообразие – от ръчно задвижвани до моторизирани такива с вграден mp3 плейър.
29. Проходилка – улеснява прохождането на детето (макар че нашите проходиха и без това устройство) и го научава да редува ляв и десен крак без риск да падне.
30. Колани за прохождане – отново подпомага прохождането, но е доста по-компактна версия и дава директен контрол на родителя върху движенията и безопасността на детето.

За хранене

31. Столче за хранене – влиза в употреба още от 5-6 месец. Важните неща: да е стабилно, да се почиства лесно, да се сгъва, когато не е в употреба, височината и наклонът на седалката да се регулират, детето да се връзва с колани, за да не може да се изправя, табличката да се маха и слага лесно с оглед на по-лесното почистване (най-добрите модели дори дават възможност да се постави директно в миялна машина).

32. Прибори и съдове за хранене – обикновено са пластмасови, затова е важно пластмасата да е качествена, чашите и чиниите да може да се ползват в миялна и микровълнова, както и да се закрепват добре за масата (има такива с вакуум).

33. Именна лъжичка – сребърните лъжички от край време са се подарявали и ползвали от бебенца, а среброто е антибактериално. Една българска компания на име „Артос“ прави и персонализирани лъжички с имена или каквото вие решите.

34. Биберон – говорим за два вида: първият са тези, които се пълнят с мляко (препоръчваме Avent и Tommee Tippee), а вторият – такива, които се използват за залъгалка. Имайте предвид, че стерилизиторът, помпата за кърма и уредът за затопляне на мляко трябва да са съвместими с бибероните. Може да подарите един и на таткото, пълен с уиски – да се успокоява Колкото до залъгалките, има най-различни дизайни (любим футболен отбор, приказни герои, дори мустаци и вампирски зъби) и материи (каучук или силикон).

35. Пюрета, мляко, кашички – бебешката храна си е скъпо нещо. Като че ли най-наложилата се марка е Hipp, но малките бурканчета в някои магазини достигат и 3 лв./брой. Ето защо един добре аранжиран комплект пюренца всъщност може да се окаже полезен и практичен подарък. Внимавайте със срока на годност.

За пътуване

36. Количка – бебешката количка е може би най-основната принадлежност на едно бебе. Тя е превозното средство, леглото, столчето за хранене, столчето за кола, шезлонгът, кошничката, „багажникът“ и количката за пазаруване на едно бебе (говорим за системите много-в-едно, които намираме за много практични). Бихме написали отделна статия за това, но най-важните неща са: лесно сгъване, разгъване и компактност при пренасяне в автомобил, проходимост, ниско тегло, подвижна цяла дръжка, голям кош за багаж, добра товароносимост, регулируемост на седалката, съвместимост със столчето за кола (или собствено такова).

37. Столче за кола – каквото сме имали да казваме по въпроса, сме го казали.

38. Столче за велосипед – ако младото семейство се е погрижило за столчето за кола, но обича да кара колело, столчето за велосипед е добра опция. Имайте предвид, че не е подходящо за всички видове велосипеди и за тегло над 20 кг.

39. Кошарка – идеално безопасно място за спане и игра, което се сгъва и пренася сравнително лесно.

40. Слинг или кенгуру – „раниците“ за бебета са изключително удобни, компактни и дават на детето близост с родителя, а на родителя – хендсфри, докато е с бебето си.

За родителите

41. Помпа за кърма – изключително неподходящ подарък за татковците, които ще я гледат странно и ще се чудят откъде се пуска звукът. Колкото до майките обаче, това устройство е незаменим помощник още от първия ден след раждането.

42. Книжка за родители – има стотици варианти (ние също сме предложили няколко), но постоянно излизат по-нови и по-добри заглавия.

43. Вашата помощ при спешни случаи – добрата приятелка се познава по това, че когато тотално изтрещиш, може да поеме за малко бебока, докато ти се съвземеш или изпитваш неудържима нужда да отидеш на кафе, на кино или просто да видиш хора, без да буташ количка и да си олигавен от глава до пети. Хубавото на този подарък е, че не струва никакви пари, а е невероятно ценен (само който е родител, може да разбере за какво става въпрос).

44. Пасатор – пасаторът е пръв помощник на всяка майка и домакиня, а помага на бебето да се запознае с храните за възрастни, без да се налага да ги дъвче.

45. Подаръчен ваучер или пари в брой – Cash is the king. Със сигурност родителите знаят най-добре от какво имат нужда, така че пари в брой или под формата на подаръчен ваучер са винаги добра идея. Сложете ги в плик с картичка.

Електроуреди

46. Бебефон – много подходящо за случаите, когато родителите и детето спят в отделни стаи. Има аналогови и дигитални варианти, с камера или без, с камера за нощно виждане, с обратна връзка към бебето, с вграден термометър, с приложение за смартфон и още десетки други екстри. Съветът ни отново е: или вземете нещо качествено, или изобщо не взимайте. Нощното виждане и видео-връзката е задължителна екстра.

47. Въздухопречиствател или овлажнител за въздух – повечето от нас живеят в прашни градове, съответно и прашни стаи, където витаят вируси, бактерии, акари и фини прахови частици. Въздухопречиствател с йонизация, активен въглен и UV филтър ще предпази детето от тези неща, а един овлажнител ще предпази детето от възпаление на лигавиците, суха кожа, напукани устни и възпалено гърло. Предлагат се както отделни, така и комбинирани устройства.

48. Уред за затопляне на мляко или стерилизатор – и за двете е важно да знаете с какъв вид шишенца-биберони ще работят. Докато стерилизаторът може да е както за микровълнова, така и отделен, за затоплянето на мляко е абсурд да ползвате микровълнова – всички полезни вещества отиват на вятъра. Ето защо е нужен специален уред, който с малко нагорещена вода затопля млякото до подходяща температура.

49. Лазерен термометър – все още не са толкова точни, колкото обикновените, защото работят от точно определено разстояние, при определена стайна температура и влажност, не работят върху потна, гримина или намазана с козметика кожа и т. н. И все пак, удобството да цъкнеш едно копче и да получиш температурата на обект, който е на 5 см от теб, си струва. Изберете такъв, който може да се ползва и на тъмно и става както за телесна температура, така и за измерване на температурата на течност: перфектно за мляко или водата във ваничката.

50. Фотоапарат или видеокамера – ценните моменти с малчугана трябва да се овековечат. А за целта е нужен фотоапарат или камера. Да, повечето смартфони имат доста добри възможности, но все пак не могат да докарат характеристиките дори на среден клас фотоапарат или камера. Тъй като почти всички цифрови апарати вече правят видео, а почти всички камери правят снимки, добре е да помислите кое ще се ползва повече и да вземете него, заедно с допълнителни батерии, карта-памет и подходящ калъф. Имайте предвид, че и снимките, и видеата заемат доста дисково пространство, така че един външен диск също не е никак лоша идея. И не се съмнявайте, че това е страхотен подарък, стига да можете да си го позволите.

Успех!

Вижте и нашите 50 идеи за подарък на мъж и 50 идеи за подарък на жена.

„Ако Копенхаген беше човек, щеше да е щедър, красив, възрастен и тактичен, леко нервен, но изпълнен с въображение, с апетит за новото и уважение към старото – някой, който се грижи добре и за нещата, и за хората…“

Кони Нилсен, датска актриса
(„Гладиатор“, „Адвокат на дявола“)

Влакът от Малмьо пристигна на централна гара „Копенхаген“ (ако и вие идвате или планирате пътуване от там, препоръчваме първо да прочетете статията ни за Малмьо) .

Добре дошли в Копенхаген!

Гарата е стара, тухлена, над 100-годишна сграда, с аромат на кафе и датски сладки с канела… Утро е. Пускаме си „Копенхаген“ на датската певица Тина Дико за настроение:

Пресичаме огромната пешеходна пътека пред ж.п. гарата и се озоваваме пред входа на увеселителния парк

Тиволи

Истината е, че прекарахме цял ден на това прекрасно място… Да, паркът е значително по-малък от Дисниленд, Ефтелинг и Пратера например, но има чудесна локация. Построен е още през 1843 г. и през същата година е бил посетен дори от самият Ханс Кристиан Андерсен, който написва „Славеят на китайския император“, вдъхновен от прекрасните градини на Тиволи. Първото увеселително влакче в парка е едно от най-старите в света (1914 г.) и все още работи.

Паркът е с платен вход и се посещава от над 4 000 000 души през цялата година. Тук е мястото да кажем, че има няколко варианта за вход, на различни цени, съответно е добре да планирате колко време искате да прекарате в парка:

В Tivoli има и редица концерти, събития, рок-фестивали, надпявания на хорове и дори Световно първенство по изстрелване на тикви. Препоръчваме да не си взимате много багаж, но в случай, че имате такъв, може да го оставите на съхранение срещу 80 DKK / 21 лв. Паркът си има и собствен хотел, както и онлайн магазин. Блъскащи колички, влак, който ви вкарва в приказките на Андерсен, друг, който ви прекарва през мини, „Демонът“, който ви завърта три пъти (снимката долу), самолети с ускорение 5G, звездната въртележка, висока 80 метра, от която можете да видите дори Малмьо… за всекиго има по нещо.  За повече информация: http://www.tivoligardens.com/

Качваме се на „Демона“ (снимката е монтаж от три, за да видите как ви върти по-ясно), предпазните барове притискат ребрата ни и Биляна едва се показва като костенурка от черупката си, за да пита:

– Петьо, ти с отворени или със затворени очи ще си?
– Какво значение има… Всички ще умрем!

Оцеляхме.

Тиволи може да се разгледа за около час, без да се люлеете; за около 4 часа, минавайки много бързо през повечето съоръжения и за около 6 часа, минавайки през абсолютно всички, но без почивка. За айляшко разглеждане плюс вечерен концерт и обеден пикник си трябва цял ден.

Стрьогет

Телефонът на Петър звъни. Обажда се Нийлс, лекторът от QA: Challenge Accepted 2.0. Поканихме го да изнесе лекция в София, а той обеща да ни поразходи като дойдем в Копенхаген. Е, ето ни в Копенхаген.

Петър говори:

– Къде си? Добре, ние сме близо до гарата… 40 минути? Ами хайде тогава да се видим направо на Конгенс Нюторв и оттам да хванем Нюхаун… Да те чакам пред метростанцията… Добре, кой изход… Ясно, там сме след 40 минути, до скоро!
– Петьо, ти да не си идвал в Копенхаген? – ококорва се Биляна.
– Не, но се ориентирам добре по карта…

Излизаме от Тиволи и продължаваме по „стъргалото“ на Копенхаген…

Стрьогет е главната търговска улица на Копенхаген и официално се води най-дългата изцяло пешеходна улица в света, макар да е едва 1,1 км… Така е било през 1962 г., но днес е победена от градове като Бордо, Ротердам  и др. А и усещането не е точно като за нещо безкрайно, тъй като пешеходната зона в Пловдив например, от пощата до Новотела, реално е една улица без прекъсване с дължина над 1,5 км (но официално се водят три различни улици плюс мост). Главната ул. Александровска в Русе също има около 1,5 км пешеходна зона, но пък не цялата е пешеходна, така че отново излиза от дефиницията. Но стига сме си ги мерили.

Оказва се, че сме уцелили и единствения ден в годината, в който се провежда градски маратон. Никога не сме виждали толкова масово спортно събитие, в което бягат малки и големи, млади и стари, в инвалидни колички, носилки, шейни и какво ли още не… Хиляди (ако трябва да сме точни – 11833) участници преминават край нас и след като след 5-минутно чакане хората не свършват, с Биляна се включваме в маратона за около 30-40 метра, за да пресечем… Наложи ни се да го направим още 2-3 пъти през деня.

Още близо 30 минути пускаме по улицата, надниквайки в магазинчетата (не се шегуват с цените, какви са тия магнитчета по 5 EUR; поне Lego е по-евтино, отколкото в България, все пак са датска компания). Най-накрая стигаме до мястото, за което сме се уговорили с Нийлс.

Конгенс Нюторв

Или „новият площад на краля“… Явно е твърде нов, защото изглежда сякаш още го строят. Срещаме се с Нийлс и бързо заобикаляме строителната площадка, като продължаваме към най-горещата точка на Копенхаген – пристанището

Нюхаун

Време за разходка с лодка. Началната и крайната точка на разходката са точно в началото на Нюхаун („новото пристанище“), което е било важен търговски пункт през XVII и XVIII в., а сега е улица с пъстри сгради, в една от които (втората от морето към града) е живял самият Ханс Кристиан Андерсен. По улицата са разположени множество барове, кафенета и ресторанти, край и във водата, като местните шеговито наричат Нюхаун „най-дългия бар в Скандинавия“.

Нийлс ни пояснява:

– Жителите на Копенхаген обичат водата.

И бирата, очевидно. Като махнеш туристите, отрупани със сувенири и фотоапарати, прави впечатление, че по заведенията сядат предимно по-възрастните датчани. По-младите си взимат биричката от близкия реп на 3 до 10 пъти по-ниска цена, сядат на кея или тротоара и си я поркат със същото задоволство.

Цена на едночасовата разходка с корабче – 80 DKK / 21 лв. (които, оказа се, си струват отвсякъде). Добрата новина е, че опашка няма, така че директно се качваме, потегляме, корабчето минава под няколко моста и излизаме от Нюхаун, виждайки

Операта

Датската национална опера е една от най-модерните сгради, завършена през 2004 г., дарена на Копенхаген от Мьолер, собственика на Maersk, най-голямата транспортно-логистична корабна компания в света. Умишлено построена точно срещу Amalienborg, кралският дворец, така че който излиза от входа на едната сграда да вижда другата и обратно…

Снимка: Rob Deutscher, Австралия

Минаваме край редица сгради, преобразувани от военни складове в супер луксозни жилища и пред нас се изправя

Военноморският музей Нюхолм

Всеки, който иска да се качи на истински военен кораб или подводница, може да отиде до музея и да посети HDMS Sehested (P 547), Pederskram и караулното…

Сякаш от странна военна технология, обективът (и по-точно автофокусът на Петър се чупи) и от тук нататък всички снимки трябваше да са на ръчен фокус. Справихме се със снимките, а междувременно Нийлс отново добави интересни факти към пътуването:

Знамето на Дания е с правоъгълна форма. Но военноморският ни флаг, както и знамето на кралската флота е с изрязан триъгълник.

Завъртаме кораба и виждаме най-фотографираната дама в Дания, статуята на

Малката русалка

Е, не очаквахме, че ще я видим в гръб, но човек никога не знае.

Статуята на малката русалка е официално завършена през 1913 г. и е подарък от датската пивоварна Карл Якобсен на град Копенхаген. Шефът на пивоварната отишъл на балетно представление и бил толкова запленен от историята на малката русалка от приказката на Ханс Кристиан Андерсен, че възложил на скулптора Едвард Ериксен да създаде скулптура на русалката от бронз и гранит (а това изречение е чудесно за диктовка, между другото).

Корабът ни връща обратно и започваме да плаваме по градските канали, нарязали града на квартали… Виждаме датска тройка – две жени гребат яко, а мъжът се вози Бавно се разминаваме и със семейство непукистични лебеди…

Библиотеката

Минаваме край Кралската библиотека и новото ѝ крило, което полуофициално наричат „черния диамант“, в което се помещават Националния фотографски музей и Националния музей за анимация, след което се промъкваме под арката на Стормбро, един от най-старите мостове (XVII в.) над каналите. Толкова е тесен, че всички трябва да се наведем, корабът минава на по 2 сантиметра от двете страни (вероятно мостът е ползван за мерило при направата на кораба), а наоколо се събират хора, за да видят ще вземем ли завоя…

Завиваме! И пред нас се появява

Борсата

Историческата сграда от 1620 г. се намира точно до двореца Christiansborg и седалището на датския парламент, като през 1647 г. Една от най-старите стокови борси в света, днес тя е щаб на Датската търговска камара. Известна е най-вече с кулата си, чийто 56-метров връх представлява четири драконови опашки, сплетени заедно и обединени от три корони (символ на единственото между Дания, Швеция и Норвегия).

Връщаме се на Нюхаун и продължавам пеш. Маратонците търчат край нас, слънцето припича необичайно силно за Дания, така че си взимаме крем за слънце, вода и сладолед и смело продължаваме…

Църквата на нашия Спасител

Завършена и осветена през 1695 г., Църквата на нашия Спасител е една от най-интересните барокови църкви… Нийлс казва, че датчаните шеговито я наричат „тирбушона“, заради уникалната кула в черно и златисто. В случай, че желаете, срещу 35-45 DKK (9-12 лв.) според сезона, можете да се изкачите по 400-те стъпала (като последните 150 са външни) и да видите Копенхаген от високо. Кулата е отворена само от май до септември между 10:30 и 19:00 часа, като по време на богослужения и при лоши условия също не може да се качите.

Маратонът става все по-бурен! Продължаваме напред и виждаме още нещо – колко щедър към велосипедистите град е Копенхаген. Велоалеите са с ширина почти колкото и пътните платна, но и използването им е значително – 50% от жителите на града ползват велосипеда за основен транспорт, по всяко време на годината, като навъртат общо 1 200 000 км годишно по велоалеите с обща дължина 390 км. За сравнение, всички влакчета в метрото на Копенхаген пътуват общо 660 000 км за една година.

Стигаме и до мястото, което искахме да видим най-много:

Кристиания

През 1971 г. група хипита окупират няколко военни помещения и решават да си направят малка държава в Копенхаген, независима от правителството, с техни собствени правила и много свобода. През следващите 40 години следват постоянни конфликти между „кристианците“ и датското правителство, с политическа атака и подкрепа на „държавата“.

В крайна сметка едва през 2012 г. се създава фондация Freetown Christiania, която е едноличен собственик на имотите, като земята е все още собственост на държавата. Съответно, от скоро се налага „кристианци“ да си плащат сметките за ток и вода, данъците и т. н.

За целта същите продават символични акции на Кристиания, както и десетки сувенири, тунинговани велосипеди, junk-мебели и, да, леки наркотици…

За последните си има специална улица (Pusher Street), където Биляна изтръпна при вида на дилъри с черни маски на лицето. Все пак, Кристияния е част от Дания, където ползването (а камо ли продажбата на наркотици е напълно забранена), но правителството някакси затваря очи за Кристияния с мотива „Който иска да се трови, нека го прави в Кристияния“.

На тази улица снимането (и бягането) е забранено и дори има съгледвачи, които внимават за това… Петър все пак ѝ направи един кадър с дългия обектив (извън улицата):

В града няма реклами, автомобилите са забранени, а органичната храна, зеленината и графитите са на почит.

Гледката на надрусани 60-годишни некъпани бабета не е най-приятното нещо на света, но Кристияния определено трябва да се види, защото май няма друго подобно място в света.

Излизаме от „държавата“ и продължаваме към

Хартиеният остров

Нарича се така (Papirøen), защото години наред халето е представлявало склад за хартия на датската преса.

Днес вътрешността представлява изложение на храни от цял свят, което е чудесно място да седнете и да похапнете, между другото (не е необходима резервация, но е доста препълнено, така че посетете http://copenhagenstreetfood.dk/en/). Работно време: 12-21 ч.

Ние пийнахме koldskål (сладка освежаваща напитка, подобна на таратор, но с прясно мляко, кокос и сочни дръжки от кисел ревен).

На гости

Освежени от ревена се мятаме на един жълт „лодкобус“ (част от датския градски транспорт) и се връщаме обратно през Нюхаун до Конгенс Нюторв.

Маратонът е приключил, последните състезатели едва-едва пробягват край разголените мажоретки и вече отегчените барабанисти, чистачи почистват екологичните щети, оставени от жадните маратонци…

След кратък шопинг в огромния „ЦУМ“ на площада, наречен Magasin du Nord, се отправяме извън града… Сменяме метро, два влака и автобус и откриваме колко добър е обществения транспорт в и около града. И пристигаме до къщата на Нийлс. Разделяме се мъже-жени насред тиха полянка, под огромно дърво, на което гнезди сокол. Нийлс приготвя барбекюто и показва градината си:

– Ето тук си гледам репички, тук – моркови, а тук – картофи – показва ми градината си Нийлс.
– Само толкова? Нямаш ли други зеленчуци?
– Какви например?
– Домати, краставици, пипер, зеле, карфиол, патладжан, тиквички…
– О, не, тук не виреят…

На Биляна също ѝ е весело, докато приготвя с дамите салатите и гарнитурата в кухнята. Съпругата на Нийлс нарязва диня и я поръсва със сирене…

– Интересно! И ние в България ядем динята със сирене понякога…
– Много е вкусна, нали? – отговаря датчанката и обилно я залива със зехтин, поръсва със ситно нарязан червен лук, след което добавя и малко балсамов оцет…

Е, добре, не я ядем точно така, но това му е хубавото да пътуваш и да се сблъскваш с нови култури и манджи! Динята, замацана със сирене, зехтин, лук и т. н. изглежда досущ като домат, така че доста се изненада след първата хапка… Но стекът на Нийлс беше най-невероятният стек, който сме яли и заслужава да бъде увековечен:

През нощта

След сладки приказки и една безумно вкусна датска торта, двамата най-накрая решихме да се отправим обратно към Малмьо…

– Какъв ден, а? – казва Биляна.
– Още не е свършил.
– Нали пътуваме към Малмьо вече…
– Билетите позволяват да прекъснеш пътуването си.
– И какво си намислил?
– Слизаме тук. Искам да снимам Малката русалка в лице…

22 часа, Østerport Station, уж сме в централната част на Копенхаген, до „звездата“ на военната крепост Kastellet, а наоколо е тъмно и пусто, липсва каквото и да е осветление (странно за тези географски ширини). Минаваме през парк в центъра на града, а усещането е сякаш вървим в гората и се оглеждаме за вълци. Бедрата ни вече треперят от ходене, краката – подути, но посоката – вярна. Стигаме до Малката русалка.

И тя седи там и ни чака – самотна и замечтана под пълната луна. Туристите са изчезнали, няма жив човек наоколо (а е едва 22 ч. все пак). Вървим по кея до Нюхаун. Единствените признаци на живот са някакво парти на португалски кораб и трима английски туристи, допиващи бирата си. Неделя вечер, градът е заспал, жителите му са уморени от маратона, ние също от нашия… Да, не видяхме замъкът на Хамлет, Кристиансборг, най-старата обсерватория (Round Tower), пивоварната Carlsberg, зоопаркът и националният аквариум, ботаническата градина, кралските конюшни, планетариумът и още много забележителности, които ви препоръчваме да прегледате на visitcopenhagen.com. Но знаем, че ще дойдем пак. И прекрасният Копенхаген, гостоприемният Нийлс и Малката русалка ще ни очакват…

2500 километра може и да изглеждат като огромно разстояние в рамките на месец, но ето едно бързо обяснение в 10 стъпки как да направите септември пълна лудница:

1. Станете вуйчо и вуйна като нас… Да, роди ни се малка племенница!
2. Отидете поне на три рождени дни в трите различни края на България, за именниците да не говорим.
3. Идете на две сватби. Те са прекрасни събития, но изтощават добре!
4. Отидете на поне 5 IT събития в различни точки на България, а ако можете – и на SEETEST в Букурещ.
5. Скъсайте пистов ремък на връщане, за пълна емоция – през нощта. Спуканата край Тутракан гума също не е за подценяване, но да караш десетки километри в чужда държава само на акумулатор си е истинското преживяване.
6. За още по-пълна емоция, отидете на кръщене. Но го комбинирайте с горните неща – примерно: имен ден в Русе сутринта, кръщене в Арбанаси до обяд и рожден ден в Горна баня вечерта.
7. Ако това не Ви е достатъчно, направете програмата така, че да съвпадне с голямото тръгване или голямото прибиране, за да се наслаждавате с часове на почти спрелия трафик при тунелите на АМ „Хемус“.
8. Ако не се чувствате пълноценни, подгответе си различни лекции, които да представите пред публика. Пишете за това в дисертацията си.
9. Или най-добре си организирайте собствено IT събитие, за това е нужна много повече енергия и усилия… или по-добре направо три такива!
10. Пробвайте да направите всичко това (почти) без да отсъствате от работа и с две малки деца около вас, с които да разгледате Музея на риболова в Тутракан, Стария град в Букурещ, пещера „Орлова чука“ плюс Ивановските скални църкви край Русе и, да кажем, „Божиите очи“ край Луковит… последната с велосипед  

Е, сега горе-долу знаете защо цял месец не писахме в блога…

Материалът Лудият септември! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

За децата е голямо щастие да отидат на екскурзия. Нови места, интересни дестинации, приключения… Ала за да бъде пътуването ви приятно, без нерви, караници и непредвидени ситуации, трябва да се подготвите предварително. Има много неща, за които да помислите и решихме да ви дадем 12 съвета, породени от личния ни опит.

1. Планирайте предварително с цел.

Преценете добре с каква цел е това пътуване и се опитайте да планирате всичко така, че да сте доволни и вие, и децата. Например, Айфеловата кула в Париж е подходяща и за вас и за тях, но между Лувъра и Дисниленд в общия случай ще се наложи да изберете Дисниленд, независимо колко искате да видите Мона Лиза на живо… Планирайте и резервирайте навреме. Не може да си позволите да няма къде да спите, да импровизирате със спонтанен couchsurfing, да пътувате до друг град, да сте в мизерен хотел, да стоите по дълги и изнервящи опашки. Проверете паспортите ви да не са с изтекъл срок, изкарайте си ЕЗОК и т. н. Доколкото е възможно, спестете си всички неприятни изненади.

2. Ще сте два пъти по-бавни. 

Да го кажем с пример – пристигате в 9:30 ч. в центъра на Берлин и три часа по-късно сте на 400 метра от първоначалната си позиция… Дайте си повече време за летище, проверки, придвижване и т. н. Изберете си хотели възможно най-близо до транспорт и до основните туристически дестинации. По-високата цена ще се изплати многократно – последното, което искате, когато сте пътували дълго със самолет или влак с тежки куфари и ревящи деца, е да пътувате още часове наред до основните атракции.

3. Ще видите три пъти по-малко неща.

Следствие от горното, но си заслужава отделна точка. Забравете за програма „максимум“, подгответе си по-скоро програма „минимум“. Проверете евтини семейни билети за полети и музеи, специални дни с отстъпки и т. н. Разкажете на децата къде отивате и се опитайте да е вълнуващо и много мотивиращо. Все пак това си е събитие, което ще ви сплоти и ще ви направи щастливи всички, дори и да не сте видели всичко според първоначалната програма.

4. Ще имате четири път повече багаж. 

Децата си ходят с много багаж, това е. Няма как да не вземете повече дрехи, особено, ако децата са по-малки. Всички бавносъхнещи дрехи, ненужно обемисти такива, бижута и скъпи играчки остават вкъщи! Ако летите със самолет, не забравяйте и за размерите на куфара.

5. Научете ги да си опаковат нещата сами. 

Вземете им куфари, оставете ги да си опаковат нещата сами и да вземат някоя-друга играчка. Но контролирайте нещата и обсъдете предварително заедно кое е важно да го има, защото иначе ще разнасяте куфари, пълни с кукли и техните къщи, колички и техните гаражи, както и цялата фамилия на Мечо Пух до девето коляно, заедно с братовчедите, приятелите и враговете му.

6. Вода, храна, резервни дрехи и лекарства навсякъде с Вас. 

Всяка локва, измиване на ръце, падане, мръсна автомобилна гума или вкусна палачинка с шоколад може да означава смяна на дрехите с други. Носете си достатъчно. Ако все още имате проблеми с напикаването, вземете и памперси (не е нужно да е цял пакет, стига да можете да си закупите такъв от града, в който сте, но се подгответе поне за самолета и нощувките в хотела първата вечер). Влажните кърпички са безценен помощник в много ситуации. Основни лекарства като противовъзпалителни, противогрипни, обезболяващи и лепенки също са добра идея (особено ако ограниченията на багажа не са проблем). А за вода и храна е повече от ясно.

7. Използвайте обществен транспорт, ако е възможно. 

Децата обичат самолети и автобуси, но най-много – кораби и влакове, където могат да се движат на воля. За по-дългите пътувания, имайте предвид, че ще трябва да измислите нещо ново и интересно на всеки 15 мин.: играчки, забавни игри, музика и т. н. Телефоните и таблетите са магическо решение на проблема в такива ситуации – с подходящите филмчета и приложения децата просто спират да викат, да ритат седалките, да свалят и вдигат масичките по 100 пъти, както и останалите неща, които всички пътници около вас „обичат“.

8. Това, от което се впечатлявате Вие, няма да впечатли тях. 

И така, стигате до заветната забележителност. Че ще се впечатлят и децата, е ясно, но не очаквайте да го направят по същия начин, по който и вие… Ще хвърлят хилядолетни камъчета в локвите край Акропола и много ще се радват на сладоледената фунийка, докато са на ТВ кулата в Берлин, тотално игнорирайки гледката… Но, ако можете, дайте им фотоапарат, с който да заснемат екскурзията и ще видите по колко по-различен начин виждат света…

9. Трябват Ви почивки. Много почивки. 

Иначе децата се вкисват… Следобедният сън е супер важен, така че се опитайте да планирате забележителност рано сутрин, следобедна почивка, разходка късно вечер. Не, че няма да успеете да видите три неща в един ден. Просто всички ще сте прекалено уморени, за да се насладите на второто и третото. Неофициалната родителска „стакмистика“ сочи, че в 99% от случаите децата да са нервни, причината е една от тези три: уморени са, гладни са или им е скучно.

10. Геймификация. 

Елементарни стикери за послушни деца и черни точки за непослушни деца (точките могат да бъдат заличени със стикер отгоре) имат невероятен ефект над дисциплината на децата. Старият трик с добавяне на игрови и състезателен елемент поне при нас действа безотказно. Като част от играта може да им сложите и силиконови гривни с изписани на тях номера на телефоните на мама и тати, ако случайно се изгубят.

11. Не купувайте всичко! 

Децата се движат, децата виждат, децата искат… Витрините на магазините, особено в Западна Европа изглеждат невероятно. Не им купувайте всичко, което видят очите им, дори да е с цената на малко плач… Така или иначе ще е забравено след 5 минути при вида на поредната лъскава витрина. И все пак, вероятно ще ви трябват повече пари, отколкото сте предвидили. Заредете картите и плащайте с тях, когато е възможно (и бъдете готови да изтеглите при нужда, когато не е). Half the luggage, double the money, знаете си…

12. Нарушете правилата, ако е нужно!

Някои от правилата ще трябва да се нарушат – не навсякъде има добри опции за здравословно хранене, невинаги ще може да си легнете в 21 ч., невинаги ще могат да спят в своето легло… Но когато се приберете вкъщи, всичко се връща по старому.

Искате още съвети за пътуване? Вижте тук.

Материалът На екскурзия с деца: 12 съвета за по-приятно прекарване е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.